Стратегически и икономически интереси диктуват аспирациите на САЩ към най-големия остров на Земята
Заявлението на Доналд Тръмп, че САЩ трябва да придобият Гренландия, направено още в първите дни на втория му мандат, шокира мнозина. И с право - в един все по-разделен свят, над който са надвиснали опасности от унищожителни конфликти заради териториални спорове, такава претенция, и то от лидера на демократичния свят, наистина звучи смущаващо. Още повече че става дума за автономна територия в рамките на Кралство Дания - близък съюзник в НАТО и демократична страна, член на Европейския съюз.
В този контекст предложението на американския президент за "купуване" на Гренландия
изглежда грубо,
но не е безпрецедентно
Самият той заговори за подобен сценарий още през 2019 г., а и САЩ отдавна търсят влияние в този район и не за първи път подчертават прагматичния си интерес към острова.
Истината е, че историческите стремежи на Съединените щати в Гренландия имат дълбоки корени, които датират още от XIX век.
Всъщност в началото на тази година тя става предмет на дискусии на най-високо ниво във Вашингтон за шести път, тъй като подобни дискусии е имало и през 1867, 1910, 1946, 1955 и 2019 г. А подобно на Тръмп сега, за придобиването на огромното парче арктическа суша в миналото са се застъпвали и американските държавни секретари Уилям Сюърд и Джеймс Бърнс, както и вицепрезидентът Нелсън Рокфелер.
Парадоксално, но този интерес е в пълно противоречие с историята на острова, който в далечното минало заради изключително суровия си климат често е оставал обезлюден. Явно той е бил предизвикателство дори за калените в студа инуити, за които археологически находки сочат, че на няколко пъти са напускали поселенията си на него през последните 4500 години.
Скандинавските саги също разказват, че когато през X век Ерик Торвалдсон, наричан още Червения, пристигнал там от Норвегия, нарочно го кръстил "Зелена земя", за да заблуди хората и така
да привлече заселници
на ледения остров
И макар в началото колонизацията да потръгнала: християнството е въведено през XI век от сина на Ерик, Лейф Ериксон, а първата резиденция на епископ е от 1126 г., през XIV век застудяването води до упадъка на скандинавските поселища и в крайна сметка те са изоставени напълно за стотина години. Преоткрит е по-късно, когато експедиции на англичани и норвежци пристигат в Гренландия, но по това време датчаните вече поне номинално владеят острова по силата на Калмарската уния, която обединява Дания с Норвегия и Швеция.
През XVII и XVIII век европейските китоловци често взаимодействат с инуитите, което води до разширяването на търговията и лутеранска мисия на норвежкия свещеник Ханс Егеде. Но след това се случва нещо странно. В противоречие със собствената си доктрина "Монро", формулирана през 1823 г., която предупреждава европейските сили срещу по-нататъшна колонизация или намеса в Америка, през 1916 г. САЩ ефективно подкрепят колониалните амбиции на Дания, като законно признават претенциите за Гренландия. А по това време контролът на Копенхаген е ограничен само до поселенията по западното крайбрежие на огромния остров. От 1880-те години нататък датските аванпостове се разширяват на север и изток. Тогава се появява и предположението, че в неизследваните райони на Крайния север е възможно островът да е свързан по суша с Америка - факт, който би дал силен аргумент на САЩ за придобиването поне на част от огромната територия. В крайна сметка жертвоготовни изследователи с цената на драматични усилия успяват да докажат, че Гренландия е заобиколена от водите на океана от всички страни - процес, който завършва с официалното обявяване на суверенитет над целия остров през 1921 г.
От своя страна, аспирациите на САЩ към най-големия неконтинентален остров в света датират още от времето на президента Андрю Джонсън, когато държавният секретар Уилям Сюърд , току-що купил Аляска от Русия за 7,2 милиона долара през 1867 г., започва да гледа на Гренландия и Исландия като на
потенциални
американски територии
Доклад от 1868 г., поръчан от радетеля за американска експанзия Сюърд, сочи "огромния риболов на Гренландия, животинския свят и минералните богатства". Освен това според него придобиването на Гренландия може също да принуди Канада да стане част от САЩ, се казва в доклада.
