- Ръст на употребата на дрога с 30% за 4 г. у нас
- Полицията хваща все по-малко вещества
- Дилъри се измъкват с условни присъди
- Няма национална кампания срещу отровата
Двуметров мъж с черни дрехи и спортна фигура слиза от колата си и отключва металната врата на къща в село до София. Който не го познава, ще реши, че мутра се прибира в баровския си дом, далеч от любопитни погледи. След първата врата отключва и втора.
Влиза в двор с беседка и поддържана трева, а след това и в просторната къща. Вместо иконом, съпруга и деца го посрещат петнайсетина млади мъже и жени. Празните им погледи оживяват. Двуметровият прегръща всеки един от тях.
“Пламене!”, радват се обитателите на къщата, въпреки че не са го виждали само два дни. Всички са там, за да се борят със зависимостите си към дрога, алкохол или хазарт. Пламен е основател на центъра, но и терапевт, който всеки ден работи там. Казва, че за него това първо е кауза, а след това бизнес. Всъщност 39-годишният Пламен Йотински е минал по същия път, по който сега вървят обитателите на къщата. Казва, че няма бивш зависим.
Аз съм полизависим от алкохол, кокаин и хазарт. Използвал съм и други наркотични вещества, но най-много кокаин. Беше моята любима отрова. Вече 5 години и няколко месеца съм чист и трезвен, за да мога да вървя по пътя си. От две години и половина се занимавам професионално с терапия и рехабилитация. Не вярвах, че ще постигна такъв резултат, казва Пламен Йотински. Определя себе си като зависим, защото в тази история няма бивши. Той също е минал през подобен център, за да се справи с дрогата, алкохола и хазарта. Има над 100 ремисии и актуална информация за всичко, свързано с наркотиците. Признава, че преди да се изчисти, се е занимавал и с незаконни дейности. 17 г. е употребявал кокаин, 20 г. алкохол и 9 г. е бил зависим от хазарт.
“Моята употреба се отличаваше с изключителна жестокост
Бях от онези алкохолици, наркомани и комарджии, които само това правеха. Има много хора, които запазват социалната си роля - работят, имат приятели, семейства. Аз не бях от тях. Започнаха да изчезват нормалните неща от живота ми. Родителите ми се сринаха физически и психически. Майка ми щеше да умре. Тя е силна жена и преподавател по химия. Не съм ги тормозил директно, но косвено щетите бяха големи. Така реших да отида на терапия, разказва Пламен. Прекарва 8 месеца в подобен на неговия център, точно по време на ковид пандемията. Започва програмата на 8 ноември, когато църквата почита св. архангел Михаил.
Казва, че това е вторият му рожден ден и има повече значение от този, който пише в личната му карта. Има много гоблени и икони на светеца. Бях на кръстопът. Можех да направя магазин за алкохол и цигари, автомивка, но това нямаше да ми даде стимул в живота. Усещах, че трябва да създам нещо, но не знаех какво. Дадох си сметка, че съм добър в две неща. Първото е да бъда брутален боклук, наркоман и човек, който е извън закона. И второто - да се възстановявам и да стоя далеч от употреба и зависимости. Само няколко души оцеляха от центъра, в който се лекувах. Превърнах се във фанатик за това да бъда чист и трезвен. А бях наистина фанатично употребяващ, връща лентата назад Йотински. Вече чист, но в тежък момент от живота си остава без работа. Преди това е теглил кредит. Така решава да направи център за лечение. Усвоява го, наема къща, получава всички лицензи от институциите и започва работа.
Преди две седмици президентът Румен Радев свика Консултативен съвет по национална сигурност във връзка с употребата на дрога сред младите. Проблемът принуди институциите да действат заради масовата употреба на вейповете и смъртта на 14-годишен ученик, който падна от блок в Плевен. МВР се активизира. Започнаха акции срещу опасните устройства и дилъри на дрога. В парламента се гласува закон за забраната им, а след съвета при президента политици начертаха стратегии за борба с масовото явление. Засега само на думи.
“24 часа” провери как изглежда проблемът през очите и страданието на хората, които вече са в клещите на зависимостта. С тях работят психолози и терапевти, които имат личен опит - минали са през същия център и поне временно са скъсали с порока. Какъвто е и основателят му Пламен Йотински.
