За 10 г. храните в България поскъпнаха с 80%, а в Хърватия – само с 50%
Ако има държава на Балканите, чието население с право може да се възмути от жестоко поскъпване и да обяви бойкот на магазините, това е Турция. Сравнението между инфлацията в Западните Балкани, която предизвика протеста на местното население, и тази в югозападната ни съседка показва смущаващо голяма разлика.
В средата на 2024-а годишната инфлация в Турция стигна цели 71%. Едва след като президентът Реджеп Ердоган даде мандат на централната банка да поправи щетите, тя започна толкова сериозно вдигане на основната лихва, че в момента кредитите се олихвяват с 50%. Но инфлацията се успокои и според последните налични данни за декември се е укротила до 44,4% (виж инфографиката).
44,4% годишно поскъпване обаче е многократно повече от тези 4-6% годишна инфлация, които отчитат Хърватия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Но за разлика от Западните Балкани в Турция не само няма призиви да не се купува нищо, а напротив – Ердоган спечели поредните избори през лятото на 2023 г., когато инфлационната вълна вече бе започнала да се надига и годишната бе преминала прага от 40-те процента.
Тезата, че в Хърватия и Северна Македония инфлацията може и да изглежда ниска, но специално при храните е двойно по-висока, не може да обясни бойкота.
Инфлацията навсякъде се мери по едни и същи принципи – най-голяма относителна тежест имат стоките и услугите, които се употребяват най-много. Образно казано, ако населението дава 30% от доходите си за храна, значи 30% относителна тежест при измерването имат точно храните. Впрочем в Босна и Херцеговина годишната инфлация към момента е 2,2%, а специално на храните надвишава с малко 5 на сто, което пак е далеч по-малко от случващото се в Турция.
Ако проблемът опира само до хранителните продукти,
дори в България имаме далеч по-голямо основание да се възмущаваме,
защото за последните 10 години храните у нас са поскъпнали с 80%, докато в Хърватия - само с 50.
80 на сто е поскъпването им за същия период в Сърбия, а в Унгария, където няма бойкот на магазините, дори надминава 100%. Т.е. ние сме по-зле от Хърватия, а в Унгария би трябвало да има не бойкот, а направо бунтове.
Хърватия, от която всъщност тръгна починът да се накажат търговците преди две седмици, е малко по-особен случай, тъй като тя е член на еврозоната. Поради което недоволството там тутакси бе използвано у нас от всички противници на еврото. Тезата, че еврото е докарало сегашното поскъпване, изглежда доста съмнителна, защото страната прие единната европейска валута на 1 януари 2023 г., а инфлацията там започна да се ускорява едва от есента на същата година, паралелно със същите процеси в целия Европейски съюз.
Според старши изследователя на Института за пазарна икономика Петър Ганев по-скоро може да се приеме, че
цените в Хърватия дълго време са били потискани
заради усилията страната да покрие критериите за влизане в еврозоната. Сега този натиск е отслабен и това обяснява вдигането им.
Ако се разгледат данните за инфлацията на Балканите, ще се види, че с изключение на Турция през последните месеци има известно ускоряване. Но то важи за цяла Европа и шефката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обясни явлението в петък.
Това са данни за годишната инфлация, която връща информацията с 12 месеца назад. Т.е. в случая от изчисленията са отпаднали точно месеците отпреди повече от 1 година, когато имаше много рязък спад на енергийните цени. Но тенденцията да се доближаваме все повече до средносрочната цел от 2% годишно остава и затова ЕЦБ понижи основната лихва с нови 0,25 базисни пункта.
Това е всъщност и обяснението защо, след като през декември у нас индексът леко се увеличи, се приближаваме още повече към покриване на критериите за еврозоната.
Просто това е сравнителен критерий и след като инфлацията се повишава в цяла Европа, няма нищо необичайно, че дори при по-високата ѝ стойност се доближаваме до средното равнище.
Хърватия, която инициира бойкота на пазаруването, е интересна с още нещо - като изключим Гърция и Турция, тя е най-силно развитата туристическа държава на Балканите, която посреща по около 16 млн. чужди туристи всяка година. За сравнение, у нас те са максимум 6 млн. годишно.
