Изоставането в работата по проектите вече е 15 месеца и няма как да бъде наваксано
Дали България ще получи второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в пълен размер, или само частично, тепърва ще се решава. Но отсега е сигурно, че по една от най-важните мерки, които се финансират с парите - санирането на жилищни блокове, парите няма да бъдат платени от европейските данъкоплатци, а от българските.
В най-добрия случай става дума за 140 млн. лв., които националният бюджет за 2026 г. трябва да предвиди. А в най-лошия вариант, който е съвсем реалистичен, сумата достига 350 млн. лв. Други 182 млн. се губят, или по-точно
няма изобщо никога да бъдат усвоени
Причината е слабият интерес към втория етап на същата програма, при която собствениците на апартаменти трябваше да платят 20% от разходите.
Сметките стават ясни от доклад на регионалния министър Иван Иванов до премиера Росен Желязков за изпълнението на проектите за саниране, с който “24 часа” разполага.
Конкретните цифри за загубата на средствата не са посочени, но в документа пише, че според правилата на НПВУ, ако има пълно или частично неизпълнение на индикаторите до крайната дата - в случая 30 юни 2026 г., трябва да се възстановят 10% от предвидените суми, ако са достигнати под 75% от заложените индикатори. Съответно ще се връщат 25% от парите, ако са постигнати под 50% от индикаторите.
Целият проект е за 1,4 млрд. лв., т.е. в първия случай сумата е 140 млн. лв., а във втория - 350 млн. лв. Ако добавим и онези 182 млн. лв., които така или иначе няма да видим, се получава сума от 532 млн. лв.
От доклада излиза, че по-вероятен е вторият вариант. Заради огромното закъснение предстои надпревара с времето всички проекти да се изпълнят. Няма как да се иска от собствениците на апартаменти, които очакват напълно безвъзмездно финансиране, да плащат със собствени пари нещо заради чужди грешки. И това води до решението да
стартира нова национална програма за саниране с 2,5 млрд. лв.,
която ще се финансира от националния бюджет в продължение на три години.
“При разговорите с Европейската комисия стана ясно, че юни 2026 г. е крайният срок. След тази дата разходите не са допустими. Ако имаме плащания по някои проекти през септември или октомври 2026 г., те се покриват от бюджета”, обясни преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.
Проектът за саниране по НПВУ има два етапа. Първият предвижда да е 100% безвъзмездно за собствениците на жилища и по него
в момента на различен етап на изпълнение са 746 блока
на обща стойност 1,1 млрд. лв. Вторият етап е значително по-малък - 282 млн. лв., и предвиждаше хората да платят 20% от разходите. Тъй като интересът въпреки двукратното удължаване на крайния срок за кандидатстване беше слаб, по тази програма се работи само по 89 блока, чието обновяване ще струва 100 млн. лв.
От доклада става ясно, че проблемът не е толкова в самото строителство, въпреки че и за него трябва време - по около 4 месеца на блок. Но за да се плати едно саниране, трябва първо да се отчетат ефектите от него. Тепърва ще има одитиране на енергийните загуби на сградата. Фирмите, които го правят, трябва да удостоверят, че е постигнато 30% намаление на енергийните загуби. Самото одитиране трае поне два-три месеца, а парите не могат да се платят, преди то да е завършило.
“Поемането на такъв риск не е оправдано, при условие че непостигане на индикатора създава неотменимо задължение да възстановим в пълен размер всички извършени плащания”, пише в доклада на министър Иван Иванов. С други думи, и чудеса да се направят оттук нататък, пари ще се връщат на Брюксел.
В доклада е отбелязано, че най-голямото забавяне се е получило през 2022 и 2023 г. Както за всеки проект по НПВУ, така и за санирането съществуват графици за отделните етапи. Още в началото на 2024 г. - преди на власт да дойде служебният кабинет на Димитър Главчев, вече е имало изоставане с 12 месеца от графика. Правилата изискват, ако финансовото министерство установи забавяне с повече от 6 месеца по дадена мярка от плана, да прекрати целия проект с едномесечно предизвестие. Това обаче не се е случило.
Иванов посочва, че нищо не е пречело МРРБ да разреши на общините да обявят обществените поръчки за избор на строителни фирми по първия етап на програмата още преди да приключи кандидатстването за втория етап. Но и това не е станало - при редовния кабинет на ПП-ДБ са предпочели да приключат и с двете процедури за кандидатстване и едва тогава да отпушат процеса. Това става
причина за най-голямото забавяне
Докладът на министър Иванов подробно разглежда състоянието на звеното в МРРБ, което е било натоварено със задачата да организира процеса. И установява, че е имало толкова много пропуски в работата му, че през 2023 г. се стигнало до общо 13 промени на заповедта, с която се организира работата му.
Известна вина според доклада имат и общините, на чиято територия се извършва саниране по плана. Когато през миналата година се е видяло, че има изоставане от графика, препоръката до общините е била да обявяват обществени поръчки поотделно за всеки блок веднага щом могат. Те масово не са се съобразили с това и са обявявали всички блокове на своята територия с една обща поръчка с обособени позиции. В такива случаи обаче Агенцията за обществени поръчки задължително трябва да контролира процеса и проверките са довели до допълнително забавяне от два до три месеца.
Така към момента изоставането вече е 15 месеца. Към края на февруари 2025 г. едва 22 общини са сключили договори за работа за 89 от всичките над 700 жилищни блока за първия етап. Това са проекти само за 100 млн. лв., по които със сигурност ще се работи това лято и може да се каже, че биха могли да бъдат приключени навреме.
Отпаднали блокове ще се финансират с пари от бюджета
Санирането ще продължи, но с пари от бюджета, а сумата е 2,5 млрд. лв. Така на практика ще се реализира т.нар. втора фаза от националната програма за енергийно обновяване. При първия етап бяха отпуснати 2 млрд. лв., с които се санираха около 2 хил. блока.
С новата програма финансирането ще се отпуска на етапи до 2029 г. За тази година са заложени 50 млн. лв. Сумата е малка, защото очевидно ще се дофинансира довършването на започнатите по НПВУ проекти. Това означава, че договорите за строителни работи, които вече са сключени или ще се сключат до средата на тази година, ще се изпълнят и фирмите ще си получат парите. Наскоро МРРБ информира общините да побързат и да сключат договори с фирмите до 30 юни тази година.
За 2026 г. е предвидено да се отпуснат 200 млн. лв., а след това между 650 и 800 млн. лв. годишно. Парите ще се дават поетапно според напредъка на програмата. Засега още няма конкретни критерии за кандидатстване и оценка.
Отново Българската банка за развитие (ББР) ще има основна рола в процеса и през нея ще минава финансирането и споразуменията с кметове. Те ще правят обществените поръчки за избор на изпълнители. След това ББР ще отпуска пари на общината, а когато блокът е напълно саниран, държавата ще връща парите на ББР.
