Бащинството ми показа още една страна на любовта - когато сърцето и умът ти са извън теб, защото вече живеят в друго малко същество, казва главният икономист на КНСБ
Всеки път, когато се целуваме,
душата ми танцува диво -
напред-назад, напред-назад...
душата ми на топло се е скрила...
Това е част от най-личния стих на главния икономист на КНСБ д-р Любослав Костов. Експертът, който защитава правата на работниците, освен това е преподавател в УНСС, скоро издаде и стихосбирка. SAUDADE съдържаща 30 любовни изповеди.
Това е стих за близостта, за онези мигове, в които думите са излишни, защото самото присъствие казва всичко. Той е писан по изключително личен повод, в момент, когато думите излязоха сами, без намерение да бъдат споделяни.
Дълго не бях готов да го покажа публично,
но цитирам малка част от него, която носи най-силния заряд за мен, казва той.
Думата saudade е магична - тя носи в себе си толкова много чувства, че трудно могат да се уловят с една-единствена дума на български и затова избира да не я превежда. Това е копнежът по нещо изгубено или несбъднато, но и по нещо толкова истинско, че дори самата му липса те прави цял.
Любовта в стиховете му е точно такава - понякога присъстваща, понякога отсъстваща, но винаги осезаема. Може да е бурна и неочаквана, но и тиха, почти неуловима.
“Има много пътища, които водят към Любовта,
и няма нито един грешен измежду тях”, пише в предговора на книгата. Започва да пише стихове още като ученик в Езиковата гимназия в Кюстендил. “Първият ми стих се роди в една снежна вечер - вдъхновен от зимата, от красотата на едно момиче и от онзи младежки копнеж, който не може да бъде обяснен, само почувстван. Тогава не осъзнавах, че това ще се превърне в част от мен, но с времето думите продължиха да се появяват – понякога бързо и поривисто, друг път тихо и премерено”, разказва Любо Костов.
SAUDADE посвещава на любовта във всичките ѝ форми - на споделената и несподелената, на тази, която ни изгражда, и на онази, която ни оставя белези. “Писах за любовта към близките ни, към корените ни, към миговете, които ни променят. Защото в крайна сметка любовта е това, което остава независимо от всичко”, убеден е той.
Поезията и числата на пръв поглед са два различни свята - едното подвластно на логиката, другото на чувствата. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че те са просто два езика, с които се опитваме да разберем света, казва още Костов.
Числата са ритъмът на Вселената - те описват движенията на планетите, пулса на сърцето, симетрията в природата. А ритъмът е в основата на всяка поезия. Стихът има своя вътрешна мелодия, така както математиката има своите закономерности. Освен това и двете се стремят към съвършенство. В математиката търсим точната формула, в поезията - точните думи. Понякога едно число може да обясни цял свят, така както един стих може да побере цяла вселена от чувства. Затова за мен между поезията и числата няма пропаст, а мост. Едното измерва света, другото го усеща. Но и двете ни помагат да го разберем. И са трудни по свой начин, защото и в двете се влага сърце. Да защитавам правата на хората, е кауза, която изисква логика, аргументи и непоколебимост. В тази работа няма място за колебание - трябва да стъпваш здраво на фактите и да си готов да отстояваш позицията си докрай, допълва той.
А поезията за него е друга форма на битка - вътрешна: “Там няма числа, няма икономически показатели, няма закони, зад които да се скриеш. Има само искреност, която те прави уязвим. Ако в професията ми трябва да съм категоричен и да убеждавам, то в поезията трябва да се оставя на усещанията, без да търся логика”.
Чувства се обаче повече синдикалист, отколкото поет. Защото това
не е просто професия, а кауза - защитаваш правата на хората, бориш се за справедливост, променяш реалността
В тази работа няма място за безразличие, трябва да бъдеш убеден в сърцето си в това, което правиш.
Но неговото лично пространство и място за бягство от динамиката на ежедневието е поезията. Ако синдикалната дейност е битка за другите, то поезията е разговор със самия себе си. Дава ми възможност да изразя емоции, които не се побират в доклади, анализи или публични изказвания, анализира се икономистът. И двете са част от него - синдикалната дейност е това, което правя, а поезията е онова, което усеща.
