- Нарязаната преди 3 м. Трайкова събра смелост и свидетелства срещу мъжа си, преди това твърдеше, че е грижовен
- Брутални случаи в НПО - деца лягат върху майка си, за да я предпазят от удари; синове молят друга да не го прави, тя се връща при баща им и умира
Белези! Това има по тялото на Кирилка Трайкова 4 месеца, след като съпругът ѝ Здравко я наряза с макетен нож на 4 ноември миналата година в дома им. Преди седмица Софийската районна прокуратура предаде на съд 36-годишния последовател на Георги от Стара Загора, който обезобрази Дебора. Кирилка Трайкова е дала показания срещу половинката си.
Този ход на жената шокира всички, защото малко след ареста на Здравко тя сама изпрати молба до магистратите, чрез която поиска бащата на децата ѝ да бъде освободен, защото е "грижовен и добър". В нея беше написала, че вече се чувства добре здравословно.
По-късно обаче Кирилка решила да разкаже истината пред наблюдаващия прокурор. Описва в подробности какво е причинил Здравко при последния побой, след който е приета в болница с множество порезни рани, научи "24 часа". Според медиците жената е с четири телесни повреди.
Действията на Кирилка първо да обвинява мъжа си, после да твърди, че е невинен, след което пак да разкаже, че я биел, се наблюдават често сред жертвите на домашно насилие. Причината - те живеят в страх, а част от тях и в отрицание, обяснява пред медията ни Веселина Иванова - социален работник и психолог към П.У.Л.С.
"Това не е прецедент и за жалост не ни изненадва - допълва Иванова, която работи с жервите. - В организацията имахме случай на жена, която настанихме в квартира в друг град с цел да я предпазим от съпруга ѝ, но той я беше намерил и принудил да си оттегли жалбите. Беше я разкарвал цял ден из целия град, докато я заплашва и обяснява какво точно трябва да направи. В повечето случаи жените оттеглят жалбите си от страх и не вярват на думите, че насилникът е добър, грижовен, мил и любвеобилен. Знаят добре, че когато се приберат вкъщи, отново ще има психически и физически тормоз."
Веселина разказва, че жени, които са ги търсили за закрила, са напускали центъра им и след предложения за брак, подаръци и обещания, че никога повече няма да бъдат ударени. Насилниците използвали всякакви манипулации, за да ги убедят, че вече са се променили, което не се случвало.
"Може би начинът да спрем тази порочна практика е съдът да не уважава молбите на жените, в които те обясняват, че мъжът е добър съпруг и баща въпреки категоричните данни, че е насилник, смята тя и допълва, че понякога от магистратите има разпореждане лицето, което е упражнявало тормоз, да използва услугите на организации, за да работи с психолози."
От неправителствени структури разкриват, че жените, обезобразени с макетен нож, са чували едно и също изречение от приятеля или съпруга им, преди да ги нападне.
"След като приключа аз, никой няма да те погледне", казвал разяреният мъж на любимата си.
След случая на нарязаната в Стара Загора Дебора Михайлова насилниците допълвали още: "Аз ще ти ги направя по-дълбоки".
"В моята практика след Дебора поне 4-5 клиентки са ми разказвали, че мъжете им са ги заплашвали със същото, което се е случило и на нея", обяснява Веселина Иванова от П.У.Л.С.
Тя е работила със стотици жертви на насилие и анализира мотивите на мъжете, които изпитват желание да обезобразят най-близкия си човек. Иванова твърди, че има символика в нападението с макетен нож, чрез който се получават порезни рани.
"С макетния нож имаме порезни рани, но често идеята не е да бъде убит другият човек, а по-скоро да останат трайни следи, от което страда най-вече психиката му - обяснява специалистката. - Тоест пострадалата да пази спомена от наказанието за направена грешка. Тук присъства и фантазното преживяване на насилника, че завинаги ще бъде част от нея (пострадалата)."
Според Веселина Иванова зад ревността на съпруга, който обезобразява жена си, стои притеснението не толкова кой ще я погледне, а кой може да му я вземе, дори да няма такава реална опасност.
"Това е т.нар. преживяване за притежание, което съответства по-скоро на неодушевен предмет, отколкото на жив човек, който има мнение, позиция и желания", обяснява психологът.
Тя е сигурна, че хората, които упражняват насилие, вероятно в ранна възраст са отглеждани в ситуация на домашен тормоз.
"При такова детство оттук насетне каквото и да правят, няма да го разбират като форма на насилие, а като форма на общуване - допълва Иванова. - Това вменяват и на пострадалите, което кара някои от жените да оправдават мъжа си, да оттеглят сигналите си и да не искат защита."
Веселина Иванова си спомня и няколко от най-ужасяващите случаи, с които се сблъсква през последните години.
"Миналата година провеждах срещи с две деца (на 14 и 16 г.), които губят майка си след насилие - разказва тя. - Тази жена никога не беше търсила услугите на организацията ни, но децата споделиха, че от малки помнят как "тате бие мама". Говорим за удари и кръв навсякъде."
Нападенията били толкова жестоки, че се налагало децата след това да я превързват.
"Лягали са върху нея, за да не може той да я удря - допълва Иванова. - Разбрахме, че тя няколко пъти е опитвала да си тръгне от него. При последния фатален акт на насилие се оказва, че майката сама взема решението да се прибере при съпруга си. Синовете ѝ, които вече са пораснали и осъзнават случващото се, са я молили да останат при роднините, при които са отседнали. Сърдели са се, че тя планира да се върне при баща им. Казвали са ѝ: "Мамо, недей да се връщаш при тате, може да е за последно и ние няма да дойдем с теб"."
Тя обаче решила да се върне и се случило най-лошото. След убийството мъжът сам звъннал на баща ѝ, за да му каже, че е станало "нещо страшно". Дядото взел двете деца и отишъл до дома на семейството.
"Познайте кой беше открил трупа на окървавената майка, чието тяло стояло сгънато до радиатора - обяснява психоложката. - Картината е била зловеща, а психиката на децата е увредена. Има и момента на вина, която чувстват синовете ѝ, защото не са успели да я спрат, въпреки че са опитали. Докато ми разказваха, не можеха да се фиксират само в един момент, защото побоят върху нея е бил множество пъти. Децата, живеещи в такава обстановка, не могат да се съсредоточат и не са ефективни в училище. Но това не са лоши деца, а тревожни деца, на които им кънти главата какво се е случило снощи", изяснява още тя.
Веселина Иванова си спомня, че е имала и случай на дете, което повтаряло: "Тате реже главата на мама".
"Не знам дали мъжът беше извадил истински нож, или просто беше казал, че ще я отреже, но то беше запаметило думите му - разказва социалният работник. - За децата те имат буквално значение, което означава, че преживяват хилядократно смъртта на майка си."
При друг казус на насилие над жена, която е живяла с мъж 10 г. на семейни начала и имали дете, се стига до душене.
"В последната глътка въздух тя започва да вика, от което детето се събужда, започва да плаче и това е моментът, в който бащата осъзнава ясно какво прави и я пуска - спомня си случая Веселина. - Тогава до апартамента им се бяха качили съседи, както и майка , която живееше на долния етаж. Беше се преместила в блока през последния месец. Жената след това веднага беше пуснала жалби и молби за ограничителна заповед."
