Държавата ще сдружава производителите на дадена група храни, вероятно на регионален принцип
Тези организации ще договарят директно с търговците за колко да се продава в магазина
Френски и испански опит в сдружаването на земеделци и малки стопанства ще се използва, за да бъдат създадени обединения на производители, които да защитават по-лесно правата си пред големите търговски вериги. Това научи “24 часа” от свои източници след състоялото се в събота в Министерския съвет съвещание за цените на хранителните стоки. (Какво казаха премиерът и финансовият министър - виж по-долу)
На съботната сбирка бяха набелязани мерки за “стимулиране на честното ценообразуване”, противодействие на нелоялните търговски практики и
оптимизиране на веригите на доставките
В понеделник ще бъде създадена работна група, която включва представители на земеделското министерство, на икономиката, на финансите, на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, на КЗП, НАП и други органи. Нейната цел ще е да напише промени в Закона за подпомагане на земеделските производители или да създаде нов закон специално за тази цел.
В Испания и Франция има стотици сдружения на производителите, които са на регионален принцип и работят с производители на определени продукти. Никой, например
дори най-големите производители на домати не преговарят директно
с търговските вериги за цени и условия за доставки. Преговорите се водят между сдруженията и крайните търговци, обясняват експертите. Във Франция законодателството е доста по-подробно от испанското и допуска дори ограничения на процента на търговската надценка между договорената от сдружението цена и крайната в супермаркета. Засега обаче не е ясно дали и у нас може да се стигне до такива законови текстове и най-вероятно това ще се дискутира в работната група.
Любопитна подробност е, че във Франция възможността за
ограничаване на процента надценка не е за всички хранителни стоки, а само за чувствителните
за страната. Това са няколко вида традиционно сирене, някои занаятчийски стоки и само някои вина. Както и захарното цвекло, тъй като Франция е единственият голям производител на този продукт в Европа. От около 20 години насам в ЕС захарта масово се прави от захарна тръстика, включително и в България.
Във Франция обаче в специалния Закон за търговията на дребно пише, че по принцип търговската надценка не може да надвишава 30%, а промоционалните продажли не могат да надвишават 25%.
Сдружения на производители у нас и сега може да се създават свободно, но многото опити да се изградят силни организации са пропадали. Затова най-вероятно ще се създаде законова възможност поне за някои основни храни те да станат задължителни.
Например в момента у нас има само трима големи дистрибутори на домати за почти цяла Южна България, които изкупуват продукцията от Пазарджишко и Пловдивско. Те са и големи вносители и почти цялата продукция достига до веригите с тяхно посредничество, разкри преди няколко дни бившият зам.-министър на икономиката Ивайло Шотев.
Той посочи още, че в България има само двама големи дистрибутори на агнешко, които имат прекрасната възможност да
поддържат цените високи, а на кланиците да плащат евтино
Преди две години от голяма търговска верига у нас посочиха, че специално за Великден са се отказали изобщо да слагат търговска надценка на агнешкото и го продават на доставната цена. Не е ясно обаче дали това не се компенсира с по-високи надценки за много други продукти.
Другите законови промени, които ще се правят, засягат чисто търговски практики и тяхното място ще е в отделен закон.
Става дума за отложените плащания и едностранното налагане на такси и санкции
на доставчиците, които водят до увеличаване на цените, разкри в събота премиерът Росен Желязков.
Отложените плащания се практикуваха по-масово от търговските вериги преди години, напоследък това явление намаля, но все още се среща. То е неудобно преди всичко за производители, които са нови или имат сравнително малки доставки. Обикновено хипермаркетите им плащат за стоката с месец, два или дори повече закъснение след доставката с мотива, че нямат дългосрочен договор с тях или че доставките им са несигурни.
Ако доставчикът все пак настоява да си получи парите веднага, му предлагат сконтиране на сумата често с до 25%. това според експерти може да се запише в закона като порочна търговска практика и да се забрани в прав текст.
