- Чантата на Маргарет Тачър е като оръжие. Получава финансови отстъпки от ЕС, удряйки я по масата с думите: "Искам парите си обратно"
- JFK печели, като контрастира на екрана със синия си костюм срещу Никсън, чието сиво сако му придава болнав вид. Франсоа Митеран е с износени дрехи и протрити обувки срещу Жак Ширак и печели работническата класа
По време на конференцията през февруари 1945 г. в Ялта и тримата участници подчертават с облеклото си, че е военно време. Но американският президент Франклин Рузвелт се отличава драстично от останалите двама. Докато британският премиер Уинстън Чърчил е облечен с униформено двуредно палто, а съветският вожд Йосиф Сталин е в неизменната си маршалска униформа, държавният глава на САЩ е с наметало от вълна и кадифе.
Такава пелерина е предвидена за американските военноморски офицери, за да им топли и да ги предпазва от водни пръски, когато трябва да се придвижват с лодка. Президентската не е специална - по нищо не се отличава от всички други, произведени за флота. Закопчава се с два плетени шнура.
Относително лесна е за обличане и събличане и това е една от причините за избора на Рузвелт, който тогава е сериозно болен. Наметалото прикрива влошеното здраве и физическата му слабост и запазва имиджа му на лидер. От друга страна, му създава образ на дипломат, готов на компромиси, преговарящ за следвоенен мир, а не на човек, който иска да наложи силово своята позиция.
От своя страна, с униформеното си палто Чърчил подчертава лидерството си във военно време, а Сталин набляга на ролята си на водач на силна с оръжие и войски страна. Съветският вожд в крайна сметка успява да постигне максимума – в сферата на влияние на СССР минават териториите, през които са минали войските му, както и получава части от Далечния изток, които са били в Япония и Китай.
Посланието на маршалската му униформа е ясно – Сталин е бил готов да воюва докрай. Този военен стил е предпочитан от много комунистически вождове. След генералисимуса по този начин се обличат още Мао Дзъдун, Фидел Кастро, Леонид Брежнев, тримата от династията Ким в Северна Корея.
Куртката на Брежнев винаги е обсипана с десетки медали и ордени, за да демонстрира господство. Но през 1973 г. на посещение в САЩ за среща с Ричард Никсън се появява с безупречно скроен тъмен костюм, за да бъде наравно със Запада. Но 6 години по-късно при подписването на договора "САЛТ 2" за разоръжаване с Джими Картър не показа миролюбивост. Заложи на униформата с медалите. Тогава успя да запази 308 съветски междуконтинентални балистични ракети, а САЩ - крилатите ракети и изстрелваните от подводници "Трайдънт". 6 месеца по-късно СССР нахлу в Афганистан, а още три месеца след това САЩ разбраха, че Кремъл е разположил бойна бригада в Куба и не се е отказал от желанието си за превъзходство.
Кубинският лидер Фидел Кастро най-често е с униформени ризи, той не носи костюми дори на официални срещи. Целта му е да покаже неподчинение срещу западния капитализъм и принадлежност към партизанските движения в света. Една година след революцията, през 1960 г., той се появява в централата на ООН и държи 4-часова реч, въпреки че изказванията са ограничени до 15 минути. Облечен в униформата си, за да подчертае бунта на Куба, той заклеймява империализма и колониализма. Така си осигурява подкрепата на съветския лидер Никита Хрушчов.
Но 38 години по-късно, когато папа Йоан Павел II отива на историческо посещение в Куба, Фидел Кастро е цивилен - за да подчертае желанието си за диалог с Римокатолическата църква. След десетилетия на разногласия и вражда Хавана и Ватиканът стоплят отношенията си.
Като броня и оръжие използва облеклото и аксесоарите си Маргарет Тачър, премиер на Великобритания от 1979 до 1990 г. При преговорите за бюджета на Европейския съюз през 1984 г. тя е облечена в кралскосиньо и настоява за отстъпки за страната си, като удря чантата си по масата с думите: "Искам парите си обратно!". И ги получава. Тогава се приема т.нар. британска отстъпка - Брюксел връща на Лондон по 66% от всяко евро от отрицателния нетен баланс. Така всяка година във Великобритания се връщат милиарди евро до 2019 г., когато излезе от Общността. За 2005 г. например сумата е била 5,3 милиарда.
Чантата на Тачър влиза в ролята на оръжие и при преговори със съветския лидер Михаил Горбачов, с американския президент Роналд Рейгън и с френския президент Франсоа Митеран. Находчиви журналисти раждат идиома "ръчна чанта" като синоним на словесна атака. Същевременно, за да излъчва женственост и елегантност и в контраст на черната чанта, винаги носи перли, а прическата ѝ е току-що оформена.
