30% от потребителите у нас избират вносни млечни продукти
Средно 69% от асортимента на млечни продукти поне в хипермаркетите у нас идва от родни производители, сочи последното проучване на Сдружението за модерна търговия, в което членуват всички големи търговски вериги.
Това обаче се отнася за цялата продуктова категория, а тя включва също и прясното, и киселото мляко, които, естествено, се доставят предимно от местни производители. Т.е. при млечните продукти като сирената и кашкавалите делът на българската продукция със сигурност е доста по-малък и едва ли надвишава половината. Още повече, че сред родното производство няма само бяло саламурено сирене. У нас се произвеждат и други видове - “Дунавия”, “Фета”, биволско, т.е. тип моцарела и някои други.
Сериозни промени търпи в последните години българският пазар на сирена, като вносните стават все по-видими в търговската мрежа и все повече изместват местните.
Според данни на Министерството на земеделието и храните през 2023 г.
България е внесла значителни количества сирене и извара,
основно от Германия (10 574 тона), Полша (6921 тона) и Нидерландия (6475 тона).
В същото време производството на традиционни български сирена отбелязва спад. През първата половина на 2024 г. са произведени 36 400 тона краве сирене, което е с почти 10% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, когато са били 40 491 тона.
Производството на сирене от овче, биволско и козе мляко също намалява
с над 26%, достигайки 4815 тона през първото полугодие на 2024 г.
Както се вижда от цифрите, вносът все повече измества родното производство с тенденция скоро да го надмине.
От министерството отчитат и нарастване на търсенето при имитиращите продукти, което със сигурност се дължи на поскъпването на млечните произведения и насочване на по-слабо платежоспособните към по-евтините продукти, пълни с палмово масло. През първата половина на 2023 г.
производството на имитиращи млечни продукти се е увеличило
с 6,7%, като по-нови данни няма.
Ценовата конкуренция е една от основните причини за инвазията на вносно сирене у нас. Стоките особено от съседни балкански страни като Гърция, Северна Македония и Румъния често са по-евтини на рафта. Проучване на търговските мрежи показва, че цената на килограм вносно сирене от тези страни варира между 8 и 12 лева, докато българското често започва от 12 до 20 лв. за килограм в зависимост от вида и производителя.
Не само цената, но и разнообразието от продукти влияе на избора на потребителите
Много магазини предлагат вносни сирена като бри, камембер, гауда и ементал, които стават все по-популярни сред българските домакинства. Данни на НСИ показват, че за януари 2024 г. у нас са внесени 62 тона ементал срещу 41 тона за януари 2023 г. (за останалите виж в инфографиката). Според експерти обаче това не е внос, изцяло предназначен за България, а голяма част е реекспорт или служи за суровина за други продукти.
Според проучване на нашия пазар през 2023 г.
близо 30% от потребителите в България избират
вносни сирена, докато през 2018 г. този дял е бил едва 18%. Което показва, че търсенето на разнообразие и други вкусове нараства, особено сред младите.
Едва напоследък обаче държавата обръща внимание на тази тенденция.
През 2024 г. земеделското министерство предприе мерки за подпомагане на местните производители в сектор “Мляко и млечни продукти”, като от 1 до 15 октомври 2024 г. организациите на производители в този сектор имаха възможност да подават заявления за финансиране на нови проекти по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Изпълнението на тези програми започна от 1 януари 2025 г. Целта е да се подобри пазарната позиция на земеделските стопани чрез мерки като модернизация на технологиите и подобряване на качеството на продукцията.