Арести на знакови лица от наркопазара, ефективни присъди
и мащабна превантивна кампания за вредите от дрогата. Това може да се направи, но не виждам да се случва. Мафиотските структури са проникнали изцяло в държавата. Виреят свободно. Хващат една пратка, минават други 100. Наркопазарът не се влияе от финансови кризи и смяна на правителства. Няма наркотик, който да липсва от пазара. Дори да не знаем кого да потърсим, точно с 3 обаждания ще намерим всичко. Ще си поръчаме и ще дойдат при нас свободно. Държавата може да спре престъпността за дни. Имаме толкова полиция на глава от населението, че всички агитки да се съберат, няма да ги спрат. Вместо това обслужват нечии интереси, убеден е Йотински. Уви, думите му се потвърждават от данните на институциите. Според Националния център за обществено здраве между 2020 и 2024 г.
хората, опитвали дрога у нас, са се увеличили с 30%,
или 13% от населението между 15 и 64 г. Най-много се пуши канабис, след това са амфетамините, екстазито, кокаинът и хероинът.
63% се друсат от любопитство, 35% за временно удоволствие, а 21% от скука. В същото време МВР конфискува все по-малко наркотици, показват данните на силовото министерство. При най-масовия - марихуаната (като готов продукт за пушене), спадът е драстичен - 7 пъти. През 2022 г. са иззети 15,2 т, през 2023 - 9,7 т, през 2024 - само 2,2 т. Хероинът става все по-малко популярен у нас, вероятно изместен от синтетичните дроги. През 2021 г. са заловени 1107 кг, 2022 - 335 кг, 2023 - 11 кг, 2024 - 5 кг., което го прави най-слабо разпространения наркотик в България. Постепенно расте заловеният кокаин, който става все по-разпространен у нас. През 2021 г. са хванати 11,6 кг, 2022 - 38 кг, 2023 г. - 49 кг, 2024 - 176 кг. Повечето количества обаче са задържани по граничните пунктове от митничари и граничари. През миналата година има месеци, в които са заловени по 500 г, 1 кг и подобни количества. Задържаният по границата кокаин обаче най-често минава транзит през България. Най-сложно се отчитат задържаните синтетични наркотици, които имат най-много модификации и вече се произвеждат масово в домашна обстановка. Спадът на заловените амфетамини и производните също е драстичен. От 692 кг през 2021 г. до 82 кг през 2024-а.
Затворите са пълни с хора, които са крали медни тръби, карали са пияни и дрогирани. Нека и те да се наказват, но зад решетките трябва да са и хората, които осигуряват тези наркотици.
Те се чувстват безнаказани. Имат си държава
За момента е това. Резултатите са мизерни. Знакови фигури в затвора няма, само дребни дилъри, но и те минават със споразумения и условни присъди. Влизат, ако ги хванат пак. Окей, нека да е споразумение, но да лежи 10 години, казва Пламен Йотински от позицията на човек, който е бил и отвъд закона, преди да започне новия си живот.
Близо 50% от делата на окръжните прокуратури, включително Софийската градска, са свързани с наркотици и се увеличават всяка година, показа проверка на “24 часа”. Масовият случай е притежание и разпространение на дребно. Законът предвижда от 2 до 8 г. за това престъпление. На година за наркотици се предават на съд по над 4 хиляди души. Оправдават се между 30 и 50 от тях за последните 3 години. Всички останали са признати за виновни. Наказанията обаче говорят повече. През цялата 2023 г. прокуратурата е изправила пред съда 4300 души за дрога. Ефективно в затвора са влезли 878. Двойно повече са осъдени условно - 1561. 43-ма са се разминали с пробация, а на 2589 е наложена административна глоба. В годините назад предадените на съд са по-малко, но наказанията са същите.
През цялата 2024 г. в Софийския градски съд например има около 200 дела. При 100 от тях присъдите са условни. 150 обаче са сключили споразумения с прокуратурата за по-леки наказания. Най-често дилърите и трафикантите на дрога се завръщат към стария си занаят, дори да са лежали в затвора. Поредният случай е с Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, който получи ефективно наказание в Гърция за трафик на хероин, лежа в затвора у нас и беше освободен в края на 2022 г.
