Бюджетът ѝ скача на 3% от БВП, но чак след 7 години
Нова Национална отбранителна стратегия, която да подготви армията за съвременните предизвикателства и да внедри новите изисквания на НАТО, одобри в сряда Министерският съвет.
Документът е ключов за отбраната на страната, но България нямаше отбранителна стратегия, след 2020 г., когато изтече срокът на последната. Кабинетът на Николай Денков през 2023 година пусна за обществено обсъждане проект, но той така и не стигна до гласуване нито в Министерския съвет, нито в парламента.
Да се подготви нова отбранителна стратегия настоя президентът Румен Радев през миналата седмица. “Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия вече не са актуални, а Стратегическият преглед на отбраната, който така и не завърши в цялост, вече е извън новите реалности”, каза държавният глава. Документът, който сега военните внесоха в Министерския съвет, всъщност ползва за основа този от кабинета “Денков”, но с малки корекции, за да бъде актуален.
“Документът съдържа детайлен анализ на тенденциите в развитието на средата на сигурност и нейното влияние върху отбраната на страната, дефинирани са стратегическата рамка и целта на отбраната, както и пътищата и средствата за нейното постигане през следващите десет години. В стратегията недвусмислено се подчертава, че отбраната на Република България се осъществява в контекста на колективната отбрана на НАТО и в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС”, съобщиха от кабинета. Оттам подчертават, че при нужда може да се дописва и променя.
Основна заплаха за България и региона е Русия, описват военните в частта за средата за сигурност в новата стратегия.
Руската военна агресия в Украйна ще продължи да оказва силно дестабилизиращо влияние не само в региона, но и в света. Тенденцията за повишаване на противопоставянето между водещите сили ще повишава опасността от използване на въоръжени сили за реализиране на стратегическите цели в международните отношения. Независимо от изхода на войната в Украйна,
Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави и утвърждаването ѝ като велика сила, което ще се материализира в геополитическото противоборство между Русия и НАТО, се казва в нея.
Няколко изречения след това военните в прав текст обявяват, че се повишава опасността от глобална военна и ядрена ескалация.
А докато в изтеклата вече стратегия се говореше, че основната мисия на въоръжените сили бе отбраната на България, сега вече е “възпиране и отбрана” според директивите на НАТО. Терминът “възпиране” реално позволява ползването на армията и без да има военни действия пряко срещу българска територия.
По-високото заплащане на войниците също се залага в документа. Военният министър Атанас Запрянов вече нареди заплатите да бъдат повишени със задна дата от 1 януари. Мотивите му са, че така може да се привлекат повече хора към военната професия. Наскоро се похвали и че по изчисления на военните, откакто заплатите са по-високи, интересът към свободните места в армията се е повишил от 3 до 5 пъти.
Разходите за отбрана също ще се увеличат. За тази година армията има бюджет от 2,09% от БВП. Предвижда се той да нарасне до 2,5%, а даже и до 3%, но едва през 2032 г., стана ясно от изказване на Запрянов пред Нова тв.
“На този етап очевидно, че щом европейският стълб на отбраната в НАТО не е достатъчен, всички европейски страни ще започнат да увеличават военните си бюджети.
Някои вече го направиха, Полша дори достигна 5% от БВП. България не може да остане на 2% военни разходи. Нашият разчет показва, че трябва да увеличим бюджета до 2,5%, а после еволюционно да се стремим до 2032 г. да достигнем 3%, ако искаме да ускорим процеса на модернизация и превъоръжаване на армията”, каза той.
“Тази сума не е поносима изведнъж, затова говорим за еволюционно увеличаване. 2,5% означават няколкостотин милиона отгоре”, обясни още Запрянов. Напомни и че на армията ѝ липсват “няколко хиляди войници”, но пак увери, че има желаещи.
“В момента Европа не е изправена пред военна атака от страна на Русия, но пред заплаха - да, защото военна заплаха винаги съществува. Русия в момента създава още 15 дивизии - 2 армии, и ще си увеличи военния потенциал до 1,5 млн. души. Тоест Русия се намира във война, тя е ангажирала около 700 хил. души в Украйна и продължава да инвестира в развитие на въоръжените си сили. Това няма как да не е заплаха”, каза Запрянов. ЕС не бива да спира военната помощ за Киев, докато не бъде постигнат мир, категоричен бе той. “Иначе Киев ще загуби отбранителните си способности и Путин няма да има нужда от преговори”, мотивира се той.
Правят нов Център за иновации в сектора, за да обедини военната промишленост
Център за иновации в отбраната, който да събере на едно място целия капацитет на страната в сферата на отбранителната индустрия, ще създаде правителството. Това съобщи премиерът Росен Желязков на заседанието на кабинета в сряда.
Решението за създаването му обаче все още не е минало за одобрение от Министерския съвет. Засега не е ясно къде ще се помещава той, нито колко би излязло това на бюджета.
Центърът ще се ръководи от три ведомства - Министерството на отбраната, на икономиката и индустрията и това на иновациите.
“В контекста на последните събития и възможностите, които се разкриват пред нас като държава членка на ЕС, за развитие на капацитетите, е много важно в момента да направим координация за българските индустриално отбранителни способности и възможности. Този сектор е толкова фрагментиран, че трябва да съберем всички парчета капацитет, които съществуват, а те не са никак малко. Затова ще бъде създаден Център за иновации в отбраната”, мотивира се Желязков.
“Трябва да надградим способностите си с много по-висока добавена стойност продукция, отколкото имаме в момента, използвайки капацитета си”, продължи той. И настоя, че е важно българската индустрия да се модернизира и за да отговори на международната и геополитическата ситуация в момента.
“Министрите на икономиката и индустрията и на отбраната трябва да бъдат на борда на тези процеси колкото може по-скоро заедно с вицепремиера Томислав Дончев. Разбира се, и с подкрепата на всички членове на кабинета”, каза още Желязков.
Премиерът напомни и че в четвъртък предстои заседание на Съвета на ЕС в Брюксел. Там ще се обсъждат възможностите за превъоръжаване на Европа.
България вече одобри позицията си - ще настоява за европейско финансиране, но ще ползва и свое, за да модернизира армията си.
Решението дойде във вторник след заседание на Съвета по сигурност към Министерския съвет, на което присъстваха и представителите на политическите партии от парламента.
