Георги Вълев, който умря от онкозаболяване, настоявал в затвора да има достъп до билки и отвари
След няколко години обиколки из затворите осъдените до живот без право на замяна Петър Стоянов - Сумиста и Васил Костов - Кеца от бандата за мокри поръчки Килърите се събраха в софийския. Третият, получил най-тежкото наказание по знаковото дело - Георги Вълев, преди месец загуби битката с онкологичното заболяване, от което страдаше. Той
почина в болницата на затвора
в София, където е настанен на 15 ноември м.г. след операция. Верен на себе си да води дела срещу всички институции, дори в последните си дни пуска жалби срещу затворническата управа. Вълев настоява за собствени сокоизстисквачка, блендер, електрическа кана, партигрил и котлон, за да си приготвя течни храни и каши. Също така да има достъп до нетрадиционната медицина - билки, отвари, извлеци и да бъде
преглеждан от терапевти и лечители
Всъщност затворът разполага с поисканите уреди, но те били в общата кухня, а не на негово разположение по всяко време на денонощието.
За разлика от Георги Вълев, който водеше стотици дела, Сумиста и Кеца не се оплакват пред съдилищата от условията в местата за лишаване от свобода. За последно бившият състезател по сумо се жалва през февруари миналата година, защото поискал промяна на режима от специален в строг. Той е в Първа група на софийския затвор, където по правило са лишените от свобода с най-тежките наказания. Там е и Васил Костов - Кеца, третият от Килърите. За времето в софийския затвор Сумиста не е наказван, а награждаван. Заради жалбата е направен преглед, който да установи актуалното му психическо и емоционално състояние. За човек, който е зад решетките от края на 2010 г., то е впечатляващо.
Той е изключително уверен в себе си, убеден в правотата си, решителен, упорит и целенасочен. Налице е богат житейски опит, демонстрира познания в различни области, подкрепени с примерни ситуации, но се улавя стремеж към доминация и налагане на собствено мнение. Създава общо впечатление на образцов затворник, което може да е подвеждащо, затова стои на вниманието на надзора. Участва активно в културно-информационните дейности, предлага теми, дискутира и се аргументира. Стреми се към независимост и има подкрепата на близките си, е заключението на психиатрите и психолозите.
В затвора обаче на Сумиста не му се работи и не е изразявал никакво желание да му намерят да се занимава с нещо. Вероятно защото няма причина да го прави, като осъден до живот наказанието му няма да бъде намалено чрез работа. В крайна сметка той остава на специален режим, тоест в зоната за повишена сигурност, за което най-вече повлиява тежката му присъда.
Софийският затвор е четвърти за Сумиста. Той беше и във варненския, два месеца през 2018 г. изкара в Белене, после цели четири години в Бобов дол и на 1 януари 2023 г. беше върнат в столицата. За разлика от него покойният Георги Вълев през цялото време беше в ловешкия затвор, но
разнообразяваше всекидневието си с посещения на съдилищата
във Враца, Монтана, Бургас, Стара Загора, София заради много дела. За последно се появи през септември м.г. във ВАС. Заради присъдата, която е най-тежката, беше конвоиран като на кино - униформени с бронежилетки и автомати отцепваха района, а самият той беше заобиколен от десетина тежковъоръжени служители на съдебната охрана.
Васил Костов - Кеца също пообиколи затворите. Мина през плевенския, врачанския и вече е в софийския.
Сумиста, Кеца и покойният Вълев са зад решетките от 2010 г.
Върховният касационен съд (ВКС) потвърди през 2017 г. присъдите им, наложени от предните две инстанции. Това стана след две връщания на делото. 10 г. затвор бяха отредени на друг от бандата - Янко Попов -Туцо, който от 2022 г. е на свобода.
Сумиста и Вълев бяха обвинени като подбудители на убийствата на Лупов и Рачев, извършени в разстояние на около три месеца, а Кеца - и като помагач. Преките извършители на покушенията не са намерени живи. Малко
след убийствата те изчезват безследно
Едва през 2011 г., когато повечето от Килърите вече са опознали арестите, труповете на стрелците са открити, овързани с бодлива тел, над софийското село Железница.
По онова време малцина вярваха, че делото ще бъде доведено до успешен за правосъдието край и няма да е поредният балон на МВР и прокуратурата.
Първото убийство на Килърите е на 57-годишния адвокат Петър Лупов, застрелян на 25 март 2009 г. Месеци преди покушението той е предупреден, че местен бизнесмен “го иска студен” и предлага 25 000 лв. за убийството му. Адвокатът го отпраща, но споделя за срещата с полицаи и висш прокурор от Велико Търново. Куршумите обаче ги изпреварват.
Убийството на Лупов било поръчано през август 2008 г. от бизнесмена Георги Вълев на Пешо Сумиста, който по онова време е известен състезател по сумо и на това дължи прякора си. Той привлича в заверата Кеца, бивш гард на Милчо Бонев - Бай Миле. Кеца и Владимир Филев от Червен бряг започват да следят Лупов. Забелязват, че в работни дни той излиза към 7,30 ч с жена си Арета. Само когато тя била нощна смяна в болницата, Лупов тръгва сам на работа.
Във фаталната сутрин Филев причаква Лупов пред гаража му. Адвокатът посяга да затвори вратата на колата си, когато срещу него е насочено дуло на “Макаров” със заглушител. Следват 7 изстрела, пет от куршумите улучват главата на Лупов. Няколко души виждат стрелеца да тича и да се качва в кола.
Второто убийство на бизнесмена Румен Рачев е извършено на 3 юли 2009 г. в Шумен. Поръчката пак била предадена от Вълев на Сумиста, а Кеца се заел с организацията. В този случай обаче на Филев помага Георги Георгиев. Ролята му е да подсигури Филев - да го откара с кола до мястото на убийството и да му помогне да избяга. След нападението двамата се скриват в хижа в Рила, но от края на юли следите им се губят.
Румен Рачев е застрелян пред шуменската болница, където бил на преглед след операция от рак на дебелото черво. Килърът излиза от храстите и гърми 3 пъти от упор. Свидетел на покушението става лелята на Рачев Стоянка. Тя улавя стрелеца за тениската и откъсва парче от нея. По плата по-късно е открито ДНК и това дава тласък на разследването. Рачев е бил собственик на хотелски комплекс в кв. “Дивдядово” и на сладкарница в градската градина в Шумен. Мотивът за двете убийства се търси в
спорни финансови отношения между акционерите
в бившата Тракия банк. Обвинителната теза е, че търновският хотелиер Вълев, който представлявал част от акционерите, е искал да разчисти сметки с Рачев и Лупов, които също били ангажирани да работят по случая. Освен уговорен хонорар от 360 хил. евро Рачев очаквал да получи и сериозен процент от вземания по друг договор от 1,44 млн. евро. До последно Вълев отричаше да е поръчал убийствата.
