Първо в "24 часа": Скулпторът Кирил Шиваров и художникът Георги Каракашев са в надпреварата по изкуства на игрите преди 94 г. До момента се води, че не участваме
Над 100 години в олимпийската история на България може да се открият пропуски. До момента се смяташе, че нито един българин не е участвал на първата лятна олимпиада в Лос Анджелис през 1932 г., но се оказва, че това не е истина. Това са първите игри в американския мегаполис, като през 2028 година той ще стане едва третият град, в който ще се проведе трета лятна олимпиада след Лондон и Париж.
Двама българи са пратили творби за надпреварата по изкуства, която съществува по онова време. И то едни от най-големите имена у нас. Става въпрос за варненския скулптор Кирил Шиваров и русенския художник Георги Каракашев. А един от легендарните ръководители на БОК, Стефан Чапрашиков, участва в сесията на МОК в САЩ, защото е негов член.
Това е видно от изследванията на олимпийския историк Бил Малоун, като американецът основава всичко на официалните рапорти от олимпийските игри и не се отклонява по никакъв начин. Заради неговите изследвания МОК дълги години не ни смяташе за държава, която е била на първата модерна олимпиада в Атина през 1896 г., защото Шарл Шампо нямал наш паспорт. След намесата на БОК преди няколко години историческата истина бе възстановена, защото реално точно България командирова Шампо за участие на игрите, а не някой друг. И сме единствената официална държавна делегация в Атина.
Фактът е изключително важен, защото реално България щеше да участва за първи път в Лос Анджелис чак през 2028 година.
Първите игри ги пропускаме по финансови причини, а както е известно, вторите - заради бойкота на социалистическите държави на олимпиадата през 1984 г. Тогава по изричното настояване на Москва България се отказва от участие като знак на подкрепа на СССР за това, че САЩ не участва на тези в Москва през 1980 г.
Кирил Шиваров е едно от най-големите имена в родната скулптура. Роден е на 15 юли 1887 г. във Варна. Баща му Александър е мебелист и дърворезбар, създал мебелите в двореца “Евксиноград” и иконостаса на Катедралата, а чичо му Анастас Шиваров е лютиер, печелил престижни конкурси в Европа.
През май 1917 г. Кирил Шиваров става първият български автор, който открива самостоятелна скулптурна изложба в България. Учи в Художественото училище за приложни изкуства в Прага и в периода 1925-1929 г.
специализира скулптура в Художествената академия във Виена при проф. Едмунд Хелмер
Сред най-известните му творби във Варна са скулптурите, украсяващи Икономическия университет, Фонтанът на сирените в Морската градина, скулптурите върху сградата на Софийска банка на ул. “Преслав”, Паметникът на граничаря в Морската градина, украсата на Варненския аквариум, бившите хотели “Морско око” и “Ню Йорк” и много други.
От 1928 г. Шиваров живее в София. От този период са много от най-известните му творби - статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, лъвската фигура на паметника на връх Шипка, паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал, скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народния театър “Иван Вазов”, Софийската градска библиотека, Съдебната палата и Министерството на благоустройството.
Кирил Шиваров умира трагично на 28 март 1938 година по време на работа. Капител от сградата на Съдебната палата в София се отчупва и го убива на място. Съдбата на неговото творческо наследство е незавидна. След смъртта на Шиваров името му потъва в забрава, част от творбите на скулптора изчезват, други се рушат.
В официалния протокол не е ясно точно в коя категория е участвал Шиваров на олимпиадата в Лос Анджелис, но е упоменато, че е получил почетна диплома.
Георги Каракашев също е доста интересна фигура. Освен като живописец той е известен като един от най-добрите ни сценографи. Роден е на 23 април 1899 г. в Русе. Учи живопис в Букурещката художествена академия между 1919 и 1920 година. През 1931 година се дипломира в Софийската художествена академия, специалност “Живопис” в класа на професор Цено Тодоров.
Творческата му кариера започва през 20-те години на миналия век в областта на живописно-декоративното направление на българската сценография и се занимава основно с приложно изкуство (оформление на реклами, етикети, плакати). Като художник се изявява в областта на пейзажа и портрета, предпочитани техники са гваш и маслени бои.
Каракашев преподава рисуване в Образцовата мъжка гимназия в София, а след това в Девическата гимназия на родния си град. Между 1934 и 1945 година преподава вътрешна архитектура и стил в Мебелното училище в Русе.
Работи като сценограф в Русенския драматичен театър (1945-1948 г.), Младежкия театър в София (1948-1952 г.) и Народния театър "Иван Вазов" (от 1952 г.). Сътрудничи и на драматичните театри във Велико Търново, Враца, Димитровград, Добрич, Кюстендил, Плевен, Стара Загора и др. В началото на сценографската си кариера Каракашев работи повече в областта на сценичния костюм, впоследствие се ориентира към оформление на декорите. Между 1951 и 1957 година е доцент във ВИТИЗ по художествено оформление на спектакъла, а от 1957 година преподава сценография в Художествената академия като доцент от 1957 до 1959 година, и като професор от 1959 година.
