Армията ще преговаря за 3D радари и противотанкови ракети, за друго оръжие сега няма пари
Военното обучение за пълнолетните българи да се върне или такива часове да се въведат поне за учениците. Това са двата варианта, към които военните и президентът Румен Радев гледат, за да може да се попълни резервът. Съгласие в управляващата коалиция по този въпрос обаче засега няма.
Армията е в остър дефицит на кадри от години. С увеличението на заплатите от 1 януари военният министър Атанас Запрянов отчита известен наплив, но въпреки това мобилизационният резерв се топи. България разполага с около
20 хил. професионални войници, около 500 доброволни резервисти и малко над 40 хил. запасняци
Данните са приблизителни, тъй като точният брой е класифицирана информация.
Една от идеите на министерството за попълване на резерва бе през военно обучение да минават всички, които желаят да работят в силовите структури като МВР и съдебната охрана, както и някои категории държавни служители, които и в момента имат право на оръжие. Това предложение обаче не е срещнало подкрепа от самите ведомства и по-конкретно МВР, разказа министърът на отбраната Атанас Запрянов.
“Съображенията на колегите са, че ако ние направим такова изискване, ще стесним възможностите гражданите да постъпят в МВР”, обясни той във вторник, когато бе представен годишният доклад за отбраната.
Сега Запрянов е наредил на началника на отбраната Емил Ефтимов да докладва къде в армията има най-големи дефицити, за да може тези формирования да се попълват приоритетно.
Идеята за военно обучение трябваше да се включи и в програмата за управление на правителството. Тя бе приета от Министерския съвет в понеделник, но този текст липсва. Причината е, че
един от партньорите в управляващата коалиция не е съгласен
с нея, обясни Запрянов. Министърът обаче отказа да посочи коя от партиите - ГЕРБ, БСП или ИТН, се е възпротивила.
В програмата на правителството все пак е предвидено, че ще се изготвят законови промени, които да позволят на запасняците да се събират за обучения.
Всички български граждани да минават през някакъв вид военна подготовка, пък бе договорено между партиите и президента Румен Радев на Консултативния съвет по национална сигурност през октомври 2024 г. Това бе и първото свикване на КСНС след неколкогодишно прекъсване, като повод бе ескалацията на конфликта в Газа и Близкия изток.
Идеята тогава беше не да се връща наборната служба, а да се въведе обучение за няколко месеца за всички над 18 г. Партиите се договориха да подготвят специални законодателни промени, които да уредят това. Но раздвижване в тази посока няма и до днес.
Заради войните - между Русия и Украйна, а и напрежението в Близкия изток,
много държави от ЕС и НАТО вече върнаха задължителното си военно обучение
Сърбия например въведе такова за срок от 15 дни за всички граждани, които не служат в армията. След нахлуването на Русия в Украйна сериозна подготовка въведе Полша - и за учениците, и за мъже и жени под формата на едномесечно обучение. Промени обсъжда Румъния. В Гърция, Турция и Кипър казармата е задължителна за мъжете от години.
Ако наборната казарма не се върне, то поне учениците да минават през някакъв вид обучение, призова президентът Румен Радев. Като върховен главнокомандващ той присъства заедно с министър Запрянов на годишния доклад на началника на отбраната Емил Ефтимов за състоянието на армията.
“Какъв се оказа урокът и най-важното от войната в Украйна? Без солиден мобилизационен резерв не можем изобщо да говорим за успех в някаква операция от подобен мащаб. А този въпрос стои с цялата си огромна тежест, защото последният набор, който уволнихме от наборната военна служба, беше през 2007 г.
Тези хора вече си отиват по възраст като пригодни за военна служба
Така че мобилизационният резерв непрекъснато се стеснява. И ние трябва да намерим някакви форми за начално военно обучение, така че българите да могат да защитят страната си. Аз съм сигурен, че ние ще започнем - няма начин, от училището”, коментира Радев.
Часове по военно обучение се провеждат и в момента, но не във всички училища. В повечето случаи те са в часа на класния ръководител, но се водят от военни. В тях децата се запознават с военната професия.
Оръжия на учениците не се показват
В кампанията активно участва и Националният военен университет във Велико Търново. Той на няколко пъти домакинства обучения на над 300 деца и учители от цялата страна. Обикновено те остават във вуза за по седмица. Там учат как да оцеляват в екстремни условия, имат занятия по ядрена, химическа и биологична защита, запознават се и с различните структури в Българската армия и т.н.
“Модернизацията на армията тази година не може да продължи, защото няма средства за следващи договори”, обяви още Радев след срещата си със Запрянов и Ефтимов. За 2025-а военните ще разполагат с бюджет в размер на 2,09% от БВП. Предвижда се той да нарасне до 2,5% от догодина, но тези средства пак са недостатъчни.
“Бюджетът ще ни позволи нормално функциониране, обслужване на сключените договори”, обясни Запрянов. Тази година е “извънредна” заради амбицията на България да влезе в еврозоната, но той разчита след това да се вдигнат военните разходи.
Тази година страната ни може да купи 3D радари и противотанкови ракети “Джавелин”. Сделката за последните се готви отдавна и веднъж вече бе одобрена от кабинета на Димитър Главчев. Но после се оказа, че служебният премиер не е разписал решението и сега то трябва да се приеме наново - вероятно още на тазседмичното заседание на МС. После сделката трябва да мине и през парламента.
3D радарите са друг от ключовите проекти, защото с тях ще работят новите изтребители F-16. Военни уверяват, че на първо време работа ще свършат и наличните съветски радари, но не е ясно те колко още ще издържат, тъй като поддръжката им е под въпрос.
За доставката на новите радари военните са се спрели на френската фирма “Талес”. Очаква се да излязат около 300 млн. лв. Конкурсът, който французите спечелиха, бе обжалван от друга фирма кандидат от Израел. Съдебните процедури са приключили и армията ще започне преговори с “Талес”, обяви министър Запрянов.
Пишат нова стратегия за отбрана. Радев вини Брюксел, че иска войната да продължи
Военните да изготвят нова отбранителна стратегия и да се направи преглед на способностите. За това призова президентът Румен Радев.
“Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия вече не са актуални, а Стратегическият преглед на отбраната, който така и не завърши в цялост, вече е извън новите реалности”, када той. Припомни, че ако досега НАТО е наблягало на колективната отбрана, то вече всяка страна трябва да мисли за националния си капацитет.
“Протича безпрецедентна като мащаб и динамика промяна в средата за сигурност и растяща непредсказуемост в международната политика. Мюнхенската конференция по сигурността предизвика истински трус в евро-атлантическото пространство, а случващото се в Общото събрание и в Съвета за сигурност на ООН разкрива различните оценки за войната в Украйна и различните подходи на САЩ и на европейските партньори за уреждането на този конфликт”, продължи той.
Докато САЩ настояват за “бързо урегулиране” на войната, то европейските лидери “показват другия подход - за продължаването ѝ”, обяви Радев. Украйна била окуражена да предприеме контранастъпление, вместо да изгражда отбранителни линии. “Какъв е резултатът? Пълна катастрофа, загубиха и ще продължат да губят територии”, продължи той. И заключи, че това Украйна да бъде изведена в силна позиция при преговорите за мир “е утопична надежда, която ще предизвика още много жертви, разрушения и опустошение на Украйна, които накрая Европа ще трябва да плаща”.
Страните от ЕС са най-заинтересовани да участват в мирния процес и да са водещи, защото те после ще възстановяват Украйна, допълни Радев.
