Търсете причините, поради които може да грешите, а не причините, поради които сте прави
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Имате самоувереност на отлични професионалисти и ви я дават досегашните успехи. Смятате се за умни, рационални, винаги мислите реалистично и се стараете да предвиждате последствията от своите действия.
Е, честито, попадате в категорията на хората, които май имат предубеждение към самите себе си - че са непогрешими.
Адам Грант, психолог и професор в бизнес училището "Уортън" към Университета на Пенсилвания, твърди, че "колкото сте по-умен и колкото по-висок е резултатът ви на тест за интелигентност, толкова по-вероятно е да станете жертва на това предубеждение". Причината е, че по принцип сте наясно със съществуването на когнитивни пристрастия, но сте твърде самоуверени, за да ги търсите у себе си и да се стараете да не ви вкарват в заблуда.
Когнитивни пристрастия учените наричат стремежа на хората да обичат това, в което вярват, и все да намират доказателства, че е то е правилното. Отчитат само това, което потвърждава мнението им. Игнорират онова, което му противоречи или го опровергава. Не осъзнават тези свои собствени ограничения в мисленето, понеже се смятат за рационални, неподдаващи се на предубеждения.
Грант нарича тази странност в мисленето на умните хора предубеждението "Не съм предубеден".
Ако сте действително умни, трябва да отчитате този риск и да се борите съзнателно да не попаднете в мисловния капан на самоувереността си. Изоставете ирационалната вяра във вечната си рационалност и култивирайте у себе си начин на мислене, при който да откривате кога може да грешите.
Грант препоръча да се опитате да възприемете подхода на учените, в който предпочитате интелектуалното смирение пред гордостта и любопитството пред убеждението. Търсете причините, поради които може да грешите, а не само причините, поради които трябва да сте прави, подчертава той.
Впрочем не е лошо да отчитате и т.нар. ефект Дънинг-Крюгер.
Откриват го психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от университета "Корнел". Накратко, той гласи, че хора с ниски интелектуални способности не проумяват собствената си некомпетентност. Те твърдо вярват в правотата на своите мисли и действия. Докато умните допускат, че може и да грешат.
Но предубеждението "Не съм предубеден", както го нарича Грант, е коварно и идва неусетно при всекиго.
"Ефектът на Дънинг-Крюгер е феномен, който рано или късно засяга всички ни. Някои изразяват невежеството си по грандиозен начин с гръмки изказвания и впечатляващи със своята нелепост действия. Другите не са толкова изразителни, често се измъкват от неудобните ситуации, като просто си мълчат. Незнанието на мащаба на собственото ни невежество обаче е характерно за всички ни. Това е част от човешката природа", обяснява Дейвид Дънинг.
Той дава полезни съвети как да не станете жертва на самоувереността си.
Добър начин е да се вслушвате и да разчитате повече на чуждата преценка. "Много от проблемите ни произтичат от това, че се стараем да правим всичко сами, да разчитаме само на себе си. Когато се консултираме с други хора, получаваме различни гледни точки, които могат да ни бъдат от огромна полза", казва Дънинг.
Следващата му препоръка е да си представите най-лошия възможен сценарий. "Когато сте изправени пред важно решение, трябва да си зададете въпроса "Къде може да бъркам". Трябва да се запитате какво може да попречи на плана ви, как той може да завърши с провал и да премислите нещата внимателно", подчертава психологът.
Според него успешен подход е да се фокусирате върху вероятностите и да забравите за абсолютните стойности. Това означава да се откажете от мислене в черно и бяло, при което отговорът може да бъде само "да" или "не". Вместо това мислите за вероятности. Не "Дали X или Y ще се случи", а "Какви са шансовете X или Y да се случи - 10, 50, 80%".
В подкрепа на този съвет Дънинг цитира психолога от Пенсилванския университет Филип Тетлок, който експериментално открива, че "хората, които гледат през призмата на вероятности, са много по-добри в предвиждането на бъдещето от хората, които работят с абсолютни стойности".
Задължително разграничавайте личното си мнение от фактите.
Днес все повече хора забравят за тънката, но съществена разлика между двете. "Ако искате да станете по-умни, трябва постоянно да си припомняте, че има неща, които не са предмет на лични интерпретации. Единственото, което може да направите, е да потърсите данните и да ги отразите", посочва Дънинг.