Създал е декорите на постановки като "Криворазбраната цивилизация" и много други
Георги Каракашев е носител на Димитровска награда (1952 г.), на орден "Кирил и Методий" - II степен (1954) и "Червено знаме на труда" (1969 г.).
Умира в София на 11 август 1970 г. Негов син е българският театрален, литературен критик и педагог Владимир Каракашев (1932-2008 г.).
Реално в Лос Анджелис е първото участие на България в състезанията по изкуство. А са общо две. Както "24 часа" разкри преди години, великият Дечко Узунов участва с две картини на игрите в Берлин 4 години по-късно, а там своя творба излага и Никола Михайлов, портретистът, на когото позира дори Адолф Хитлер.
Преди Втората световна война тези състезания са задължителни на олимпиадите. Идеята е на създателя на модерните игри барон Пиер дьо Кубертен. С това се показвало, че спортът и изкуството са завинаги свързани.
Състезанията по изкуствата в Лос Анджелис през 1932 година преминават под знака на домакините.
В раздела за склуптури има две подкатегории. За статуя златният медал е присъден на Махоун Макинтош Йънг за "Нокаут", а след него са подредени Малтиадис Мано (Унгария) за "Борба" и Якуб Обровски (Чехия) за "Одисей". В другата, която е за медали и гравюри, победител е Йозеф Клуковски (Полша) за "Спортна склуптура II", следван от Фредерик Макмонис (САЩ) за "Медала на Линдберг" и Робърт Тейт Маккензи (Канада) за "Щитът на атлета".
При художниците подкатегориите са три. В тази за картини триумфира шведът Давид Уолин за "Морският бряг на Арилд", следван от американката Рут Милър за "Битка". Бронз не е присъден. При водните цветове и рисунки шампион става Ли Блеър (САЩ) за "Родео", следван от Пърси Кросби (САЩ) за "Камата" и Герхард Вастерман (Нидерландия) за "Ездачът". И при плакатите титлата е за Йозеф Голинкин (САЩ) за "Ножицата", следван от Янина Коларска (Полша) за "Скиор" и Йоахим Карш (Германия) за "Промяната".
В раздела за архитектура в подкатегорията за дизайн златото прибират французите Гюстав Саке, Пиер Монтено и Пиер Бали за "Цирк за бикове". Следват американецът Джон Ръсел Поуп за спортната зала на Ню Хейвън, Кънектикът, и Рихард Конварц за стадиона в Бреслау. И в подкатегорията за градско планиране шампион е Джон Хюз за "Спортен и развлекателен център в Ливърпул със стадион". След него са Йенс Клеменсен (Дания) за "Планиране на стадион и парк" и Андре Вербеке (Белгия) за "Парк за маратон".
За музика има присъден само един сребърен медал на Йозеф Сук (Чехия) за симфоничния му марш "Към новия живот". В раздела за литература триумфира немецът Пол Бауер с "Канценджонга", следван от Йозеф Петерсен (Дания) с "Аргонавтите", като отново няма бронзово отличие.
Сред медалистите има доста интересни имена. Например Йозеф Голинкин е контраадмирал от армията на САЩ по време на Втората световна война, въпреки че е завършил изкуство. Проектът на Хюз в Ливърпул е първоначалният за оформлението около митичния стадион "Анфийлд".
Само двама в историята са печелили медали в спорт и изкуство от олимпиади
Американецът Уолтър Уинанс, който живеел в Англия, печели титла като стрелец на игрите в Лондон през 1908 в дисциплината "бягаща сърна". 4 години по-късно в Стохолм взема още едно отличие в отборната надпревара в същата дисциплина. И в Швеция е отличен със златен медал за склуптура заради "Американски бегач".
Другият е унгарецът Алфред Лайош. На първите модерни игри в Атина през 1896 година той взема две титли в плуването. Тогава се е плувало директно в морето, а не в басейн и са се състезавали и с вълните. 28 години по-късно му е даден сребърен медал за дизайн на стадион на остров Маргит заедно с Дежо Лаубер.
Двама президенти на МОК също са участвали в надпреварата по изкуства. Първият е Пиер дьо Кубертен под псевдонима Жорж Онро и Мартин Ешбах взема злато по литература през 1912 година за "Ода за спорта".
Ейвъри Бръндейдж участва в леката атлетика през 1912 година, а пуска свои литературни творби през 1932 и 1936 година. Но стига само до почетна диплома при първото си участие.