Прякорът Желязната лейди е роден от съветската преса през 1976 г. заради тъмните строги вълнени палта с военни ревери и подплатени рамене. Двуредните модели намекват за дисциплина и сила. Когато посещава британските войски през 1983 г. след войната за Фолклендските острови, облича униформено тъмносиньо палто, за да не се различава от войниците.
Червените костюми са по-скоро изключение за специални случаи - например през 1989 г., когато обявява твърдата си позиция да продължи икономическите реформи и приватизацията. А при първото си посещение при кралица Елизабет II, когато е поканена да състави правителство, е в кралскосиньо.
Най-дълго управлявалият британски монарх пък фино загатва какво е отношението ѝ към Брекзит. Тя се появи за словото си в парламента през 2017 г. със синя шапка с жълти цветя на френската модна къща "Баленсиага", която бе оприличена на знамето на Европейския съюз. Въпреки че нейната роля изискваше политическа безпристрастност, това се схвана от мнозина анализатори като предпочитание чрез избора на облекло.
Като деликатен инструмент за комуникация се възприемат и цветовете на саката на друга дама в политиката - канцлера на Германия от 2005 до 2021 г. Ангела Меркел.
Червеното бе форма на натиск по време на преговорите с гръцкия премиер Алексис Ципрас да предприеме строги икономии. Атина е принудена да се съобрази. Зеленото сако на Меркел е предвидено за случаите, в които се обсъждат проблемите на климата, за да има стабилност и надежда. Синьото пък бе запазено за Франция, като чрез него германският канцлер излъчва дипломатичност и спокойствие, когато преговарят за реформите в Общността.
Французите са смятани за еталон за стил и елегантност. Но понякога и те искат да се представят пред публиката по различен начин. Президентът Франсоа Митеран по време на дебати с десния си опонент Жак Ширак през 80-те години умишлено облича леко износени костюми и протрити обувки. Така контрастира с излъскания елитен образ на своя конкурент и печели подкрепата на избирателите от работническата класа.
Пак чрез трик в облеклото американският лидер Джон Кенеди надделява над Ричард Никсън през 1960 г. в първите в историята телевизионни дебати между основните кандидати. Тъмносиният костюм на JFK се откроява на фона на черно-белия екран и той изглежда уверен и представителен. Докато опонентът му се е появил в сив костюм, който му придава изморен и болнав вид, защото почти се слива с фона.
След като печели изборите, 35-ият американски президент предизвиква революция в политическия дрескод. Въвежда модата на тесните вратовръзки, фините плетива и слънчевите очила в Овалния кабинет. Всички господари на Белия дом преди него са носили шапки на официални събития - традиция, на която той слага край. Така още при клетвата си е гологлав, изглежда млад, модерен и близък до новото поколение избиратели.
При среща с британския премиер Харолд Макмилан през 1961 г. Кенеди нарочно носи вратовръзка на ивици, които са от ляво надясно - от сърцето навън, за да подчертае независимостта на страната си от британските традиции. Произведените на Острова аксесоари сочат обратно – от дясно наляво, както е и движението там. На срещата обсъждат гражданската война в Лаос, а САЩ се опасяват, че Виетнам може да повлече крак и целият регион да стане комунистически. Американски войски вече са влезли в Лаос на страната на кралската армия срещу подкрепяните от Москва бунтовници. Година по-късно се подписва споразумение за мир.
Готовност за отстъпки пък показа друг американски президент – Барак Обама. При преговорите за ядрената сделка с Иран във Виена през 2015 г. сменя любимия си син цвят костюми със сив, за да подчертае неутралност. Той дори свали вратовръзката си, защото Техеран я възприема като сигнал за превъзходство на Запада. Когато се върна в САЩ и се обърна към американците, за да им обясни сделката, Обама отново облече синия костюм - символ на сила и контрол.
Неговата сънародничка Мадлин Олбрайт (държавен секретар от 1997 до 2001 г.) е класическият пример за послания чрез брошките си. От бръмбар, за да подскаже на Съветския съюз, че знае, че той подслушва Държавния департамент, през трите маймунки, които носи на среща с Владимир Путин, защото "политиката на Кремъл за Чечня е ужасна", до змия при посещение в Ирак, след като Саддам Хюсеин я нарича "безподобна змия".
Но тя винаги постига своята цел. А посланията чрез стила и аксесоарите ще продължат да са част от преговорите между политици и в бъдеще.