Още на следващия месец е започнал отново да търгува с дрога, посочиха от ГДБОП и прокуратурата преди седмица, когато го арестуваха отново.
Все пак осъдените за притежание, разпространение и трафик на дрога имат сериозно присъствие в затворите, показа справка на Министерството на правосъдието. Всеки пети в килиите е там за това престъпление. Към началото на тази година са общо 1005 души от всички 5300 затворници. За голяма част от тях това е втора присъда, след като веднъж вече са осъждани условно.
Трафикантите в затвора са 62-ма и лежат повече,
но това са шофьори на тирове, хванати с дрога на границата. Големи наркобосове липсват освен Евелин Банев-Брендо, но той се предаде сам у нас, за да излежи наказание за пране на пари. За трафик на наркотици го осъдиха в Италия и Румъния. През затвора за кратко са минали няколко по-малко известни имена от близкото минало като участници и лидери на престъпни групи, но отдавна са на свобода.
Освен на зависимите в центъра му и в ютюб канала си Пламен Йотински говори за вредите от дрогата и в училища в цялата страна. Същата инициатива имат от МВР, а митниците от години развиват кампанията си “Не сте сами”.
Обиколил съм над 10 града за последните 2 г. Не виждам някой да е обяснил на учениците за какво става въпрос. Гледат ме учудено, когато говоря за зависимости, за щетите от дрогата. Не знаят какво стои зад лъскавата опаковка на нощния живот, на употребата на психоактивни вещества, на алкохола, хазарта. Шокирани са, че някой излиза пред тях и им говори директно за деградацията на личността и колко трудно човек може да върне живота си с всичките ограничения на терапията. И до днес има идиоти, които казват, че към кокаина не може да се развие зависимост. Молекулата на този наркотик прониква най-дълбоко в мозъка от всички. Няма прегради за нея в човешкия мозък. Кокаиновата абстиненция е до 24 месеца след прекратяването на употреба. Лично съм го изживял. Зависимите от хероин се възстановяват психически по-бързо. Тази дрога уврежда външния вид, затова хората си мислят, че е най-опасна. Кокаинът е по-лош като щета за поведението, волята, какво ли не, разказва още от първо лице Йотински. Добавя, че
от синтетичните наркотици падат нокти и зъби, полудява се
Ядосва се, че много хора още вярват, че марихуаната е лек наркотик. Дори психолози говорят тези глупости, подвеждат хората и ги тласкат към употреба. Тук са минавали хора на марихуана, които не могат да си стъпят на краката. До тях замисими от метадон, към амфетамини и пико се възстановяват, а този на трева не можем да го вдигнем - с психиатри, с хапчетата, с терапии... Има случаи да бягат през оградата. Чисто луди. Развиват параноидна шизофрения. Марихуаната лекувала дори, твърдят! И хората продължават да спорят. Все едно да се лекуваш всеки ден с ракия, гневи се основателят на центъра. Според него много родители са скъсали връзката с децата си, не могат да ги възпитават правилно и да ги предпазят, не разбират собствената си вина. Осъзнавали, когато проблемите станат големи и започнат заемите към лихвари. Повечето плащали дълговете, а децата им обещавали, че ще престанат, което не се случва. Тогава идва загуба на имущество, болести и съзависимост на родителите. Хората не знаят много елементарни неща. Не знаят как да пазят себе си и децата си. Много от родителите са се пуснали по течението. Презадоволени сме от забавления, ядене, пиене, телевизия. Можеш да си купиш, каквото пожелаеш - дрога, всякакъв тип алкохол, да играеш хазарт, и никой не те спира. Напротив, това се стимулира. Къде е държавата?. Допреди 5 г. съм бил брутален наркоман и само аз говоря за тези проблеми - Пламен от “Овча купел”. Това е потресаващо. Може да е добре за мен, но говори зле за останалите, завършва Йотински. И съветва родителите да следят за няколко важни признака, че детето им употребява наркотици - прекомерна нужда от пари, асоциално поведение, безпричинна агресия, занижаване на личната хигиена, смяна на настроенията от тежка еуфория до брутална депресия.
