По 30 нови заглавия се купуват на месец, депутати даряват и от личните си колекции
Не работа, а призвание - така описва службата си в Народното събрание Теодора Ангелова, ръководител на Библиотечно-информационния изследователски парламентарен център.
Той пази над 350 хиляди тома, архиви на БКП и документи още от Учредителното събрание преди 149 години.
В библиотеката на събранието винаги, както и сега, са работили изключително високообразовани хора - на което много се е държало, за които това не е просто работа, а призвание да опазят (а в самото начало и да създадат) такъв сериозен фонд, казва Теодора Ангелова пред “24 часа”.
И е права - отношението на библиотекарите към работата им лесно се долавя от всеки посетител. В читалните гостите са посрещнати от приветливи служители, готови да отговорят на всеки въпрос и да разкажат историята на всяка книга в полезрението им. А над 350 хиляди тома е внушителна сбирка. Най-старите библиотечни единици са от средата на XIX век, а всеки месец се купуват по над 30 книги с актуални заглавия. Често и депутати правят еднократни дарения от личните си библиотеки.
Книгите, придобити след 1990 г., са в онлайн каталог, достъпен на сайта на парламента, а информацията за по-старите библиотечни единици е организирана в традиционни каталози. В далечното минало каталогът се е отпечатвал на хартия и всеки депутат е получавал по един при откриването на новия парламент.
През 1897 г. е отпечатан първият каталог
Библиотекарите не издават кои депутати ги посещават най-често, но потвърдиха, че редовно се обръщат към тях. Обикновено търсят информация, преди да подготвят законопроект, проверяват и как е променян законът във времето.
Важно е да се знае, че библиотеката е отворена за
достъп за всеки с интерес към законодателството
Читалните са две - в историческата сграда на площад “Народно събрание” и в Партийния дом. За да влезе човек, е необходимо първо да се обади, да обясни какво търси, след което ще получи временен пропуск за достъп. Освен депутати към библиотеката се обръщат още служители от администрацията, други държавни институции, неправителствени организации, студенти, докторанти, изследователи, преподаватели, библиотечни работници, а наскоро - и филмови дейци. Самата Теодора Ангелова е социолог по образование и споделя, че в библиотеката има изключително ценни издания в областта на хуманитарните науки, които не са отпечатвани от години. Наскоро например
открили книга
за Балканската война, издавана последно през 1919 г.
През януари 2025 г. посещенията са около 60, но извън тази бройка са запитванията, които идват по телефона и имейл.
Книгите са в няколко основни области: политика, право, история, икономика, социални науки и други, художествената литература е малко. Има копия на законодателните актове от 1990 г. насам, както и всички броеве на “Държавен вестник”. Пазят се оригиналите на материалите от комисиите за изработване на конституциите на България от 1947 г. и 1971 г., сборници със закони на Княжество България, които имат печат “Княжество България”, книги на Постоянния комитет на Източна Румелия, с печат, разкриващ принадлежността им към тази колекция. Там са още фондът на библиотеката на Института по история на БКП и на ЦК на БКП, както и личните колекции на Георги Димитров, Васил Коларов, Кръстьо Раковски, Станке Димитров, Любен Корнезов и Теодор Теодоров. Те завещават книги, периодични издания - всичко в личните им колекции.
Има още справочна литература, български и чужди периодични издания, годишни сборници, непубликуваните документи на парламента от 7-ото НС - експресните стенограми, проекти на закони, декларации, обръщения и решения, както и актовете на Народното събрание.
Огромният фонд на библиотеката се съхранява на три места - хранилища в двете сгради на парламента и в централата на Националната служба за охрана, като най-голямата част е в Партийния дом, където сега заседават депутатите.
Именно това е мястото, към което човек може да се обърне, за да потърси информация за свои предшественици народни представители. Отскоро библиотеката има картотеки на почти всички събрания, които са въведени в електронна система, като дигитализирането е отнело година и половина. Там служителят може да потърси по име бивш депутат (стига и само едно) и да открие информация за това в кой парламент е бил, от коя партия и район, както и в кои комисии е заседавал. В момента тече процес и по дигитализиране на стенографските дневници, което е дълъг и труден процес, тъй като старите са в недобро състояние. С тях се работи бавно и внимателно, някои страници почти се ронят, налага се и разподвързване. Стенограмите назад до 1989 г. са достъпни онлайн на сайта на НС, т.е там може да се прочетат изказванията на депутатите.