Един от любимите му поети е Иля Велчев, а специално място в съзнанието му има стихотворението “Ако си дал”, защото не е просто стих, а житейска философия. В няколко реда е събрана цяла ценностна система, в която вярвам - че животът има смисъл, когато даваш на другите, категоричен е той.
Бащинството ми показа още една страна на любовта - тази, в която сърцето и умът ти са извън теб, защото вече живеят в друго малко същество, изповядва Любо. Приема го като огромна отговорност, но и най-голямото щастие. Всеки ден учи сина си да бъде самостоятелен, да мечтае, да изразява чувствата и мислите си свободно. “Важно е да знае, че свободата върви ръка за ръка с отговорността и че стойността на един човек не се измерва с това, което притежава, а с това, което носи в себе си. Опитвам се да го държа далеч от свръхупотребата на технологии, защото вярвам, че детството трябва да бъде истинско - с игри, движение и реални преживявания, а не само с екрани. Най-важното, което искам да му предам, е уважението към другите, ценността на семейството и смелостта да бъде себе си”, емоционален е той. Обичат да пееят заедно, да танцуват, да строят с конструктори, да ритат и разбира се, да четат книжки. Любими са му Барбароните и Франклин, напоследък открива книжките със стикери. Лепи ги обаче и по мебелите, вратата, дори върху мен, смее се таткото. “Това са малките радости, които правят детството му специално, а мен - истински щастлив баща”, описва той.
От 2019 г. Костов е преподавател в УНСС по макроикономика, икономика (на английски език) и човешки капитал и демография. От тази година УНСС стартира и нова магистратура - синдикализъм и синдикални политики,
единствена в Източна Европа,
която има за цел да подготви специалисти в сферата на трудовите права, индустриалните отношения и социалната политика. Това е и една от ролите, които му носят най-голямо удовлетворение. Моите студенти са будни, любопитни и активни. Те не просто слушат - задават въпроси, изразяват мнение, спорят, търсят логика и връзка между теорията и реалността, описва ги той. Радва се, че в тях вижда критично мислене и желание да разберат икономиката не само като наука, а като нещо, което пряко влияе на живота на хората. “Именно това прави преподаването толкова ценен процес - не просто предавам знания, а уча и аз самият от дискусиите и гледните точки, които споделят. Новото поколение студенти израства в дигитална среда, което им дава бърз достъп до информация, но и предизвикателството да отсяват достоверното от повърхностното. Затова се старая да преподавам макроикономика по достъпен и практичен начин, който ги насърчава да мислят критично”, обяснява Любослав Костов.
Според него преподавателят има ключова роля не само като източник на знания, но и като модел на поведение, аргументация и начин на комуникация. Добрият преподавател не просто преподава теория, а мотивира студентите да мислят самостоятелно, да търсят логиката зад числата и да прилагат наученото в реалния свят.
"Истински ценно е, когато успее да ги предизвика да дадат най-доброто от себе си - дори да го надминат. А най-голямата оценка за един преподавател е присъствието и активността на студентите в залата", категоричен е той. И обясни, че да задържим младите хора да учат у нас, е нужно образованието ни да бъде едновременно актуално и ориентирано към бъдещето. Преподаваните дисциплини трябва не само да отразяват настоящите тенденции, но и да подготвят студентите за реалностите в следващите 5-10 г.
Смятам, че ключът е в баланса между теория и практика. "Студентите трябва да виждат реалното приложение на знанията си, да имат достъп до гост-лектори от бизнеса и възможности за стажове. Съвременните методи на преподаване също са важни – сухото четене на лекции от учебници не е достатъчно. Обучението трябва да бъде интерактивно, ангажиращо и адаптирано към начина, по който младите хора учат и възприемат информацията днес", обяснява още той.
Присъединява се към КНСБ през 2015 г. "Не очаквах, че това ще се превърне не просто в дългосрочен ангажимент, а в моя професия и кауза. Днес съм щастлив, че съм част от организация, която защитава правата на работещите и допринася за по-добри условия на труд в България. Още по-ценно за мен е, че работя с изключително мотивиран и сплотен екип – хора, които вярват в това, което правят, и влагат сърце и енергия в синдикалната дейност. Именно тази отдаденост прави работата ми смислена и ме кара да продължавам напред", разказва той.
