На шестия ден от изчезването на момчето със синдром на Даун у дома се върна само кучето и заведе разстроената майка Денка до близкия язовир. Водолази претърсиха дъното без успех
"За съжаление, няма новини около 13-годишния Николай Илиев от село Конаре, затова напоследък не съобщаваме нищо", каза пред "24 часа" Кънчо Папазов, кмет на община Гурково, в която е селото.
Момчето, което страда от синдром на Даун, изчезна от двора на дома си в покрайнините на Конаре на 17 декември м.г. около 13 ч, когато било видяно от майка си за последно, и оттогава е в неизвестност.
"Продължаваме да го издирваме, макар вече не в такъв широк мащаб,
както в началото", категоричен е директорът на ОД на МВР в Стара Загора старши комисар Красимир Христов.
В един момент той лично оглавяваше оперативно-издирвателните работи на място. Разследващите продължават да работят по всички възможни версии. Докога обаче от МВР ще търсят на терен детето, засега не може да се каже.
Различен е всеки от случаите с безследно
изчезналите в България 31 деца през последните две години. В този жесток списък е и Николай
Патрулите например могат да се натъкнат на момчето, ако някой, който досега по някаква причина го е държал в плен, го подхвърли в околностите на селото.
И това би била най-благоприятната версия, но песимизмът в случая надделява.
Съселяните на Николай допускат всичко - от това детето да е станало жертва на злополука в гората и тялото му да е скрито в Стара планина, до това да е жертва на трафик и да е
изведено в
чужбина с цел просия или да го направят по принуда донор
Жената не крие, че потрошила и доста пари по врачки и екстрасенси, които още повече я объркали
Едни казват, че Николай е жив, други - че бил убит. По думите й, той бил наивно и много доверчиво дете, което можело да завърже разговор с непознат и лесно да бъде примамено да се качи в чужда кола.
Биологичният баща на момчето живее в друго село и също няма отношение към случая, установиха от полицията.
Освен че страда от синдрома на Даун, за момчето се знае, че то никога не е ходило на училище. Не е агресивен, друг път не е изчезвал, ходел сам само до съседните къщи и не познава района наоколо. Бил кротък и не създавал проблеми.
Семейството му живее в бедност в края на селото. Майка му и вторият съпруг по думите на съселяните се грижат за него и за по-малката му сестричка според силите си. Бащата се хващал да работи при местните хора, когато го извикат да помага. Майката е вкъщи при децата.
Тя и досега не може да си представи, че Николай може да е добре сам на неизвестно място, леко облечен, по чехли и без храна, както бил излязъл във фаталния вторник само до тоалетната, която е на двора.
За кмета на Конаре Станчо Стефанов случаят продължава да е мистерия. Заради болестта си Ники наистина вървял трудно, но все пак можел да измине известно разстояние. Но
във фаталния ден не е засечен на нито една от камерите
за видеонаблюдение, с които са снабдени частните имоти наоколо. Което подсказва, че е могъл да тръгне незабелязано само на север, към планината, където обаче най-лесно може да се изгуби.
Мистерия е и случаят с кучето на семейството - то изчезна заедно с Ники, но 6 дни по-късно се върна самичко в селото, само със синджира. Изглеждало като да е добре гледано през тези 6 дни - не било измършавяло, било с чиста козина.
После, макар и още стресирано, завело майката до близкия язовир, след това се върнало към къщата им. За деца, страдащи от синдром на Даун, се знае, че водата ги привлича. Но водолази поне на два пъти претърсиха из дъно този язовир и не откриха нищо. Беше проверен и язовир "Жребчево", който е недалеч от Конаре.
Още от първата вечер, когато стана ясно, че детето го няма, много хора се впуснаха в издирването му. В първите дни на терен имаше едновременно до 150 човека - полицаи, жандармеристи, пожарникари, горски работници, доброволци.
Най-напред те претърсиха селото - къща по къща, включително и изоставените.
Минаха през дворове и запустели герани, стигнаха до заслоните в близката планина. След това издирвачите разшириха периметъра на 15 километра около селото. Но без успех.
В първите дни доброволци дойдоха чак от Бургас и Плевен. Имаше и мъже с АТВ-та за обход на пресечените местности, но пак нищо.
Сред доброволците се появиха и интересни хора - като Веселин от Перник, който преди 2 години откри първи изчезналия Сашко, тогава на 12 години, както и вездесъщият Динко от Ямбол.
Държавата впрегна целия си ресурс - водолази,
жандармеристи със следови кучета,
термокамери, дронове, дори и хеликоптер - отново без резултат. След това издирвачите постепенно намаляха.
Сега казват, че тази масовост от първите дни може и да е объркала издирването, тъй като може да са заличени "горещите следи", ако ги е имало. Кметът Станчо Стефанов разказва как едно от кучетата на униформените май хванало следа и тръгнало на север, но след стотина метра спря до група доброволци. И... дотам.
По случая е образувано досъдебно производство, което не е прекратено и може да бъде активирано във всеки момент, в който бъде открита каквато и да е следа от Николай.
В Конаре все още се надяват на добър край, но оптимизмът на местните се изпарява с всеки изминал ден. В знак на съпричастност със семейството на Ники в селото не празнуваха колективно Коледа и Нова година, както обикновено.
Не беше спазена и традицията коледари да обикалят по къщите и да наричат за здраве и берекет.
Но нали животът продължава, сега вече се готвят да проведат на 29 март своя фестивал на самардалата - най-популярната местна подправка.
