Няма да се уморя да повтарям, че БСП е колективна партия и времето на едноличните решения свърши. Това заяви Атанас Зафиров пред Националния съвет на партията в неделя. И така само показа, че е последователен в намеренията си, заявени на конгреса в средата на февруари, веднага след като бе избран начело на столетницата: БСП повече няма да има лидер, а председател. И той е пръв между равни, аз съм един от вас.
Зафиров не крие амбицията си да издърпа партията от дъното. И знае, че това може да стане само и единствено, ако тя застане зад гърба му, ако спрат братоубийствените борби и всички работят заедно. А че партията е разделена, се видя отчетливо и на конгреса. Така че, докато не я обедини зад себе си, на новия лидер няма да му е лесно. Макар да е минал цялата стълба на партийната йерархия и да познава столетницата добре.
Минал е през всички нива в партийното израстване - от местен и областен лидер до Националния съвет, Изпълнителното бюро и зам.-шеф по коалиционната политика.
Диалогичен и умерен, 53-годишният политик предпочита повече да работи, отколкото да приказва. А като дългогодишен председател на УС на федерацията по ръгби знае, че най-важното в спорта е да имаш хъс да побеждаваш. Това си пролича и на конгреса, когато бе избран на балотаж след доста оспорвана битка с Борислав Гуцанов.
Първото, което Зафиров вече започна да прави, бе да избяга от сянката на Корнелия Нинова, която го преследва и до днес. Все пак в продължение на доста години бе един от най-верните ѝ и макар да е имал критики към водената от нея политика, те си оставаха само за заседанията на Изпълнителното бюро и никога публични. Звездата му изгря с пълна сила след оставката на лидерката миналата година, когато поде войната срещу нея с ясното съзнание, че всичко, което ще се стовари отгоре му, няма да е добро. Самата Нинова нарече него и другите зам.-председатели, които се обърнаха срещу нея, "пешки в дворцов преврат", но тезата им бе, че връщат колективното управление на партията. (Къде е Нинова днес и какво правят и другите бивши председатели на БСП - виж в инфографиката.)
В началото Зафиров, Гуцанов и Вигенин създаваха впечатлението, че работят в екип. И явно им се получаваше до момента, в който и тримата се оказаха конкуренти за председател.
Така Зафиров се изстреля на първа линия. Той бе в основата и на създаването на новото ляво обединение, с което БСП влезе в този парламент. Пое партията в тежки дни, но изигра картите си така, че вкара петата политическа сила във властта. За първи път от много години БСП си има дори шеф на парламента.
А самият той стана вицепремиер. И макар и без портфейл, той получи едни от най-важните ресори в това правителство - отбрана и сигурност. Това не е случайно. След магистратурите си по български език и история и по финанси във Великотърновския университет той изкарва и трета - по национална сигурност във Военната академия "Г. С. Раковски". Работи много по тази тема и като депутат, бил е председател на комисията по отбрана в 46-ото и 47-ото НС, както и начело на Съвета по отбрана към Националния съвет на БСП. Носител на медала за заслуги на Международната конфедерация на офицерите от резерва към НАТО-СИОР.
А че се върви към промяна в партията, знак е и екипът, който Зафиров избра. Протегна ръка към тези, които бившата лидерка натири. Даде път на младите. Включи министрите като гарант за политиките във властта. И сложи като акцент местните структури, след като на конгреса обеща да се спре с обезличаването им. Четирима кметове в Изпълнителното бюро не е имало досега. Това показва и визионерство, защото местните структури са най-важни за политическото дълголетие на една партия.
