- Съотношението следва тежестта на групите в парламента
- Експерти: Този път малките няма как да извиват ръцете на ГЕРБ
За 14,3 млрд. лв. ще отговарят министрите на ГЕРБ, в които се включват и структури, които са на подчинение на премиера - Държавна агенция за национална сигурност, Държавна агенция за разузнаване.
4,8 млрд. лв. са ресурсите в изпълнителната власт, която ще е територия за “БСП - Обединена левица”, а за 2,66 млрд. лв. ще се грижат министрите на “Има такъв народ” (ИТН).
Така изглежда разпределението на ресурсите в държавата при управлението на трите основни партии в правителството. Изчисленията са неофициални и са направени от бюджета, който бе съставен от служебния кабинет.
Вероятно сумите ще се променят, когато кабинетът предложи нов
на 14 февруари и старата план-сметка бъде изтеглена от Народното събрание.
Според финансовия министър Теменужка Петкова дупката в бюджета е 18 млрд. лв. Още миналата година имаше критики, че разходите в държавата драстично надвишават приходите. Но както и да я пренаредят, съотношението при ресурсите на министерствата, които управляват ГЕРБ, “БСП - Обединена левица” и ИТН няма да се промени съществено.
Най-голямата партия разполага с почти два пъти повече от останалите - и като позиции, и като ресурси за управление. Съвсем логично, защото формацията е поела ангажимента да състави правителство и има най-много народни представители. Тя разполага с 69 депутати, “БСП - Обединена левица” - с 20, а “Има такъв народ” (ИТН) - с 18.
Аналогично е и реалното съотношение на силите в обществото, защото последните социологически данни показват, че
ако изборите бяха днес, ГЕРБ дърпат далеч напред -
почти двойно повече (26%) от следващите - “Продължаваме промяната - Демократична България” (13,4%). За “БСП - Обединена левица” и ИТН остават още по-ниски проценти - съответно 8 и 6,2. Данните само доказват, че ресурсите са разпределени според тежестта на политическите сили и волята на избирателя.
Относителното значение на едно министерство обаче зависи не само от бюджета, с който оперира, но и от други три критерия, коментира пред “24 часа - 168 истории” социологът от “Насока” Елена Дариева. Първият е дали е сред основните ведомства - финансите, вътрешните работи, здравеопазването и образованието. “Това са темелите. Три от тези министерства са оглавени от представители на ГЕРБ - Теменужка Петкова, Даниел Митов и Красимир Вълчев. В Министерството на здравеопазването новият министър Силви Кирилов пък е от квотата на ИТН”, допълни Дариева.
Вторият критерий за нея е престижността. Ярък пример в това отношение е Министерството на външните работи. Неписано правило е, че там трудно се трупат негативи, което е добра новина за Георг Георгиев от ГЕРБ. И един от първите успехи, който пожъна новият министър, е освобождаването на българските моряци от кораба “Галакси лидер” след повече от година в плен, въпреки че усилията това да се случи се полагат много, много преди него.
Третият критерий според Дариева е дали има ограничения за разходването от съответното министерство - например от Европейския съюз. По този критерий фаворит е МРРБ (с АПИ, толсистемата и ВиК дружествата), което е в ресора на БСП. Оглавено е от Иван Иванов. Значението на ведомството би било още по-голямо, но в последните години предвидените инвестиционни разходи - за пътища и т.н. - системно не се изпълняват, за да се задържи бюджетният дефицит до 3%.
“От казаното дотук може да се обобщи, че наблюдаваме известна диверсификация, т.е. стратегически се разпределят различни активи с цел намаляване на риска. Затова смятам, че съотношението на властта в правителството
показва стремежа на мандатоносителя ГЕРБ да споделя както позитивите, така и негативите
от управлението с останалите партньори - категорична е Дариева. - Постепенно се връщаме към старата закономерност в политическия ни живот, а именно - участието във властта да има цена и да носи негативи на този, който я упражнява.
Този политически императив у нас беше изоставен и дори отпадна в последните три години заради поредицата от предсрочни избори и се трансформира. Доскоро не участието, а напротив - отказът от участие и неучастие във властта носеше минуси и електорални щети за политическите формации. В този смисъл може да се говори за известно нормализиране на процеса.”
Има обаче други фактори, които може да осигурят по-голяма тежест на партиите. Например
извън министерски структури, които разполагат с огромни бюджети.
Такава е Агенцията за социално подпомагане, която през 2024 г. е имала 2,58 млрд. лв. Или пък Държавен фонд “Земеделие”, който е разплащателна агенция за субсидиите за земеделските производители. За 2024 г. неговият бюджет беше 528,8 млн. лв., като през декември отпуснаха допълнително 17 млн. лв.
Допълнителен източник на приходи за ведомствата и за министрите като техни ръководители ще има, ако дойдат парите от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, които миналата година бяха замразени. Премиерът Росен Желязков цитира председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен след първата си среща с нея в Брюксел, че тези средства са български и трябва да си ги получим.
В края на ноември ЕК замрази плащания за 653 млн. евро и поиска в 6-месечен срок България да извърши необходимите реформи, за да постъпят у нас. Така тези 1,2 млрд. лв. ще влязат в бюджета на Министерството на иновациите, където титуляр е вицепремиерът от ГЕРБ Томислав Дончев и тежестта на партията му ще се увеличи още повече.