да бъдат вписани като нелоялни в законо- дателството, за да може КЗК да ги преследва
По идея на земеделския министър Георги Тахов ще се работи и за законови текстове, които да улеснят прекия достъп на местни производители до крайния клиент в сътрудничество с общините и местните структури.
Засега от търговските вериги не желаят да коментират идеите, тъй като още няма официална информация за посоката на законодателните промени. Освен това премиерът Росен Желязков каза в събота, че ще покани и тях за дискусия за цените на стоките, след която се очаква те да изложат вижданията си.
Идеите за законови ограничения на търговските надценки обаче по принцип се отричат категорично от тях. В българското законодателство изобщо
не е спомената думата “надценка”
и няма описан механизъм, който да показва как точно се определя.
Според търговците надценката е функция на пазара и в условията на конкуренция между веригите тя непрекъснато може да се променя и да е по-висока за едни продукти, но ниска за други.
Оборотите паднали с 28,8% при бойкота, организаторите пробват пак
Бойкотът на търговските вериги у нас миналия четвъртък е дал отражение върху оборотите на супермаркетите. На база данни от фискалните устройства, които се получават в НАП, продажбите на 13 февруари са били със 7,9 млн. лв. по-малки или с 28,8%, обяви след съботната среща финансовият министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че на 12 февруари приходите им са били 27,3 млн. лв., а ден по-късно - 19,4 млн. лв. Обявена е и дата за нов бойкот - на 20 февруари.
Самите вериги се бяха подготвили за този ден, като
пуснаха извънредни промоции,
а тези за предстоящата седмица, които се обявяват обикновено в петък, този път бяха изтеглени още в четвъртък.
“Парламентът бързо трябва да смени състава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), защото от дейността на този орган е важно регулирането на пазара”, посочи премиерът в събота. “Четири години бавене по тази тема показва как един орган, който има голям потенциал за интервенция, демотивиран от коментари за дейността му, не може да покаже потенциала си. Има начин за установяване на несъгласувани нелоялни практики, които водят до увеличаване на цената по цялата верига - през дъщерни компании или свързани лица. Затова държавата следва да се базира на антимонополното законодателство. Тавани и ограничаване на цените може да доведат до дефицити или спекула. Няма да допуснем подобно нещо”, заяви Желязков.
Междувременно се оказа, че в началото на годината
инфлацията у нас видимо се ускорява,
и то доста силно. Годишната, която през последните месеци беше в рамките на 2,2-2,4 процента, изведнъж стана 3,7%, а измерена по хармонизирания индекс, прилаган от ЕС, е дори 3,8%. Месечната инфлация през януари в категорията “Храни и напитки” е 2,5%, но в малката кошница, която отразява потреблението на една пета от най-бедните домакинства в страната, месечното поскъпване на храните 3,2%.
У нас обаче в началото на годината съвпаднаха няколко поскъпвания на режийни разходи зо дома -
токът поскъпна с 8,5%,
водата в много градове повиши цената си с между 4 и 10%, а и газът и свързаният с него метан за автомобилите увеличиха цените си. Откакто Тръмп спечели изборите в САЩ, петролните котировки непрекъснато растат и цените на бензина и дизела отново поеха нагоре, като само през януари поскъпнаха с нови 2-3%.
Макар данните за инфлацията да показват ускоряване в началото на годината, конкретна причина за бойкот на супермаркетите у нас няма, каза в неделя старши изследователят на Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев. Според него темата набира скорост, тъй като има “немалка асистенция от страна на държавата”.
“Колкото може да се експлоатира темата с бойкотите, ще се експлоатира. Тя ще се държи от политиците, защото така си говорим за бойкот на магазините и за вейповете,
а не за проекта за бюджет, какъвто няма,
и за еврозоната”, каза Ганев. Според него няма лошо да се скъсяват веригите на доставки, но е изненадващо финансовият министър да съобщава данни за оборотите на търговските вериги.
