Делът намалява във властта, за бизнеса се готви квота
- 77 са министърките за последните 34 г.
- В трите кабинета “Борисов” минават общо 21 дами, единствено Любен Беров управлява само с мъже
Жените на върха в държавата у нас намаляват, но пък законодателят е напът да закове квота от 1/3 представителство в управата на публичните дружества - фирмите с акции на борсата.
В навечерието на Световния ден на жената индексът на Европейския институт за равенство между половете сочи спад до 33 на сто на жените във властта у нас през 2024 г. спрямо 37% през предходната година. А по данните на националната статистика и Евростат министърките ни спадат от 40,3 на 36,8%.
Законът за равнопоставеност на жените и мъжете пък, който трябва да транспонира евродиректива, разбуни духовете на депутатите миналия месец, когато стигна до пленарната зала. Той разписва до 2026 г. 33% от шефските позиции на публичните дружества да са за по-слабо представения пол, което в масовия случай са жените.
За политиката квоти няма, отчита и европейският институт. Някои партии имат вътрешни правила за дял жени и младежи в листите си, но невинаги ги спазват.
На този фон в настоящото правителство една е Теменужка Петкова, което прави 5% женско представителство в кабинет от 20 министри. Така делът жени
се върна на ниво от 90-те
години на миналия век след напредъка, който бе постигнат с 20-25% присъствие през следващите десетилетия, или средно около 4 министерства.
Общо 77 жени са минали през правителствата след 1989-а, 17 от тях вицепремиерки. Експертизата на няколко дами ги е направила участнички в различни кабинети. (Виж инфографиката за жените в изпълнителната власт.)
Най-кратко - само 3 дни, изкарва като министър без портфейл Красимира Медарова. Тя отговаря за провеждането на изборите и подава оставка от служебното правителство на Георги Близнашки.
Преди кабинета “Желязков” само два са имали една - единствена жена - Елка Константинова на културата при Филип Димитров и Даниела Бобева на търговията и външноикономическите връзки в служебния на Стефан Софиянски. При Жан Виденов първо е само здравната Мими Виткова, но после и Ирина Бокова става външен министър. За тези 34 г. едно правителство е изцяло мъжко - на Любен Беров от края на 1992 г.
През октомври 1994-а президентът
Желю Желев създава прецедент и посочва жена за служебен премиер - Ренета Инджова
Тя остава единствената начело на кабинет от Освобождението насам.
30 години по-късно България имаше шанс за втори министър-председател жена - Мария Габриел, но пропадането на кабинета “Денков” преди ротацията я спъна.
Само в един кабинет, при това служебен, три вицета са жени
- при Марин Райков през 2013 г. Това са Екатерина Захариева (начело на МРРБ), Илияна Цанова и Деяна Костадинова. Първите две станаха вицета и на Близнашки, а настоящата ни еврокомисарка Екатерина Захариева е единствената, била три пъти вицепремиер. Меглена Кунева също е участвала в три правителства, но само в едното е вице.
По 6 жени имаха в МС Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, изкарали пълен мандат.
Път на дамите даваше като премиер и Бойко Борисов. В първото си управление заложи на 4- Йорданка Фандъкова (но бързо стана кмет на София и бе сменена в МОН от Сергей Игнатов), Нона Караджова (екология), Маргарита Попова (правосъдие) и Румяна Желева (Външно, но приключи с неуспешния си опит за еврокомисар). За кратко здравен министър бе Анна-Мария Борисова, заменена със Стефан Константинов и после - с Десислава Атанасова. Росен Плевнелиев стана президент от регионален министър и така Лили Павлова влезе във властта, а вицето му Попова в правосъдието бе сменена от Диана Ковачева.
Във втория кабинет “Борисов” титулярките вече са 9, общо толкова през различните му периоди са и в третия.
Два от 5-те вицепремиерски поста в кабинета “Петков” бяха за Калина Константинова и Корнелия Нинова. Тогавашната лидерка на БСП беше начело и на икономиката, но имаше още само 2 министърки.