Рецептата за живот начисто: железен ред по 16 часа на ден, но в края му - прегръдка
Подбор на хората и желязна дисциплина. Това е рецептата за центъра на Пламен Йотински за работа със зависимите от наркотици, алкохол и хазарт. За 2 г. от защитеното жилище I А.М. WАY са излезли над 18 души, преминали програмата, но продължават да се развиват и помагат на други да си стъпят на краката. Режимът и дневният ред за всеки ден са разлепени на видно място навсякъде в къщата. Започва със ставане от сън в 7,30, продължава с часове за терапия, спорт, работа, лично време и приключва в 23 ч. Пламен не се колебае да гони хора за нарушения на дисциплината.
“Когато някой не изпълнява правилата, той трябва да бъде отстранен. Всеки собственик или основател на терапевтичен център с лекота трябва да може да се разделя със сумата, която този човек носи на месец. Истинската терапия е дисциплината и хората вътре да знаят, че не работиш за пари. Не може без пари, но не може те да са приоритет.
Случвало се е да взема заем, за да платя заплати. Но Господ се грижи за всичко. Центърът трябва да оцелее и да се опази от враговете си. Моите задачи са да има терапия на високо ниво и правила, които никой не може да нарушава, включително и аз”, казва Йотински.
Работи с по-малко хора, отколкото е капацитетът на къщата. Казва, че това е кауза и бизнес едновременно, но ако едното куца, има големи проблеми. Не иска да чуе за помощ от държавата и обяснява защо: “Справям се сам. Имам всички възможни лицензи. Плащам си данъците. Търсили са ме държавни институции, за да ми дадат още лицензи. То не е и за пари. Осуетяват работата, правят я по-трудна”. Той се е лекувал в друг център и е със смесени чувства. “Има хора, които са много по-опитни, но са компрометирани. Затварят си очите, пускат хората да се разхождат без наблюдение, допускат емоционални и сексуални взаимоотношения по време на процеса, вербална агресия. Не се прави така. Нужни са правила, атмосфера, дисциплина, критичност, които ще им бъдат нужни навън. Безкомпромисно отношение, но и любов. Ние, зависимите, не ценим вторите шансове. Обикновено ги пропиляваме. Затова градивният ултиматум ни помага. Зависимите нямаме структура на поведение и трябва да се изгради. Както се казва - не му купуваш риба, а го учиш как да я лови. Зависимият трудно се държи мотивиран, той е с емоционални и психически увреждания и често психолозите не искат да се занимават с това. Тук работим с тази част от обществото, с която никой не иска да се занимава”, добавя Пламен.
Телефонът му звъни през няколко минути. Търсят го и хора, чиито близки са в центъра, и такива, които търсят помощ за близките си. Когато си тръгва, отново прегръща всеки от обитателите - както когато са го посрещнали преди 2 часа. Разделят се за кратко, но все едно го изпращат в дълга командировка. Повечето от тях не са имали такива отношения навън, когато са били зависими.
Диан, 24 г., зависим от дрога:
Не ядях, не спях, останах без приятели, сега градя всичко наново
Зависим съм от кокаин, екстази, пико. Пробвал съм кристали, метаамфетамин и трева. В края на деня ксанакс, за да се успокоя, защото вземах толкова много наркотици, че се побърквах. Само хероин не съм пробвал. За първи път пуших трева на 12 г. Първо беше от любопитство. Като малък гледахме с баща ми “Нешънъл Джиографик”. Има едно предаване за наркотици. Казваше ми: “Недей да пробваш, ще унищожиш живота си”. Но любопитството се отвори. Пробвах трева и видях, че не е толкова вредна от първия път. Исках да пробвам от всичко друго. Живял съм в друга държава, в туристическа зона. Имаше много клубове за забавление. На 20 г. бях 49 кг - жив скелет.
