От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) публикуваха на сайта си приоритетите си в пет сфери и исканията си към новото правителство за спешни действия по ключови политики. Позицията е изпратена до Министерски съвет и други ведомства.
Основните им искания в сферата на икономическата и подоходната политика са ускорени стъпки за присъединяване към еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с цел достигане на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението поне 70% и компенсация на един нает по паритет на покупателна способност (ППС) в размер на поне 67% от средноевропейските стойности към 2027 г.
Също така от синдиката искат изготвяне на методология за официално измерване на заплата за издръжка по примера на приетата през 2024 г., дефиниция на Международната организация на труда (МОТ), която да служи като референтна стойност за провеждане на ежегодна политика по доходите и пр.
Относно сферата на социалната сигурност от КНСБ смятат, че според анализите на пенсионната система, подготвени съответно от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и от Икономическия и социален съвет (ИСС), да се обсъдят и набележат със социалните партньори законодателни решения за повишаване на приходите ѝ, за отстраняване на допуснатите изкривявания на принципа принос-права, както и за повишаване адекватността на пенсиите по устойчиви и справедливи критерии и правила.
Част от исканията им са още да се въведат и специфични мерки за постепенно изглаждане на разликите между пенсиите на мъжете и на жените. В тази връзка, да се вземат предвид констатациите за България в Доклада за адекватността на пенсиите на Комитета за социална закрила и ЕК и препоръките на Международния валутен фонд (МВФ), преди всичко за наложителната финансова стабилизация на пенсионната система. На тази основа да се планират краткосрочни и средносрочни мерки за ръст на осигурителните вноски и дългосрочно повишаване адекватността на пенсиите. С бюджета на Държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. е наложително да се заложи ръст на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“ поне с 2 – 2,5 п.п., а при средносрочните мерки да се предвиди и увеличение на вноската за Универсалния пенсионен фонд (УПФ) от втория стълб на пенсионното осигуряване /2027-2028 г./ с поне 2 п.п., което бе договорено между социалните партньори още в 2015 г., но впоследствие бе отменено.
Част от исканията на КНСБ спрямо зеления и дигиталния преход са актуализиране на националните приоритети и цели за енергиен преход и климатични политики с участието на социалните партньори - изготвяне на позиция и активно участие на държавата в започналите процеси на предоговаряне Европейската зелена сделка, както и активно участие в изготвяне на новия проект на ЕК „Сделка за чиста индустрия“, съгласувано със социалните партньори; преразглеждане на проекта за Енергийна стратегия до 2030 г. с визия до 2050 г. в съответствие с целите на актуализирания ИНПЕК, определяне на националните приоритети за нисковъглеродни инвестиции, които могат да бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход, както и изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България.
Относно социалния диалог, колективно трудово договаряне и защита на основните права, от КНСБ смятат, че има нужда от защита и укрепване на правата на синдикатите и работниците, включително всеобщото право на организиране, достъпа на синдикатите до работните места, правото на колективно договаряне и правото на стачка.
От Конфедерацията смятат, че трябва да бъдат пълно и ефективно въведени следните директиви на ЕС - директива относно адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС, предприемане на спешни мерки за увеличение на покритието на колективното трудово договаряне, включително по отношение на заплащането, за работниците и служителите във всички икономически дейности, уреждане в Закона за държавния служител - правото на колективно договаряне на държавните служители; правото на информиране и консултиране на държавните служители; правото на представително облекло на работещите по трудови договори в държавни администрации. ;
Спрямо пазара на труда от КНСБ смятат, че трябва да се разшири обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение) чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес, както и да се създадат високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори. Разширяване на мерките за информиране, професионално и кариерно ориентиране за търсени професии и за индентифициране на дарби на лицата и др.
Пълното становище може да се прочете на сайта на КНСБ тук.
