Не надценявайте броя на хора, които мислят като вас. И не смятайте за идиоти онези с друго мнение
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
"Това няма да върви добре", заявявате категорично на обсъждането с екипа. Колегите мълчат, не ви подкрепят. Невероятно - глупаци ли са, та не виждат очевидното, или страхливци, та не смеят да го кажат, докато не се обади шефът?!
Вероятно нито едно от двете. Може би вие ставате жертва на много разпространен психофеномен - ефекта на фалшивия консенсус. Експертите наричат така склонността на човек да смята мнението, убеждението, поведението си за толкова правилно, че няма начин то да не е всеобщо.
Този вид когнитивно изкривяване е в състояние да донесе големи беди, защото често изводът за "всеобщо" е напълно погрешен и води до катастрофални решения, предупреждават психолозите. Може да провалите кариерата си, ако разчитате, че по-голямата част от хората ще вземат същото решение като вас. Че всички клиенти ще купуват стока, която вие харесвате. Че всичките ви колеги ще подкрепят идеята, която смятате за гениална. Или че са идиоти, понеже мислят и действат по различен начин.
"Аз мисля така, следователно всички мислят така" е плод на самообичащото се съзнание. Заради това самообичане се получават още когнитивни изкривявания (като например т.нар. субективно потвърждение - да се обръща внимание само на информация, която потвърждава собственото мнение, и да се игнорира онази, която му противоречи), но ефектът на фалшивия консенсус е от най-коварните, защото предизвиква арогантност в поведението. Човек смята, че не е сам сам, следователно е силен.
"Като надценяваме универсалността на нашите възгледи, подценяваме как ще се държат другите и се обричаме на неуспех", изтъкват специалистите.
През 1977 г. феноменът е открит и формулиран от Лий Рос, социален психолог и професор в Станфордския университет. Той прави експеримент - предлага на студенти да ходят из кампуса с рекламна табела на ресторант. Една част приемат предложението, друга част отказват.
Лий Рос пита всяка от двете групи какво мисли за останалите. На въпроса "Колко студенти биха се съгласили да рекламират ресторанта" отговорът е "62%" в групата на онези, които наистина са се съгласили. На въпроса "Колко студенти не биха се съгласили" отговорът е "67%" в групата на онези, които не са се съгласили. Хората искрено вярват, че мнозинството постъпва точно като тях.
В следващите десетилетия ефектът, открит от Рос, е многократно проверяват в най-различни експерименти за най-различни убеждения и поведения. (Силен е за вредни и служи за оправдание - пушачите например надценяват броя на пушачите в обществото.)
Според поведенческите психолози през последните години склонността към ефекта на фалшивия консенсус се засилва заради социалните мрежи.
Единият фактор за самоувереността си съществува открай време. "Смятаме собственото си мнение за всеобщо, защото си го ценим - умни сме, съобразителни сме, как да не сме прави. Нашето виждане е важно за нас и дори интелигентният човек, който осъзнава, че това е субективна позиция, е склонен да я приема за обективна и да се изненадва, като открие, че другите не мислят и не действат като него", обясняват експертите.
Вторият фактор, подтикващ към психофеномена, по природа също не е нов, но е подложен на допълнително гигантско изкривяване от около две десетилетия насам.
Всеки в някаква степен е продукт на околната среда - хората, с които най-често контакува, му влияят. Има теория, че е нещо "средно аритметично" от петимата, с които най-много общува. Вероятно от опит знаете - близките си заприличват. Освен това човек е склонен да се обгражда със себеподобни - избира онези, с които има еднакви ценности, убеждения, възгледи.
Всички тези условия работят в полза на фалшивия консенсус. Като намира потвърждение за мнението си сред група от колеги или приятели, човек се подвежда да го провъзгласява за социална позиция - цялото общество така мисли, или поне разумната част от него.
И ако преди социалните мрежи групата за непосредствен контакт беше относително ограничена и все пак навеждаше на мисълта "Ние не сме всички", сега с тях се създава илюзията "Много сме, силни сме". Хората не си дават сметка как работи алгоритъмът - направен е да им продава, да им показва онова, което е за тях, което ще им хареса, подчертават специалистите. Следствието е, че ефектът на фалшивия консенсус се увеличава експоненциално, но това не прави мнението единствено вярно.
Доставя обаче удоволствие и повишава самооценката - всеки е изключително доволен да разбере, че други мислят като него. Това го кара да се чувства добре, защото от прастари времена, когато са го гонели дивите зверове, човек има нужда да бъде част от общност и го е страх да бъде сам.
Така когнитивното изкривяване се оказва пристрастяващо, предизвиква искрена вяра в правилността на възгледите и презрение или дори ненавист към онова, което не съвпада с тях, казват поведенческите психолози. Някой мисли по друг начин? Той е изключение и глупак!
"Много често казваме за хората, които не споделят нашето мнение, че не са съвсем нормални. В експеримента на Лий Рос студентите, които се съгласявали да носят рекламния плакат, смятали, че несъгласните са "комплексари без чувство за хумор". Другите, които не били готови да рекламират някакъв си ресторант, отвръщали с насрещни обиди като "хора, които винаги искат да са в центъра на внимание". Не мислете, че повечето хора споделят вашите възгледи. Не смятайте за идиоти всички, които не мислят като вас. Бъдете скептични първо към собствените си възгледи и едва след това към възгледите на другите", коментира германският писател и консултант по правилно мислене Ролф Добели.
За да се измъквате от капана на този психофеномен, първо трябва да си давате сметка за съществуването му. Може би всичките ви колеги са на същото мнение като вас, но може и да не са. Следователно трябва да впрегнете критичното си мислене и да проверите най-напред дали за вашето мнение има обективни основания, а после и дали останалите го споделят. А ако не го споделят, да отворите ума си, за да разберете какви са аргументите и мотивите им, дали пък не си заслужава да промените вашето становище.
Да смятате собственото си мнение за всеобщо е много по-лесно, но умните хора не си позволяват тази заблуда. Тя може да ви струва професионалния успех заради грешни решения.
Освен това ако често сте убедени, че всички мислят като вас, всъщност подривате авторитета си - надценявате се, изглеждате нафукани и отблъсквате колегите си.
------- Лоша интуиция
Заради ефекта на фалшивия консенсус да правите изводи за "типично" и "нормално" мнение и поведение винаги е опасно, дори в относително малка група като професионалния колектив, където хората в някаква степен си приличат.
Затова когато ви трябват съмишленици, не разчитайте на интуиция, а се постарайте да проверите какво мислят другите и да ги убедите да бъдат на ваша страна.
Иначе рискувате да се окажете в малцинство. Това не означава, че не сте прави, а че не сте се потрудили да докажете правотата си.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Нова женска тенденция: мързелива работа
Техники да се отървете от фиксирано мислене и да приемате обратна връзка
Мисловното предъвкване - коварен капан за успеха
Наръчник да се оправяте с колега, лишен от разговорна интелигентност
Защо никога да не правите непоискано добро на работа
Как да бягате от поведенческо-психологически грешки, които убиват успеха
Има нещо вярно в "Не е важно какво знаете, а кого познавате"
Тактики за обезвреждане на 5 типа отровни колеги
"Но" усложнява отношенията, как да го заменяте и да печелите доверие
"Домат" - ефективна техника за управление на времето
Упражнения да впрегнете "Всичко тече, всичко се променя" за професионален успех
