Планът ReArm Europe за 800 млрд: ЕИБ и частен капитал ще осигурят средства за оръжия, пада таванът за дефицит под 3%, за да се увеличат отбранителните бюджети на страните членки
Слагаме военната си индустрия на нов коловоз за развитие, обяви премиерът
Политика на ускорено превъоръжаване на българската армия и засилване на военната ни индустрия, но без България да избира между позициите на САЩ и ЕС по отношение на войната в Украйна. Това обяви премиерът Росен Желязков, след като при него два часа и половина властта заседава заради променената геополитическа среда и напрежението, след като Вашингтон спря военната помощ за Киев.
Желязков свика заседанието на Съвета по сигурността към Министерския съвет часове след като шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен представи плана си за превъоръжаване на Европа. Съветът, посветен на “Преглед и анализ на актуалната геополитическа ситуация и произтичащите от нея рискове за националната сигурност”, се събра в разширен състав - Желязков покани и ръководствата на парламентарните групи. С това реално
дублира състава на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, без самият Румен Радев
да присъства Форматът обаче включва секретаря му по отбрана и сигурност Димитър Стоянов и съветникът Стефан Годжевъргов, които дойдоха на “Дондуков” 1.
Президентът проведе заседание на КСНС преди седмица, но посветено не на войната, а на проблема с разпространението на наркотици.
Радев през последните дни активно подкрепяше позициите на Доналд Тръмп и атакува тези, които изразиха съпричастност с Киев след скандалната среща на Зеленски в Белия дом.
Как България да отдели повече финансиране за закупуване на нови оръжия, както и дали страната ни ще подкрепи предложения от ЕК нов фонд за превъоръжаването бе основната тема на съвета.
“Разгледахме и възможностите, които предостави Европейската комисия по инициативата ReArm. Те са в три направления. Първата е за генериране на ресурс, който да даде
възможност за реиндустриализация
на страните членки, в т.ч. и на България.
Второто са възможностите, които се дават през националния бюджет за дерогация на клаузата за дефицит. Както и възможностите за използване на кохезионния и други фондове на ЕС за генериране на ресурс, който по думите на председателя на ЕК ще възлиза на близо 800 млрд. евро през следващите няколко години”, представи премиерът плана на Брюксел (виж още за него по-долу в текста).
“За нас е важно да използваме тези възможности, за да сложим нашата военна индустрия на коловоза на нейното екстензивно развитие с
по-добра координация между публичните и частните предприятия в сектора”,
допълни Желязков.
В дневния ред на заседанието на Министерския съвет за сряда пък влезе проект за Национална отбранителна стратегия. Настоящата изтече преди две години и оттогава не идва ред на приемането на новия документ. През 2023 година такъв проект имаше правителството на Николай Денков, но тогава президентът Румен Радев имаше критики. Сегашният не е бил обявяван предварително и не е минавал обществено обсъждане.
По-рано през деня - часове след като Вашингтон спря военната помощ за Украйна, шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен представи в Брюксел плана за мобилизирането на 800 млрд. евро разходи за отбрана на ЕС, наречен ReArm Europe (“Превъоръжи Европа”).
“Намираме се в епоха на превъоръжаване и Европа е готова да увеличи мащабно разходите си за отбрана”, обясни тя при представянето на плана, като подчерта, че така блокът ще адресира както “краткосрочната спешна необходимост да се действа и да се подкрепи Украйна”, така и “дългосрочната необходимост да поемем по-голяма отговорност за собствената си европейска сигурност”.
Петте мерки, които Фон дер Лайен подробно описа в писмо до лидерите на ЕС преди извънредната среща на върха в четвъртък, включват “нов инструмент” за предоставяне на 150 млрд. евро под формата на заеми на държавите членки за финансиране на съвместни инвестиции в отбраната.
Към това спадат противовъздушната и противоракетната отбрана, артилерийски системи, ракети и боеприпаси, дронове и системи за борба с дронове.
С това оборудване европейските страни могат да увеличат подкрепата си за Украйна, допълни шефката на ЕК.
Друга ключова мярка е разрешаването на по-голям дефицит в бюджетите на страните членки, което ще даде възможност за повече харчове за отбрана. Към момента страните от ЕС са длъжни да поддържат дефицит под 3% и съотношение на дълга към БВП под 60%. Сега комисията залага, че ако
повишат разходите си за отбрана средно с 1,5% от БВП,
то за следващите 4 години могат да бъдат мобилизирани близо 650 млрд. евро.
Тази идея - военните бюджети да се изключат от формиращите дефицита, се обсъжда активно през последните седмици, като България е сред основните ѝ радетели, за да може да си позволи предвиденото превъоръжаване. Страна ни се нуждае от поне 15 млрд. лв., за да осъществи приоритетните 30-ина проекта за модернизация. Тази сума няма как да бъде отделена, ако влиза в дефицита на бюджета, защото надхвърля близо 5 пъти годишните разходи за отбрана на страната ни.
Третият лост от “Превъоръжи Европа” е използването на вече съществуващ бюджет на ЕС, който да бъде насочен към отбрана.
Това включва кохезионните фондове,
поначало предвидени да помагат за развитието за по-бедните европейски страни и региони, каквито са повечето части на България.
Предварителни разговори преди съвета в четвъртък са включвали и
орязване на фондовете за справяне с кризата след пандемията
от COVID-19. Това са т.нар. планове за възстановяване, където България е изостанала в усвояването.
Пренасочване на средства е възможно и от бюджетите по Зелената сделка, като вероятно от това ще пострадат в голяма степен парите за биоземеделие и изграждането на централи за възобновяеми енергийни източници.
На предварителни разговори в Брюксел още след скандала между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в петък били споменавани разчети, че Европейският съюз трябва да мобилизира 50-60 милиарда евро годишно, и за да успее да замести американската помощ.
Планът предвижда и премахване на ограниченията върху Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за отпускане на заеми на компании от отбранителния сектор, както и мобилизирането на частен капитал.
Още на 5-7 март бордът на директорите на ЕИБ ще обсъжда разширяване на критериите за финансиране на проекти, така че да участва в подсилването на европейската сигурност и отбрана, стана ясно във вторник. Най-голямата международна инвестиционна банка в света планира и да събере ръководителите на националните банки за развитие от страните членки, за да обсъди
координацията в привличането на публични и частни финанси
“Въпросът вече не е дали сигурността на Европа е застрашена. Истинският въпрос пред нас е дали Европа е готова да действа толкова решително, колкото налага ситуацията”, подчерта още Фон дер Лайен.
Лидерите на ЕС трябва да обсъдят предложения отбранителен пакет на извънредна среща на върха в Брюксел в четвъртък, на която се очаква да присъства украинският лидер Володимир Зеленски.