Родителите ме хванаха, че крада много пари
от една фирма, за да си купувам наркотици. Останах без приятели. Гаджето ме заряза. Само наркотиците ме интересуваха. Не ядях, не спях. Осъзнах, че имам проблем. Опитах се да спра. Отидох в една друга терапевтична общност, но издържах само 7 месеца. Бях чист 4 месеца, но пак паднах в зависимостта. После отново влязох в комуна. 4 месеца вътре, 4 чист навън. Пак не издържах. Пропилях 5 г. от живота си в опит да спра. Тук съм от месец и половина. Майка ми се срина. Започна да пие, да пуши, стана много нервна и тревожна, но загрижена за мен. Опитваше да ми помогне, но не можеше, защото аз не исках. А щом аз не искам, никой не може да ми помогне. Баща ми много ме натискаше да спра, но аз бягах още повече от него. Дори не знаех, че иска да ме спаси. Напротив, бях сигурен, че ще ми навреди. С първата ми приятелка започнахме заедно с кокаина. По едно време тя спря. Майка ѝ почина, а е без баща. Тогава тотално ме отряза. Продължих с дрогата. Ставах все по-зле. Намерих си друго гадже. Бях спрял да се дрогирам за 8 месеца само заради нея. Но тя ми изневеряваше. Отново започнах с наркотиците. Накрая ме заряза с мотив, че съм скапан наркоман, който никога няма да се оправи. Беше гадно. Тогава влязох за първи път в такава програма, за да бъда отново с нея, не за себе си. Не издържах до края. Излязох и я потърсих. Блокира ме отвсякъде. После новият ѝ приятел и започна да ме заплашва. Върнах се към дрогата.
В началото си купувах наркотици с джобните пари. После започнах да продавам трева, хапчета, екстази, кокаин - каквото иска пазарът. Бях дребен дилър, но се възползвах от позицията на родителите ми в една голяма фирма, където работеха. Крадях от касата. Имам безобидна визия, приличам на зубър. Никой не ме подозираше. 4 г. съм крал всеки ден и не по-малко от 400 евро. Всичко харчех за наркотици. Преди да дойда тук, се налагаше да ограбвам дилъри. Пак се възползвах от визията си. Казвах, че ще им върна парите след половин час. Не вярваха, че ще ги излъжа. После ме търсиха, но аз не говоря много и в България не ме познават много хора. Веднъж се опитаха да ме убият с нож. Преследваха ме, чупили са стъклото на колата ми с тухла, за да ме спрат.
Сега не чувствам, че съм провалил живота си. Направих много грешки, но имам време
В миналото бях и студент, но изкарах само 6 месеца.
Дрогата ти дава илюзорно усещане за свобода, за смелост. Мислех, че съм различен от другите. Чувствах, че съм най-великият. Но винаги ми е липсвала смелост. А дрогата ми я даваше. Също така притъпява емоциите. Аз съм много емоционален човек, но никога не съм знаел как да ги усетя тези емоции. Харесваше ми да ги притъпявам. Не исках да чувствам нищо, най-вече към края на моята употреба. Това ми беше единствената цел - да не чувствам нищо. Родителите трябва да внимават дали децата им лъжат, с кого излизат, връщат ли се с червени очи без причина, в странно настроение. Ако зениците са много разширени или много малки, това е признак. Дали са затворени в себе си, дали споделят. Средата е много важна.
Към нас, зависимите, има стигма в обществото. Това ни пречи да се възстановим. Хората мислят, че сме лоши, но не сме. Само правим лоши неща. С добри сърца сме. Но аз например, когато употребя дрога, ставам друг човек - много, много лош. Не ми е пукало за нищо. Сега ще си изкарам програмата с пълни 98 месеца. Надявам се, че ще поправя травмите си, ще възстановя връзката с моите родители и ще се ориентирам какво искам да правя с живота си. Ще я карам по-леко. Със сигурност няма да се връщам в държавата, където живеех, защото унищожих всичко там. Трябва да започна да градя наново.
