88 163 домакинства трябва да се топлят екологично до 2030 г.
Намаляване на отоплението с печки на дърва и включването на повече ВЕИ, за да се подобри качеството на въздуха - това са основните мерки за по-чист въздух, включени в актуализираната Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха до 2030 г. Документът е публикуван за обществено обсъждане.
Очакваният брой жилища с подменени отоплителни уреди на твърдо гориво до 2029 г. трябва да е 88 163. Достигнатият дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление трябва да е 43,66%. За електроенергийния сектор е определен дял от 55,51% ВЕИ.
Посочени са и инвестиции в енергийната ефективност на сградите, изграждане на батерии за ток и нови 1,4 GW ВЕИ. Друга мярка е развитието на геотермалния енергиен потенциал на България с 50% грантово подпомагане на проектите. През 2030 г. трябва
41% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ
Заложени са и големи намаления на употребата на въглища – с 88% в периода до 2030 г. при производството на електрическа и топлинна енергия.
Актуализираната програма трябва да бъде приета от Министерския съвет, като в нея са заложени междусекторни мерки, както и такива за отрасли, които генерират значително повече емисии. Това са селското стопанство, битовото отопление и производството на разтворители. Целта е да се въведат национални политики, с които България да бъде в състояние да изпълни задълженията си за намаляване на емисиите до 2030 г.
Освен подмяна на отоплението на твърдо гориво част от целите на стратегията на ЕС “От фермата до трапезата” до 2030 г. предвижда
да се намали употребата на торове с най-малко 20%,
както и да се постигне 25% от общата земеделска земя в ЕС да се използва за биологично земеделие.
Ще се подкрепят и фермерите, които реализират доброволно поетия ангажимент за хуманно отглеждане на птици и свине, ще се промотират активно и промишлените и търговските предприятия, които използват органични разтворители.
Въпреки че транспортът е един от секторите, който генерира значително количество вредни емисии, в текста на програмата не се предвижда да се дават стимули за закупуване на електрически автомобили.
В мотивите се посочва, че такива пари не са предвидени, защото оценката на историческите емисии не включвала електрически превозни средства. Авторите на програмата посочват, че
колите на ток са с нулеви емисии, но се отделяли фини прахови частици от износването на гумите
и спирачките, а също и от износването на пътната настилка.
Уточнено е, че при евентуално повишено потребление на електроенергия това трябва да се вземе предвид, особено в случай че се въведат политики за подпомагане на продажбите на хибридни и електрически превозни средства, в резултат на което те да имат по-голям принос към автомобилния парк.
В програмата се посочва, че досега праховите частици са били намалени с 9% в сравнение с 2016 г. – последната година, за която са докладвани такива в първата програма. Това до голяма степен се дължало на битовото и друго горене, което представлява близо 70% от общите емисии. А до 2030 г. с 10% трябва да се намалят парниковите газове от жилищния фонд, селското стопанство, управлението на отпадъци и транспорта.