Но надеждите на Сюърд, че Съединените щати могат да направят оферта за островите, се изпаряват, когато сделката му за закупуване на архипелага Датска Западна Индия в Карибите се проваля в Сената. Въпреки че договорът за закупуването им е ратифициран както от датския парламент, така и от плебисцит сред местното население, те ще бъдат придобити от САЩ цели 50 години по-късно и ще станат познати като Американските Вирджински острови.
Вторият опит е през Втората световна война. Дания, която все още управлява Гренландия като колония, е завладяна от Третия райх в шестчасова операция през март 1940 г. Година по-късно датският посланик, който е запазил акредитивните си писма, въпреки че отказва да приема заповеди от правителството в Копенхаген, подписва споразумение със САЩ, което им позволява да окупират и укрепят острова, за да попречат на нацистка Германия да го използва като база срещу тях.
Военната окупация на Гренландия позволява на американците да разработят няколко военни съоръжения там, включително военновъздушна база. След войната възможността за закупуване на Гренландия отново идва на дневен ред. През февруари 1946 г. "Галъп" анкетира американците дали трябва да платят един милиард долара, за да купят Гренландия от Дания. Показателно е, че тогава 33% от тях отговарят с "да", докато 38 % с "не", а 28% нямат мнение, което изглежда логично, като се има предвид, че само 45 % от респондентите могли
правилно да определят
къде се намира
и само 10 % знаят колко хора живеят там.
Все пак Франклин Делано Рузвелт не си представя споразумението като предшественик на закупуването на Гренландия. Вместо това той потвърждава датския суверенитет - макар и със значителното предупреждение, че САЩ могат да запазят военното си присъствие, докато и двете страни не се съгласят, че опасностите за американския мир и сигурност са преминали. Известна като "Член X", тази разпоредба на практика дава на САЩ правото на военно присъствие в Гренландия толкова дълго, колкото се счете за необходимо.
Островът става актуален отново, когато напрежението между САЩ и СССР през Студената война ескалира. Причината е, че Вашингтон определя Арктика като вероятен маршрут за всяка съветска ядрена атака, а Дания става ключов американски съюзник като част от Организацията на Северноатлантическия договор. Така през 1951 г. опасенията за отбраната накараха САЩ и Дания да препотвърдят и разширят споразумението от 1941 г., което позволява на САЩ да поддържат военни и разузнавателни операции по гренландското крайбрежие.
Това споразумение периодично е препотвърждавано през следващите 75 години, последно през 2004 г., и гарантира, че САЩ могат да поддържат радар за ранно предупреждение, да използват самолетна писта на острова, както и да използват Питуфик - най-северното дълбоководно пристанище в света.
Но все пак защо Тръмп иска Гренландия сега?
"Всичко се свежда до два фактора: местоположение и минерали - и това наистина не се е променило", казва Питър Хармсен, журналист от Копенхаген и автор на "Ярост и лед: Гренландия, Съединените щати и Германия през Втората световна война", цитиран от "Нешънъл Джиографик".
И действително, в наши дни с неговите 2 166 000 кв. км територия и под 60 000 души население значението на острова на световната сцена е фундаментално. Местоположението му в Арктика го прави
ключов фокус
за военната стратегия
и добива на ресурси. Междувременно за САЩ Арктика вече представлява граница на стратегическа конкуренция, особено с Русия и Китай. Затова твърдението на американския президент, че Гренландия е от решаващо значение за националната сигурност на САЩ, не е лишено от основания и вероятно се свежда до няколко важни фактора.