* Атанас, 34 г., футболист, в капана на хазарта:
Прогнил съм, но лъскав отвън - с хубава кола и скъпи дрехи
Всичко започна на майтап. Исках да се впиша при батковците. Играеха на мачове. Започнах и аз. Един от тях ме хвана и ме запозна как се правят нещата. Беше преди 20 години. Бил съм на 14. Няколко години продължи на майтап. В един момент нямах търпение да играя. Ходех на училище и си мислех как ще отида да си пусна мачовете. Това се засилваше с годините. Наложи се да лъжа приятели, да крада от семейството си. Започнах с малки суми. Растяха с годините. През целия ми съзнателен живот съм играл професионален футбол. Около мен всичко живо беше покварено. От 3 месеца и половина съм тук. Иначе животът ми е уреден. Професионален футболист съм.
Имам бизнес - два магазина за дрехи и обществен басейн. Самоубивам се от работа. После профуквам всичко на хазарт. Имам съпруга и две деца. От нищо не са лишени и до днес. Но
можех да осигуря бъдещето на децата си
с парите, които загубих Започнах да се страхувам, че ще се срамуват от мен. Имам всичко, за което един нормален човек може да мечтае. Но това нещо мен ме убиваше. Самозалъгвам се, че, като не изневерявам на съпругата си, не я обиждам и не я удрям, съм страхотен човек. В крайна сметка аз крада от двете си деца и от нея. 90% от приятелите ми са футболисти. Това там е отрова! Имаме работа по два-три часа на ден. Вземаме много хубави пари и през останалото време се играе хазарт. Нонстоп. Това е и моята страст, която отрови живота ми. Преди доста време осъзнах, че имам проблем, но си казах, че не е чак толкова голям. Имам пари, кола, къща. Но лъжех съпругата си, която е страхотен, невероятен човек, рядко срещан! Не заслужава това, което ѝ причиних. Моята зависимост е най-гадната. Много по-лоша от тази към хероина. Да, аз съм един спретнат мъж на 34 г., когото на улицата никой не може да заподозре, че е зависим и гаден комарджия. В моя град съм на високо ниво, семейството ми е разпознаваемо. Докато един алкохолик и един тежък наркоман винаги ще го видите по улицата, че е пропаднал човек. А аз съм си с хубавите дрехи, скъпата кола, говоря възпитано. Трудно можете да ме хванете, че съм прогнил човек. Отвратително е. Спортувам, храня се и спя здравословно, а в същото време съм като гнила ябълка. Отвън лъскава, отвътре гнила. Направих много лоши неща на хората, които обичам най-много. Лъгах ги. Имаше периоди, в които съм предпочел вечерта да седна и да си играя на телефона мачове. Синът ми пита нещо, не го чувам, казвам му да повтори. Тогава каза: “Тати, пак не ме слушаш и не ме чуваш”. Все едно ме прободе в слънчевия сплит... Баща ми намери този център. Той е сериозен и свръхинтелигентен човек. Треньор е на национален отбор в един от бойните спортове. Родителите ми не знаеха дълго време за тази зависимост. Смятаха, че съм просто един слабохарактерен мъж.
Сега съм горд, че се боря с това нещо. Тръгнах от моя град и казах на семейството ми, че няма какво да крият и да се срамуват. Нека ги е срам хората, които не си признават, че са такива.
Мен не ме е срам. За първи път се чувствам горд от себе си,
че реших да се изправя срещу тази коварна зависимост. Деца на по 12-13 г. правят акаунти за хазартни игри на бабите и дядовците си. Прекрасната ни държава дава идеална среда това да се случва. Да, има го там написано, че трябва да си над 18 г. В моя град деца на по 14 г. с лични карти на други хора влизат в казината и всички знаят. Родителите трябва да са бдителни. Да се интересуват какво значи зависимо поведение. Защото станеш ли зависим към нещо, става много лошо, без значение дали е хазарт, наркотици или алкохол. Аз не пуша и не пия. Имам зависимост до живот. Тук ме учат как да я контролирам, за да не се върна отново към тая чернилка. Всичко преминава през много болка, лишения, осъзнавания. Сега се уча да споделям с хората тук. Важно е срещу теб да има човек, който да те разбере, не да те съди. Беше ме страх да не ме сочат с пръст. Тук никой не ме осъди. Напротив - прегърнаха ме и казаха: Има вариант. Ще излезеш адекватен човек и горд член на обществото на нашата скъпа страна, която иначе е тотална щета като държава.
* Имената са променени
