Прочути оперни арии ще звучат на Небет тепе на 20 март, когато в 11 часа най-старият античен обект в Пловдив ще бъде открит след пълна реставрация. Това обяви кметът Костадин Димитров.
Мястото, откъдето се е зародил животът в града преди повече от 7000 години, претърпя цялостна консервация по проекта "По крепостните стени на Филипопол" заедно с Източната порта.
Инвестицията за двата обекта е 9,3 млн. лева.
"Вече имаме акт 16 и може да открием туристическия обект", добави градоначалникът.
Откриването се забави заради забележки от страна на Института за паметници на културата. Старите градежи са експонирани в зеленина. Поставена е и метална ограда.
Небет тепе ще се управлява от Регионалния археологическия музей, а входът ще бъде безплатен.
Това е обект от първостепенно значение като носител на най -древната многопластова материална история на града. Той е признат за паметник на културата от национално значение. В него се проследяват пластове от всички исторически епохи.
Следи от човешка дейност са засвидетелствани от Каменно-медната епоха (IV-о хил. преди Христа до наши дни). За най-ранни периоди на обитаване данните са оскъдни (IV - II хил. пр. Христа), но се приема, че на един етап тук е съществувал тракийски култов център (XII - VI в. пр. Христа).
Анализът на историческите извори говори за съществувало тракийско селище през V - IV век преди Христа, но разрастването и разцветът и превръщането му в урбанистичен център се свързва с кампаниите на Филип Втори Македонски през 351 г. пр. Христа. Той остава свой гарнизон и вероятно укрепва билото на Небет тепе.
Укрепленията на хълма и града в равнината често сменят владетелите си. През II век преди Христа Филип V за кратко овладява това място. В годините преди установяване на Римска власт в Тракия (средата на I век след Христа) тук властват последните тракийски царе - Реметалк I и Реметалк II. След настаняването на римските войски на територията на Филипопол започва строежът на крепостна стена, защитаваща цялото Трихълмие. През годините тези укрепления са разширявани, разрушавани, поправяни, удвоявани и надграждани. В съхранените до днес останки могат да се разграничат няколко основни строителни периода: Тракийски - V - I в. пр. Хр., Римски - I - IV в., Ранновизантийски - V - VI век, Средновековие - IX - XIV в., Османски - XV - XIX в.
Останалото от турски език наименование Небет тепе пренася през вековете значението на хълма, като наблюдателница на трафика по река Марица от най-дълбока древност, свещено място за траките, резиденция, стратегическо място за военни гарнизони.
Непрекъснатото човешко присъствие допринася за разрушаването в значителна на повечето сгради и съоръжения от по-ранните епохи в резултат на което, днес са запазени и реставрирани освен крепостните стени и две водохранилища, части от две сгради с верижни помещения и фрагменти от улични настилки.
