Проучване показва историческо дъно в одобрението на досегашния кабинет на социалдемократите
Съкрушително поражение за социалдемократите на Олаф Шолц, възкачване на десноцентриста Фридрих Мерц и рекордна следвоенна подкрепа за крайната десница. Това е равносметката от първия екзитпол след края на историческите парламентарни избори в Германия в неделя, които се проведоха на фона на засилен интерес от медиите по цял свят.
Разместването на ключови политически слоеве в най-голямата европейска икономика неизбежно ще даде отражение върху изменящия се световен ред - процес, който се случва осезаемо след встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп. Малко след като той бе избран през ноември, ЕС видя в завихрящата се криза в Берлин шанс за рестарт.
Първият екзитпол бе публикуван от германската телевизия ARD минути след затварянето на изборните секции. Той постави на лидерската позиция с 28,9% от вота консервативния блок ХДС/ХСС, начело с Фридрих Мерц. Веднага
след него е крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) с 19,7%
Чак на трето място с 16,1% идва Социалдемократическата партия на Олаф Шолц.
С 13,2% четвърти са Зелените, следвани от Левицата с 8,6%. На ръба на 5-процентиния праг е "Съюзът на Сара Вагенкнехт". Останалите по-малки партии не се очаква да влязат в Бундестага.
Ако резултатите се запазят, десноцентристът Фридрих Мерц ще бъде новият германски канцлер, детронирайки досегашния социалдемократ Олаф Шолц. Първите резултати сочат още, че никоя от партиите няма да може да управлява сама. Тепърва предстоят разговори между техните лидери, за да се оформи коалиция. Близо 60 млн. германци имаха възможността да упражнят правото си на вот в неделя. Най-трудно се оказа гласуването за живеещите зад граница. За разлика от повечето държави, Германия не разрешава отварянето на секции в свои посолства в чужбина, нито гласуване онлайн. Живеещите в чужбина трябва да получат бюлетините си по пощата, да ги попълнят и след това да ги върнат обратно. Много хора се оплакват обаче, че този път не им е оставено достатъчно време, за да изпълнят указанията. В страната избирателните секции отвориха врати в 8 часа сутринта местно време и трябваше да затворят в 18 ч.
Малко след това излязоха и първите екзитполове. В исторически план те са сравнително точни, а прогнозите обикновено не се отклоняват значително с напредването на нощта. Въпреки това
финалните резултати се очакват в ранните часове на понеделник
Междувременно основните кандидати за канцлер - Олаф Шолц (СДП), Фридрих Мерц (ХДС/ХСС), Роберт Хабек (Зелените) и Алис Вайдел (АзГ), трябваше да бъдат интервюирани заедно по националните радио и телевизия, за да обсъдят перспективите за създаването на коалиция.
От колко широка коалиция ще се нуждае Германия, ще стане ясно при обявяването на окончателните резултати. Засега се предполага, че десноцентристкият блок ХДС/ХСС на
Мерц ще се нуждае от поне един коалиционен партньор,
за да си осигури мнозинство в долната камара на парламента. На този етап всички отбягват варианта за съюз с АзГ - това почти сигурно ѝ дава ролята на основната опозиция в бъдещия Бундестаг. А за коалиционни партньори Мерц ще трябва да избира между СДП на Шолц или Зелените на Хабек. В зависимост от окончателния състав на долната камара на парламента новият канцлер може да се нуждае и от двете, но това би било рецепта за тромава коалиция от три партии, чийто живот е неясен.
Главните теми на изборите бяха изоставащата икономика, миграцията и сигурността. От май 2024 г. в Германия има пет смъртоносни нападения, като три от тях бяха в разгара на предизборната кампания. Във всички случаи извършителите са мигранти.
Победителите от Консервативния блок ХДС-ХСС сочат като свой приоритет
стабилизирането на германската икономика,
а след това и възстановяване на лидерските позиции на страната в ЕС. Сега на лидера Мерц му предстои да се изправи пред множество предизвикателства - от съживяване на икономическия растеж и осигуряване на енергийните доставки до ориентиране в геополитическата обстановка след встъпването на Доналд Тръмп.
Печеливша от тези парламентарни избори е и подкрепяната от американския милиардер Илон Мъск "Алтернатива за Германия", която по първоначални данни спечели 19,7% от вота. Още по време на предизборната си кампания партията се обяви против миграцията. Отказа също да подкрепя Украйна срещу руската агресия. Засега оттам не се надяват да се наредят сред бъдещите управляващи. Прогнозират следващата коалиция да управлява около 2 години, след което отново да бъде свалена предсрочно. При такъв сюжет крайнодясната формация прогнозира, че ще е
набрала достатъчно сила, за да влезе в управлението
на най-голямата европейска икономика.
Олаф Шолц и неговата Социалдемократическа партия не просто са детронирани, а е много вероятно изобщо да не бъдат включени в управляващата коалиция. Досегашният германски канцлер пое още един съкрушителен удар в изборната нощ - достигна историческо дъно в рейтинга си на одобрение. Проучване на infratest dimap за обществената телевизия ARD сочи, че едва 17% от германците са доволни от работата на кабинета му. Това е спад от 26% в сравнение с 2021 г., когато германците за последен път отидоха до урните, за да изберат нов парламент.
Изборите в страната трябваше да се проведат в края на септември 2025 г. През ноември миналата година обаче управляващата коалиция начело със социалдемократа Олаф Шолц се разпадна заради неспособността си да се договори за икономическата политика. Германия, която е най-голямата европейска икономика, не отбелязва ръст втора година подред.
Вече не само юристи – шивачи, сервитьори,
монтьори, дори ученици искат в Бундестага
Кандидатите за новия състав на Бундестага разбиват статуквото и оставят всякави професионални квалификации в миналото. Те далеч не се изчерпват само до юристи, политолози и предприемачи. Макар и подобни кадри да преобладават, сред кандидат-депутатите се срещат сервитьорка, шивачка, автомонтьор, водолаз, войници и болногледачи, съобщава “Дойче Веле”.
На предсрочните избори желанието си да станат депутати са заявили общо 4506 души, предава още изданието. Това е с 1700 по-малко кандидати спрямо вота през 2021 г. Запазва се малцинството на жените, едва 31,6%. Има и трима, посочили в графата за пол “друго” - двама в Баден-Вюртемберг и един в Райнланд-Пфалц.
Освен да влязат в политиката с нестандарни професии обаче, сред сегашните кандидат-депутати се наблюдава още нещо необичайно. За място в Бундестага се борят безработни, домакини, пенсионери, дори ученици, студенти и стажанти.
Най-възрастната в надпреварата за парламента е 88-годишната пенсионерка Ирене Бранд. Тя се явява в хамбургската листа на Марксистко-лениската партия в Германия. На другия край на възрастовата пирамида е Елена Дао Крайн от Балинген - 18-годишна ученичка, която представя Левицата в избирателния район Цолерналб-Зигмаринген в провинция Баден-Вюртемберг.