Според икономиста Дамир Новотни, цитиран тези дни от хърватските медии, случващото се просто
показва какво става с държава, чиято икономика е прекалено зависима от туризма,
а в същото време няма широк икономически гръб, който да посрещне този наплив. “Търговците на дребно не носят по-голямата част от вината за поскъпването. Десетилетия наред имаше спад на селскостопанската продукция, приток на внос и прекомерна зависимост на икономиката от туризма заедно с раздут публичен сектор, хроничен недостиг на работна ръка и високо ДДС (в Хърватия той е 25% - б.а.), които подхраниха голям част от инфлацията. Липсата на хранителни стоки собствено производство е огромна, вносът е за няколко милиарда евро всяка година. Това не е случаят с други туристически страни като Испания например, която е в състояние да изхрани туристите със собствено производство”, коментира Дамир Новотни.
Ситуацията доста напомня за станалото у нас преди 2-3 г.
– първо олиото, а след това и други основни хранителни продукти започнаха бързо до поскъпват. И също както сега в Хърватия, в България се заговори за картел при производителите на едни или други продукти и започнаха да се правят сравнения с цените на едни и същи стоки в България и в Западна Европа.
Тези дни например в хърватския портал Index.hr се появи сравнение между цената на популярната хърватска подправка Vegeta в Загреб и в супермаркет в Стокхолм. Докато в Загреб килограм от нея струва 7,69 евро, в Стокхолм е 6,35 евро.
“Всеки, който пътува често в Западна Европа, знае много добре, че като цяло цените в България са значително по-ниски. Но всеки пазар си има своите особености и ако за някоя стока няма никаква конкуренция сред производителите или вносителите, се случват аномалии”, обясни Петър Ганев.
Това изпитахме на собствен гръб в България преди около две години с млечните продукти. Липсата на сурово мляко принуди производителите да обикалят из Северна Македония и дори Косово, за да купуват суровина, а други богато кръщаваха продукцията си със сухо мляко. И млечните продукти у нас в един момент се оказаха доста по-скъпи, отколкото в Полша например, от която внасяме огромни количества сухо мляко, и съизмерими с тези в Западна Европа.
Ганев обърна внимание и на това, че сегашните протести в Западните Балкани, макар че са по инициатива на потребителски организации, са подкрепени от местните правителства. Хърватският финансов министър Марко Приморац например обяви, че
правителството ще преразгледа списъка от стоки, които имат таван на цените
“Най-вероятно този списък ще се разшири, а може да има и други реакции на свръхрегулиране. Но докато не се положат усилия за решаване на структурните проблеми в селското стопанство, такива вълни на поскъпване винаги ще се появяват”, смята Петър Ганев. И хърватите ще откриват постепенно, че ябълките на пазара им са внос от Полша, а доматите – от Нидерландия или от Испания. Факт е, че в България май вече свикнахме с това и никой не полага усилия да създаде силни сдружения на производителите, които да отстояват по-успешно правата си пред търговците.
Резултатът от бойкота: 24% по-малко касови бележки и 36% по-нисък оборот, но само за 1 ден
Сигурни засега данни за отражението на бойкота върху търговията има само за Хърватия, и то за първия бойкот, който беше на 21 януари, петък. На следващата седмица данъчните в страната обявиха, че през този ден системата им за връзка с фискалните апарати е показала 24% спад на броя на издадените касови бележки в сравнение с предходния ден и 36% спад на оборота на дневна база.
Данни от Черна гора, Босна и Херцеговина и Северна Македония за отказа от пазаруване на 31 януари засега няма.
Един от организаторите на бойкота в Хърватия – Йосип Келемен, председател на местна потребителска организация, призова и за едноседмичен бойкот на няколко големи търговски вериги в страната.
Един от страничните ефекти от протестите е, че много хора в Хърватия са започнали да пътуват по-често до близката Словения и дори до Италия на пазар. Там се получава известна разлика в цените на горивата и масова практика е хората от близките до границите райони да ходят да зареждат колите си оттатък.
Това също ощетява местната търговия и дори хазната, тъй като акцизът и другите налози от тези продажби остават в Словения и в Италия. Само че не е ясно какъв е мащабът на явлението, нито колко време би могло да продължи.