Свикнете с "Не знам", добавя той. Интернет търсачките правят намирането на фактите лесно. Трудната част е в човешката психология. Преди да потърсите определена информация, първо трябва да признаете на себе си, че не я знаете или че може да имате грешна представа. "Това изисква интелектуално смирение, което много хора не са готови да си позволят. Като че ли се страхуват да казват "не знам". А всеки има граници на познанието. Не гледайте на незнанието като на недостатък, от който да се срамувате, и не се страхувайте да си признаете, че не знаете нещо. Това е единственият начин да се учите и да станете по-умни", обобщава Дънинг.
---- 7 мисловни капана по ЦРУ
Има 7 особености на съзнанието, които оказват най-голямо негативно влияние върху способностите за анализ и решаване на проблеми, пише бившият анализатор от ЦРУ Морган Джоунс. Той е автор на книгата "Решаване на проблеми по наръчниците на спецслужбите".
1. Емоции. Те пречат на логичното мислене. Често вземаме необмислени решения спонтанно. Но има лесна рецепта за противодействие - ако чувствата бушуват във вас, отложете за известно време вземането на решение, посочва Джоунс.
2. Опростяване. Подсъзнанието се стреми към опростяване въз основа на усвоени с житейския опит шаблони на мислене, наслоените обществени представи и т.н. Това влияе негативно на рационалното мислене. Мозъкът попада в капана на рефлективно действие и автоматично избира най-краткия път.
3. Шаблони. Разумът инстинктивно възприема света през шаблони. Лицата на хората са такъв шаблон - познаваме тези, които сме виждали по-рано. Разумът намира познатия шаблон, след това предава на съзнанието име и информация, свързана с този шаблон. Или друг пример: когато угасне токът, не изпадаме в паника, защото вече сме се сблъсквали с такава ситуация и знаем, че токът пак ще дойде. Тази особеност на съзнанието ни помага да живеем нормално. Но и ни принуждава спешно да се хванем за шаблон, който ни се струва познат, и да правим неверни изводи, пише Джоунс.
4. Предубеждения и лъжливи предположения. Предубежденията са подсъзнателна увереност, задаваща тон на нашето поведение и определяща нашите реакции. Те не са само лоши, благодарение на тях повтаряме привични действия - ядем супа с лъжица например. Проблемът настъпва, когато игнорираме нова информация, която не отговаря на нашите предубеждения. Така предубежденията унищожават обективната истина.
5. Стремеж да намираме обяснение на всичко. Обясненията ни помагат да се справяме с опасности. Но понякога тази черта ни води до задънена улица: намерим ли веднъж обяснение на нещо, не мислим вярно ли е или не. Не се опитваме да осмислим критично своята версия и да я сравним с алтернативи.
6. Игнориране на противоречия. Когато се фокусираме върху едно от възможните решения, отхвърляме всички останали. Възприемаме само онези факти, които потвърждават нашето мнение. Мозъкът отстоява своята позиция, не сме готови да погледнем и от друга страна. Така губим обективност.
7. Склоност да се придържаме към неверни убеждения. Много от убежденията, които са ни особено скъпи, са погрешни. Ако не искаме да възприемаме действителността, убеждаваме сами себе си "Това не е истина". Стремежът да се придържаме към неверни убеждения разрушава способността ни да анализираме ситуации и да решаваме проблеми, заключава бившият експерт от ЦРУ.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
10 хитри трика да изпитате нов колега
Защо за успешните хора не е вярна теорията за моркова и тоягата
Професионалният жаргон - перчене, но и знак за принадлежност
Кога психофеноменът "социално доказателство" пречи на професионалния успех
Сменяте мнението си? Не е срамно, интелигентно е и ви печели доверие
"Аз никога не се отказвам" - пристрастие, което проваля кариерата
Как ефектът на съблазнителната примамка помага за успех в работата
5 безотказни техники за убедителност
Преговорите не са битка, но все пак са състезание. Тактики да го спечелите
Техники да се сработвате с шеф педант
Как да се справяте с язвителен колега
Стратегии за борба с негативизма, който пречи на личния успех
