От 1 януари вече действа изборен район извън страната - при нови избори трябва отделна листа. Но колко дълга, ще се реши най-рано в края на март с промени в кодекса
Колко депутати ще избират гласувалите в район “Чужбина”? От кои листи тук ще се вземат мандати, за да имат “свои” избраници българите навън? Те
ще вземат ли командировъчни, за да ходят на срещи с избирателите си по чуждите държави
- както останалите депутати получават средства тук?
Все въпроси без отговор, въпреки че район “Чужбина” най-накрая е факт. Той бе образуван с последните промени в Изборния кодекс в 48-ото НС, но на среднощното си заседание тогава парламентът реши да влезе в сила от 2025 г. И после така и не разписа методика в закона.
Този и още въпроси по организацията на изборите бяха обсъдени в понеделник на кръгла маса на тема “Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект”, организирана от Института за развитие на публичната среда. Участваха изборни експерти, неправителствени организации, представители на ГРАО, на обществения съвет към ЦИК и политици от ГЕРБ, ПП-ДБ, “Възраждане”, БСП и ДПС-ДПС. На 8 януари скоростно на първо четене минаха 5 проекта за промени в кодекса, но някои от мерките в тях си противоречат. Затова председателката на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ е предложила работна група да обобщи промените и да ги обедини в общ доклад. Така второто четене може да е към края на март.
Най-належащ изглежда въпросът за район “Чужбина”, тъй като според Изборния кодекс той функционира от 1 януари. Т.е. на следващите избори, когато и да са те, трябва да заработи.
Ако се използва методиката за разпределяне на мандатите между районите в страната (според броя избиратели), то трябва
да му се полагат 22 мандата
Най-големият в момента е столичният 23-и МИР, който излъчва 19 депутати. Но и да са по-малко за район “Чужбина” (към което вероятно ще се върви), пак трябва да се преразпределят мандати от сегашните 31 МИР в страната. Първо трябва да се реши дали остава правилото, че всеки излъчва по минимум 4-ма депутати. Данните от преброяването през 2021 г. бяха използвани, за да се преизчисли тежестта на районите. Тогава се оказа, че Видин и Смолян са с население колкото за трима депутати, но за да не се намали квотата им, 25-и в София и този Пловдив-област получиха по един депутат по-малко.
Друг вариант е “Чужбина” да се приравни към маломерните райони и да има твърдо четири мандата. Още два варианта представи Стефан Манов от обществения съвет към ЦИК - да са 14 или пък 7-8.
Решението следва да вземе парламентът, методиката за разпределянето на мандатите е описана в преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс. Възможно е обаче депутатите да оставят тази задача на ЦИК.
По света правата на хората, които живеят извън родината си, са уредени по различни начини. Например гражданите на Великобритания и САЩ имат право да гласуват по пощата, без значение къде се намират, и вотът им постъпва по постоянния им адрес. Район “Чужбина” е характерен по-скоро за бившите колонизатори като Франция и Португалия. По конституция португалците навън излъчват 2-ма депутати, един за избирателите Европа, а другия - за останалите.
За да има район извън страната, трябва да имаме избирателно тяло - т.е. да знаем кои избиратели живеят в чужбина и да ги ограничим да гласуват само за кандидатите, издигнати в този район. В момента всеки български гражданин може да гласува в чужбина, коментира бившият шеф на ЦИК Александър Андреев. Така че е проблем това, че
държавата не знае точния брой на хората навън
Отворени са и въпросите как ще се организира вотът зад граница, как ще се води там агитация, как ЦИК ще контролира финансирането на кампании и подаването на жалби. А също и кой може да е кандидат, кой континент по колко депутати ще праща.
В хода на дискусията за промените в кодекса участниците се обединиха за идеята
бюлетините да постъпват в преброителни центрове,
а не вотът да се отчита в секциите. Това е заложено в 3 от проектите - на “Демократична България”, БСП и ИТН. Такава идея, както и за сканиращи броящи машини, отдавна лансират и сегашните представители на “ДПС - Ново начало”. Да се купят машини за броене, залага и ПП.
Ваня Нушева - програмен директор на “Прозрачност без граници”, припомни за експеримента в община Бобошево от 2011 г., когато бюлетините от 11 секции се броиха публично в читалището. “Силно дисциплиниращ ефект върху работата на секционните комисии. Те знаеха, че вечерта резултатът от тяхната работа ще стане видим пред очите на всички. Двата други големи позитива - премахване на възможността за технически грешки, защото не са обучени членовете на СИК, и на възможността за манипулации при броенето”, обобщи тя експеримента.
Експертите се разделиха за активна регистрация - гласуват само тези, които са избирали и на предишните избори, а другите да подават предварително заявление, че ще участват. Можело хората да се объркат и някои да не упражнят правото си на глас.
Първият и най-сериозен проблем е с качеството на членовете на СИК като представители на парламентарните формации, посочи шефката на НС Наталия Киселова. Често партиите си подменят хората, да се повишат изискванията, предлага тя. Проблем са и “мъртвите души” в избирателните списъци.
“Технологията е последица. Тя не може да реши основния проблем - че българските граждани не искат да участват в изборите, просто не ходят”, коментира Киселова идеята да се купуват скенери. И предупреди, че нови промени в Изборния кодекс може да доведат до допълнителен отлив на избиратели.
