В Златоград обаче още изтича към съседна Гърция
В мразовит февруарски ден в стаята на Милена Стефанова - главен експерт в отдел “Териториално селищно устройство, екология и проекти” на община Стралджа, температурата е 24 градуса. Може да се увеличи или намали, но нищо не налага да се правят икономии. Равномерна е топлината и в цялата сграда на общината.
“Това е така, защото се отопляваме с гореща минерална вода, чийто извор е недалече”, обяснява Стефанова. Тази енергия се използва и за двете училища и двете детски градини на градчето, в което живеят около 7 хиляди души. Първоначалната идея била горещата минерална вода да топли само образователните институции, но бързо станало ясно, че може да се включат още обекти - общината, читалището, центровете за социална рехабилитация и за обществена подкрепа, че и пенсионерският клуб. Проектът е изпълнен чрез Норвежкия финансов механизъм през 2016 година за около 700 хиляди лева.
“Искам да възстановим някогашната минерална баня на Стралджа, да създадем и оранжерия за екозеленчуци, която също да отопляваме с минерална вода. Както и да направим медицински център”, казва кметът Атанас Киров. За отопление плащаме 5 хиляди лева на година, колкото струва токът, с който работят помпите на минералния извор, обяснява Киров.
Тукашната гореща вода е открита по времето на социализма
Някъде в края на шестдесетте години на миналия век се заговорило, че в стралджанското землище има петрол и държавата побързала да направи сондажи. Нефт не бликнал, но се появила горещата минерална вода.
Според разрешителното от 2011 г. община Стралджа може да използва пет минерални извора. По документи водата идва от 1800 метра дълбочина с помощта на помпи при температура 79,1 градуса. Но наблюденията показват, че понякога стига до 80,7 градуса. От помпената станция поема по специални тръби към обектите за отопляване. Така се отоплява дори плувният басейн в едно от училищата, който обаче не се пълни с минерална вода, а с чешмяна.
Сметките показват, че през 2024 г. водомерът, монтиран на извора, е отчел, че общината е използвала 48 794 кубика - около половината от разрешения ѝ от държавата лимит. Затова и тук мислят как да използват най-рационално тези резерви. Но
водата не се препоръчва за пиене
поради наличието на високи количества арсен и флуор в нея. Освен това балнеологичната оценка казва, че ако е за лечение, температурата на водата трябва да е 35-37 градуса. Можело да се ползва само при строго спазване на определени методики и дозировки по лекарско назначение, което обаче няма кой да поеме риска да предпише.
Същото се отнася и за водата от минералната чешма на пътя от Стралджа към близкото село Лозенец, която тече на воля в циментово корито. Тя е с температура 57,7 градуса по Целзий и е любимо място на местните за пране, наливат си от нея и за миене. Голяма табела в съседство предупреждава, че водата не е подходяща за пиене.
Легенда или не, но в Стралджа разказват, че в годините назад имало хора, които не се съобразявали със забраната, пиели от водата, но бързо получавали инфаркт, който ги отнасял от живота. Може би това е една от причините градчето да не е курорт, въпреки че е богато на минерални води. Другата, не по-малко значима, разкрива кметът Атанас Киров: "Местонахождението на Стралджа е такова, че нямаме с какво да привличаме туристи. А съгласете се, че ако дойдат тук хора на почивка и за лечение, те няма да стоят затворени само в почивната си станция”.
Гореща вода изтича в съседна Гърция, а у нас
находището е под земята в златоградското село Ерма река
Температурата е 96 градуса, като в дълбочина се увеличава и стига 128 градуса. Преди 10 години бе направен успешен сондаж, но водата си стои под земята, без да се използва.
Геотермалната аномалия е установена през 1959 г. по време на проучването на оловно-цинковите руди в района на селата Ерма река и Аламовци. Още през 80-те години на миналия век започва да се изготвя идеен проект за оползотворяването ѝ Тогава обаче приоритет е била рудата и нищо не е направено. В началото на този век вече се говори за находището като алтернатива на рудодобива.
По-късно общината прави проекти за отопление на сгради. Първият включва докарването на вода до Златоград и система за отопление на 8 общински сгради. Стойността му е 17 млн. лв. по цени към 2012 г., но работата е стопирана заради липсата на средства.
Преди 10 г. дългоочакваният сондаж е направен. Той е с 860 м дълбочина.
Водата бликва на повърхността с температура над 80 градуса,
но все още не се използва за отопление. В края на миналата година кметът на Златоград Мирослав Янчев подписа договор за 6,5 млн. лв. за оползотворяване на топлата вода.
“Спечеленият проект е частичен и не обхваща в пълнота идеите ни. За да се прокара водопровод от около 13 км, да се изгради топлоцентрала в Златоград и
да се използва водата за отопление на обществени и частни сгради, както и за балнеология,
са нужни повече средства. Имаме проектна готовност и ще настояваме за финансиране на следващите етапи. Имаме проект да се направи чешма в Ерма река, да се ремонтира старото кметство и да се превърне в балнеоцентър”, казва Янчев.
А изворите в Гърция се използват - част от тях са каптирани през 1942 г. от българския инженер Жеко Георгиев. Водата се използва за водолечебни процедури и за лечение на стомашно-чревни и чернодробни заболявания, заразни болести, ендокринно-обменни заболявания, както и за раздробяване на пикочни камъни и кожни заболявания.
След отворянето на пътя край града стотици хора пътуват 15 км до съседна Гърция, за да се изкъпят в топлите извори. На метри от центъра на Термес се намира скално светилище на персийския бог Митра от III-IV в. То е открито от проф. Богдан Филов заедно с американския археолог Уейт Емор по време на Първата световна война при разузнавателните експедиции по новоприсъединените към България земи през войната. Бог Митра забол сабя в скалата и потекла лековита вода, убедени са учените. Според историците това е белег, че минералната вода се използвала още от древността.
