
Този петък в Босна, Черна гора и Северна Македония гражданите ще хапват вкъщи и няма да пазаруват каквото и да било, за да накажат нелоялни бизнесмени
Масов бойкот срещу непосилно високите цени в магазини, бензиностанции и ресторанти готвят потребителите в държави на Балканите. Този петък - 31 януари, жителите на Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония няма да пазаруват от търговски обекти, за да ударят по джоба на търговците.
Идеята за бунта се роди първо в Хърватия и вече се проведе миналия петък. Този акт на протест срещу ниския стандарт на живот обаче бързо се прослави отвъд граница и намери съмишленици на Балканите.
В Северна Македония акцията бе подкрепена дори от управляващата коалиция ВМРО-ДПМНЕ, която посочи, че се обявява против нелоялни практики на повишаване на цените, което не отговаря на нивата на инфлацията. В интернет форуми пък посочват, че цените на храните в Босна и Херцеговина са по-високи, отколкото в някои развити страни като Германия, докато разходите за жилища все още са непосилни.
“Ако бойкотът е успешен и привлече много хора, това ще изпрати силно послание до търговците, че
гражданите имат механизъм, с който да се защитят
от допълнителни поскъпвания”, заяви директорът на Съюза на свободните синдикати на Черна гора. Оттам коментираха още, че са наясно как един ден със слаб оборот няма да навреди пагубно на бизнеса, но ще даде знак за недоволството на гражданите.
Наговарянето на потребителите се случва изцяло в социалните мрежи подобно на организацията в Хърватия. Там по-рано този месец всичко започна от членове на фейсбук група, наречена “Ало, инспекторе”, начело с потребителската асоциация ECIP. В социалните мрежи циркулираха постове, призоваващи хърватите да се въздържат от закупуване на каквото и да било на 24 януари. Акцията бе подкрепена от асоциации за защита на потребителите, профсъюзи, политически партии и дори от представители на правителството.
Отзвукът в Хърватия бе голям и доведе до значителен спад в оборота на дребно и приходите на търговските обекти през този ден. Според данните за общия оборот на стоки и услуги на Министерството на финансите в деня на бойкота издадените касови бележки са с 29% по-малко спрямо предходния петък. Стойността на покупките пък е с 36% по-ниска.
Ако се проследи статистиката по отношение само на търговията на дребно, то
касовите бележки са с 44% по-малко,
а оборотът намалява с 53% спрямо предходния петък.
Премиерът Андрей Пленкович определи бойкота като важно и ясно послание от страна на гражданите. Добави, че то ще бъде взето предвид, когато се определят мерки за таван на цените на определени продукти.
След успешния първи акт на недоволство Хърватия едва ли ще остави т. нар. механизъм за защита в миналото. Предполага се, че скоро ще последва друга такава проява. Тя може да бъде насочена към определени търговски вериги или конкретен продукт.