Първият е стратегическото местоположение на Гренландия между Русия и Северна Америка. Във военно отношение най-краткият път за руска балистична ракета да достигне континенталната част на САЩ би бил точно през Северния полюс. За да смекчат тази заплаха, Съединените щати и Дания поддържат десетилетни споразумения за отбрана, позволяващи американско присъствие в космическата база "Питуфик" (бившата въздушна база "Туле") в Северозападна Гренландия, която изпълнява критични мисии за
ранно предупреждение
за ракетна опасност,
противоракетна отбрана и наблюдение на Космоса. Мястото също е от решаващо значение за контрол над т.нар. пропаст Гренландия - Исландия - Обединеното кралство (GIUK), военноморска точка, която представлява врата към Атлантическия океан за Северния флот на Русия. Преди време Ройтерс също описа Гренландия като "черна дупка в сигурността" за Съединените щати и съюзниците и каза, че нейните 44 000 км брегова линия са трудни за наблюдение. "На няколко пъти от 2006 г. насам чуждестранни плавателни съдове са се появявали неочаквано или без необходимите протоколи във води, които Дания, членка на НАТО, има за цел да защитава", съобщи информационната агенция. Откриването на чуждестранни кораби, включително руска подводница, често е било случайно. Потенциална заплаха за сигурността са руски кораби, за които се смята, че имат способността да подслушват подводни кабели или да ги прекъсват по време на конфликт.
Нещо повече - Гренландия пресича два потенциални корабни маршрута през Арктика: Северозападният проход, обгръщащ северното крайбрежие на Северна Америка, и Трансполярният морски път, който пресича средата на Северния ледовит океан. Топенето на арктическия морски лед ще увеличи търговската жизнеспособност на тези маршрути, което би могло да намали транзитното време и да предостави алтернативи на традиционните морски пътища през Суецкия и Панамския канал.
Арктическото
корабоплаване вече
се е увеличило с 37 %
между 2013 г. и 2023 г., по данни на междуправителствения форум Арктически съвет.
Второ, Гренландия има изобилие от находища на важни суровини и неразработени запаси от нефт и природен газ. Територията съдържа 39 от 50-те минерала, включително уран, графит, метали от платиновата група и ниобий, считани за критични за националната сигурност и икономическата стабилност на САЩ. В същото време геоложката служба на САЩ изчислява залежи от над 17,5 милиарда барела петрол и 148 трилиона кубически фута природен газ в района.
Икономическата осъществимост на добива на ресурсите обаче е възпрепятствана от отдалечеността им и суровия климат, лошата инфраструктура, както и от политическото решение от 2021 г. за спиране на издаването на нови лицензи за проучване на нефт и газ поради опасения за въздействието върху околната среда. Въпреки това топенето на ледовете и по-достъпните морски пътища увеличават жизнеспособността на проучването на някои от тези ресурси, привличайки вниманието на чуждестранни инвеститори и правителства.
И накрая, стратегическото значение на Гренландия също обяснява усилията на САЩ да попречат на Китай и Русия да установят присъствие на или около острова. В тази връзка проучване от 2021 г. на RAND Corporation изрази загриженост, че Гренландия "може да бъде привлечена в орбитата на Русия или Китай", ако постигне независимост от Дания. На този фон в началото на тази година и Размус Сьондергаард, известен политически анализатор от Датския институт за международни изследвания, също призна в свое изказване, че САЩ имат основателни опасения за сигурността на Гренландия, която Дания упорито не успява да защити адекватно.
В същото време Русия е много по-способна от САЩ да воюва по суша в Арктика, което прави Гренландия уязвима за нахлуване, а и неслучайно депутати от руската Дума вече също говорят за създаването на "ГНР" ("Гренландска народна република"). Малко по-различна, но не по-малка е и заплахата от Пекин. Откакто
се обяви за "почти
арктическа" държава
през 2018 г., Китай се стреми да се наложи в Арктика, включително с опити да свърже Европа и Източна Азия чрез "Полярен път на коприната", пресичащ Северния ледовит океан. Към 2024 г. инвестициите на КНР над Арктическия кръг възлизат на повече от 90 милиарда долара, включително изследователски и инфраструктурни проекти в Исландия, Финландия и Норвегия.
В крайна сметка днес стремежите на САЩ към Гренландия продължават да се засилват, оформени от комбинация от стратегически изчисления и местни искания за автономия. Но сложните отношения между САЩ, Гренландия и Дания повдигат критични въпроси и относно бъдещото управление, регионалната стабилност и последиците от засилената геополитическа надпревара в Арктика, а на нас предстои да видим накъде ще тласнат света резултатите от тази битка.
