![Иван Иванов, председател на КЕВР (горе), съименикът му - регионален министър и шефката на ВиК холдинга Ирена Георгиева обясниха на депутатите, че няма как самостоятелни общински ВиК дружества да получат нужното им европейско финансиране.
СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ](https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/857/Image_19812857_40_0.jpg)
Само в Ямбол и Видин цените били прекомерни, но ги свили от 2025-а
Преди 20 години - през 2005-а, в законодателството у нас са били предвидени специални водни помощи за социално слаби. Те обаче никога не са били действащи, тъй като се изисква специална наредба, по която социалното министерство да определя нуждаещите се. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на изслушване в парламента за цените на водата, поискано от парламентарната група на “Възраждане”.
В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги от 2005 г. е записано, че социално слабите трябва да получават от държавата помощ, с която
да могат да платят до 2,8 кубика студена вода
на човек месечно. Идеята се появява и във всеки следващ проект за промяна на закона - общо четири на брой от тогава до сега, но нито един не е успял до момента да мине през парламента.
“Нито едно ВиК дружество в България в момента няма цена на водата, която да надвишава социалната поносимост за съответния регион”, заяви по време на същото изслушване съименикът Иван Иванов, министър на регионалното развитие. В същия закон е написано, че цената на водата във всяко ВиК дружество трябва да е такава, че потребление от 2,8 кубика на човек месечно да не надвишава 2,5% от средномесечния доход на 1 домакинство в съответната област по последните данни на НСИ.
“Единствено миналата година две дружества – във Видин и в Ямбол, надвишиха социалната поносимост, но тази година с новите цени ние ги ограничихме”, обясни на депутатите председателят на регулатора.
Голяма част от двучасовия дебат бе посветена на желанието на няколко общини да напуснат водните асоциации, в които влизат ВиК дружествата на регионален принцип. Най-често даваните примери бяха с ВиК Дупница и асоциация “Кюстендилска вода”, както и асоциацията в Благоевград и ВиК дружеството в Петрич.
“Няма как самостоятелни общински ВиК дружества да получават европейски средства за инвестиране в рехабилитация на мрежите. Едно от изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост за получаване на четвъртия транш е именно това – реформата във ВиК да продължи, а с това и консолидацията на водните дружества”, обясни министър Иванов.
А шефката на ВиК холдинга Ирена Георгиева обясни, че такива са и изискванията по оперативните програми, така че отделянето на едно общинско дружество
го лишава от средства за инвестиции в ремонти на мрежата.
Сами по себе си европейските средства също не са напълно достатъчни за повишаване на качеството на водоснабдяването. Шефът на КЕВР изчисли, че за последните десетина години в българските ВиК дружества са инвестирани едва около 20% от необходимите средства и попита риторично как депутатите искат високо качество, а се канят да ограничат достъпа на водните оператори до инвестиции. Той имаше предвид проект на “Възраждане” за промяна на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, според който се дава пълна свобода на сдружаването на ВиК операторите и свободно излизане от местните асоциации на всеки оператор, който пожелае.
Министър Иванов пък предупреди депутатите, че ще носят политическа отговорност, ако заради тяхното желание се провалят европейските инвестиции.
Причината за поредното вдигане на цените на водата от началото на тази година са повишаването на заплатите във ВиК сектора и цените на тока особено в дружествата, които добиват водата с помощта на мощни помпи, обясниха министърът и шефът на КЕВР. Средното за цялата страна повишение на цената е 4,5%, има 17 дружества с до 6% поскъпване, 7 са с 6-10% и само едно е с 10% - Сливен.