И парламентарната библиотека, като всяка друга служба, пази своите легенди. В читалните библиотекарите връщат спомените до 10 януари 1944 г., когато по време на Втората световна война София е тежко ударена от САЩ и Великобритания, които пращат към България около 180 бомбардировача, пазени от още над 100 изтребителя. Столицата е засипана с над 1700 бомби, жертвите са повече от 700, градът гори, а една от над 3000-те разрушени сгради е тази на Народното събрание. Когато бомбите започват да валят над София, един от библиотекарите в парламента -
Димитър Пантелеев, с риск да загуби живота си или бъде наказан събрал най-ценното и го изнесъл, за да го спаси А по-късно го върнал.
Имаме честта да работим с хора, за които книгите не са просто архивни единици, а наистина е призвание и опазването, и анализаторската дейност на този фонд, който според мен е уникален, каза Ангелова.
И храбрият библиотекар, и българските управници рано са осъзнали нуждата от парламентарна библиотека. За изграждането на такава започва да се говори още през 1880 г. по време на Второто обикновено народно събрание - само година след учредителното, свикано на 10 февруари 1979 г. Тогава обаче дори самото събрание още не е имало сграда и било много трудно да се осигури помещение за тази цел. Народните избраници обаче са имали ясното съзнание, че това е ресурс, изключително необходим за тяхната дейност. Основната причина да се повдигне темата обаче първоначално е въпросът къде да се съхранява оригиналът на Търновската конституция и трупащите се архиви на парламента. В свое изказване на 24.04.1880 г. зам.-председателят на парламента д-р Бадел казва: Въпросът за архива и за оригинала на Конституцията е, според мене, един въпрос частен, който влиза в един по общ въпрос. Народното събрание би трябвало да има както свой архив, така и своя библиотека. Защото трябва да има и книги, за да може всякой депутат, когато се явяват въпроси, да изучи разните предмети, които се явяват.
Пазенето на Търновската конституция и архива се възлага на митрополит Климент,
който пък поставя началото на стенографските дневници и на “Държавен вестник”. По-нататък в 5-ото НС председателят Захарий Стоянов отново поставя въпроса и се излъчва комисия за създаване на библиотечен фонд и на самата библиотека, отделят се и пари от бюджета. Така се оказва, че библиотеката е първата административна структура в парламента, която години наред единствена е предоставяла нужната на депутатите информация. В началото е преобладавала чуждестранна литература, най-вече немски и френски издания.
Освен на депутати в строги костюми посетителите на библиотеката понякога може да се натъкнат и на младежите от студентската програма за законодателни проучвания. Обикновено те правят сравнителен анализ на закони от други европейски страни, което е важен елемент от подготовката на законодателството. Проучванията са по поръчка на депутати, които искат да видят как е регулирана материята в чужбина, за да предложат най-добрите промени. Инициативата съществува от 1999 г., а от 2006 г. е структура към библиотеката, като за това време са изготвени 229 проучвания. Част от тях са описвани и на страниците на “24 часа”, включително и последното. То бе публикувано на 27 декември по поръчка на Драгомир Стойнев от БСП на тема правилата за електрическите тротинетки.
В края на януари младите законодателни сътрудници - 20 студенти по право, получиха отличия от председателя Наталия Киселова. За 8 месеца те са подготвили три проучвания по около 200 страници. Нови желаещи се набират и сега, като могат да кандидатстват през сайта на НС, а интересът към този стаж в парламента става все по-голям.
От 16 юли парламентарната библиотека и изследователският център се събраха в едно звено. Центърът проучва законодателната дейност на парламента в края на всяка сесия и подготвя изследвания по актуални теми като пенсионната система, домашното насилие, сигурността на гражданите.
