Само в последните две години парите във фондовете са се увеличили с рекордните 6,8 млрд. лв.
23,5 млрд. лв. стигнаха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 г., показват отчетите на деветте дружества, публикувани на интернет страниците им. За сравнение към последния ден на годината фискалният резерв на България е бил два пъти по-малък.
В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4 млн. души за т.нар. втора пенсия. Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 година. Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си доход. Като натрупванията в универсалните фондове са по-лични партиди и не подлежат на контрол от страна на политиците и правителството за разлика от плащанията от НОИ, където всяка година се определят минималната и максималната пенсия.
Резултатът според официалните данни на Комисията за финансов надзор към края на септември 2024 г. показват, че
средният размер на личните партиди за втора пенсия е 7441 лв.
и се е увеличил с близо 1000 лв. спрямо размера в края на 2023 година. Като най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората, които са в диапазона 50-59 години.
Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се увеличи с общо 6,8 млрд. лв. - по 3,4 млрд. за 2023 и 2024 година. Като с доходност от 8,32% за 2023 година и 6,56 на сто за миналата универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 млрд. лв. на година към осигурителните вноски. Реално по-висока доходност за периода са можели да осигурят единствено криптовалутите и американските фондове за рискови инвестиции. Българските пенсионни фондове обаче са ограничени в правилата за инвестиране и не могат да вкарват спестяванията на работещите в много рискови инвестиции. Оживлението на международните борси заради технологичните компании и особено ръстът след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през ноември са помогнали за положителните резултати.
А само за последните 10 г. спестените за втора пенсия пари на българите са се увеличили с 16,7 млрд. лв. Като в този период фондовете са минали през две големи кризи – пандемията от коронавирус през 2020 г. и избухването на войната в Украйна през 2022 г. А за двадесетте си години работа универсалните пенсионни фондове имат и трета криза – финансовата от 2009 година. 2022 година всъщност е последната година, в която пенсионните фондове са приключили с намаление на активите – 195 милиона лева. Година по-рано обаче са имали 1,9 млрд. лв. положителен резултат.
А още през 2023 година правят 3,4 млрд. лв. положителен резултат. Толкова е и през 2024 година. Като само за втората половина на миналата година активите на универсалните пенсионни фондове са нараснали с близо 1,9 млрд. лв., колкото е целият ръст за 2021 година.
Освен ръста от 3,4 млрд. лв. при спестяванията за пенсия за 2024 г.
пенсионните дружества отчитат и ръст от близо 97 млн. лв. във фондове за плащане на пенсии – тези за пожизнени и за разсрочени плащания.
Тези фондове бяха въведени със старта на плащането на вторите пенсии преди две години. Като в тях се прехвърлят средствата от личните партиди на хората, които започват да получават пенсия. Тези пари също се инвестират и носят допълнителна доходност на пенсионерите.
Към края на миналата година има около 25 000 души, които получават пенсията си на разсрочено плащане и още около 5000 души с пожизнени пенсии, показват данните на пенсионните фондове, които все още не са верифицирани от Комисията за финансов надзор. Като
средните пенсии при разсроченото плащане са 470-500 лв. на месец, а пожизнените са около 300 лв.
на месец. Тези пари са допълнителен доход за възрастните към пенсията, която получават от Националния осигурителен институт.
Двете последни години бяха брилянтни, коментира резултатите Евелина Милтенова, председател на управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Като от създаването им през 2001 година (реално фондовете работят истински чак от 2004 година) доходността средногодишно надхвърля 3,3%, показват данните на асоциацията, които са потвърдени както от Комисията за финансов надзор, така и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Все пак все още голяма част от увеличението на партидите за пенсия в универсалните фондове се дължи на осигурителните вноски. Които за миналата година са били средно около 220 млн. лв. на месец. Само за деветмесечието на 2024 година във фондовете за втора пенсия са влезли над 1,9 млрд. лв. като осигурителни вноски. А очакванията са за цялата година да надхвърлят 2,6 млрд. лв. Като прави впечатление, че според данните на КФН осигурителната вноска за втора пенсия вече гони средния размер от 100 лв. За първите девет месеца на годината за всичките десет фонда средният размер на месечната осигурителна вноска е бил 96,82 лв., а при три от фондовете – ОББ, “ЦКБ-Сила” и “ДаллБогг: Живот и Здраве” устойчиво надхвърлят 100 лв. на месец. За сравнение, през 2023 година средният размер на осигурителната вноска за всичките десет фонда е бил малко над 86 лв. на месец, а само при едно от дружествата има вноска от 100 лв.
Пенсионните фондове обаче биха могли
да носят и двойно по-добра доходност върху вноските от осигуровки, ако бъдат въведени мултифондовете,
твърди Евелина Милтенова. При тях осигурителите ще бъдат разпределяни в три фонда в зависимост от възрастта си. В първите години от осигуряването инвестициите ще са по-рискови, за да се донесе по-висока доходност. За хората, които са преминали 40 години, управлението на парите им ще е с умерен риск, а за хората в предпенсионна възраст управлението ще е консервативно. Като фондовете и КФН вече имат разработени законови текстове, след като миналата година ОИСР препоръча България да въведе мултифондовете.