Брюксел настоява за либерализация на пазара на дребно на ток, законово насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, пътна карта за климатична неутралност, свързана с въглищните централи, защита на подалите сигнали, реформа в антикорупционната комисия, реформа на инспектората на Висшия съдебен съвет, съдебни медиатори в някои дела, закон за личния фалит и ограничаване на обществените поръчки с един кандидат.
За всичко това партньорите в съвместното управление трябва да се договорят. А в съвета участва и ДПС на Ахмед Доган, което също ще има своите съображения, макар и да няма министри.
Ведомствата, управлявани от трите основни партии, имат
още един източник на ресурси, които да разпределят -
еврофондовете. Но те са предвидени за целия програмен период от 2021 до 2027 г. и навсякъде усвояемостта е различна. Като капак от Брюксел вече искат висок процент съфинансиране от страна на бенефициентите. 70 381 са сключените договори по всички оперативни програми от 2021 г. насам, за които договорените от Европейския съюз средства са за 37,5 млрд. лв. Предстои да бъдат написани още проекти, за които са предвидени 20 милиарда евро от ЕС в следващите 3 г.
Ако правителството “Желязков” изкара пълния си мандат, именно тези министри ще управляват процедурите и ще имат принос, ако за тях бъдат или не бъдат подписани договори. Въпросът е доколко стабилен може да е кабинетът.
В това отношение любопитна особеност е, че по-малките партии са заинтересовани да запазят позициите си за цели 4 г., за разлика от традиционната формула, при която те искат да се отскубнат от прегръдката на по-големия. “Когато Бойко Борисов реши, че страната трябва да отиде на избори, БСП и ИТН са умрели, затова имат интерес от коалицията”, коментира политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.
Точно затова малките партии, които
обикновено са в позиция на искащи допълнителни властови ресурси,
в този случай ще им е трудно да извиват ръцете на ГЕРБ с условията си. Няма да могат като в тройната коалиция. Заинтересовани са да продължат да се радват на подкрепата на по-големия партньор.
Но има един друг важен момент. При такъв разнороден съюз всеки от участниците ще може да контролира останалите, за да се гарантира, че няма да има злоупотреби и средствата са изразходени прозрачно. Вероятно във ведомствата, управлявани от БСП и ИТН, ще има по двама заместник-министри от ГЕРБ, за разлика от останалите, където ще е по един.
При разпределението на ресорите на по-малките се забелязва частичен идеологически подход, коментира пред “24 часа - 168 истории” Теодор Славев. Червените, за които традиционен приоритет е социалната политика, получиха социалното министерство, но не и другите свързани с леви политики ведомства - образование и здравеопазване.
Едва ли ще е за сметка на Министерството на вътрешните работи. В предложението на служебния кабинет се предвиждаха огромни максимално допустими разходи и бюджет - съответно 4,1 и 3,766 млрд. лв. Вероятно ГЕРБ няма да се откажат от приоритетно финансиране за сектора.
Любопитното е, че правителството, което управлява в момента, трябва да представи българската позиция за следващия бюджет на Европейската комисия след 2027 г., както и по бъдещите европрограми.
Сега започва съгласуването между 27-те страни членки
и е много важно как България ще представи своите приоритети и ще защити нуждата си от бъдещи плащания по фондовете. Които ще изпълняват други състави на Министерския съвет. Но правителството “Желязков” има шанса да е проправило пътя им.
Последното е за ИТН, която взе в своята квота и културата. Партията на Слави Трифонов има отношение към културата дотолкова, доколкото стартира от тв предаването му, добави анализаторът. А Гроздан Караджов и преди е бил министър, макар и без участието на ГЕРБ.
От друга страна, част от ведомствата на коалиционните партньори - социалното и здравното например, винаги са били горещи картофи. Така че може да се очаква да бъдат потенциален източник на напрежение и недоволство. И избухването им едва ли ще е изненада.
Може би защото и двете засягат всички българи, но ако трябва да бъдат категоризирани
кои са ключовите за функционирането на правителството,
то това са финансовото и вътрешното, смята още Славев. Те са под шапката на партията на Бойко Борисов, оглавявани от знакови лица със солиден политически опит в изпълнителната власт - Теменужка Петкова и Даниел Митов.
От особено значение обаче е и трета фигура в кабинета - Томислав Дончев, който също няколко пъти е сядал в министерски и вицепремиерски кресла. Близък е до лидера и много пъти е бил спряган и за министър-председател в последните три години. Може да се похвали с доверието на Бойко Борисов, което не е лесно да се заслужи.
Вероятно това е част от причината Дончев да е натоварен и с важната задача да ръководи екипа по изработването на обща управленска и законодателна програма, което допълнително придава тежест на партията му и на него като политик. Той беше и в преговорния екип за сформиране на коалиция, а много е вероятно като вицепремиер да координира решенията с коалиционните партньори.
Предстои да видим дали ще се запази предложението на служебния кабинет най-много пари да бъдат заделени за Министерството на отбраната. Твърде е възможно това да се повтори и при новата план-сметка, която ще изготви Теменужка Петкова. Очаква се тази година да дойдат поне първите поръчани американски бойни самолети F-16.
Новият президент на САЩ Доналд Тръмп отдавна иска партньорите от НАТО да отделят повече средства за отбрана. Според експертите заради войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток ще се наложи Европа, а в частност и България, да преосмислят приоритетите си.
