- Общо 11 правителства в различни комбинации имат зад гърба си новите партньори
- Мнозинство на една партия не е имало от времето на Костов
- Борисов и ГЕРБ в 5 правителства
- "Златният пръст" свали премиера Филип Димитров след година на власт
Не сме в коалиция, по-скоро сме съдружници по неволя.
Така евродепутатът и зам.-шеф на соцпартията Кристиан Вигенин описа правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН, крепено от ДПС на Ахмед Доган.
Не коалиция, а съвместно управление, настойчиво го наричат откъм партията на Бойко Борисов и дадоха това име на управляващия орган на формата - Съвет за съвместно управление.
Некоалиционно е дори споразумението между трите управляващи партии, озаглавено е просто като споразумение за съвместно сътрудничество. И там нито веднъж не се споменава думата коалиция.
Бягането от “пришиване” на една партия към друга и точна формулировка не е ново за българската политика. Особено отчетливо беше то при предишното редовно правителство, начело с акад. Николай Денков. Тогава партньорите от ПП-ДБ и ГЕРБ се наричаха всякак, но не и коалиция - “ротационно правителство”, “сглобка”, “(не)коалиция” и “евроатлантическо мнозинство”.
А хората на Кирил Петков и Христо Иванов не пожелаха да подпишат споразумение - както настояваше ГЕРБ, а
имаха само джентълменско споразумение (устно)
И в крайна сметка договорената ротация на 9-ия месец не се състоя.
Днес писмено споразумение има, макар и не коалиционно (по документ). И на 16 януари клетва положи втората тройна коалиция на България. Това е първият успех на новото мнозинство - излъчи правителствота след 4 години политическа криза и 7 предсрочни избора. Сега предстоят тежки месеци за партньорите, които хем трябва да се напаснат помежду си, хем да заработят на бързи обороти, за да компенсират изгубеното време и оправдаят коалирането си.
Вече вървят и залози колко ще издържи кабинетът “Желязков”. Засега ГЕРБ, БСП и ИТН са спокойни, след като си осигуриха подкрепата в парламента и на ДПС на Ахмед Доган и така имат общо 126 гласа. Те обаче не са достатъчно, за да е мнозинството “бетон” и при всяко по-важно гласуване в пленарната зала
по спешност ще бъдат връщани от командировки
депутати и ще спираболничните. Което също не е необичайна практика.
По принцип формулата от 3 управляващи сили се е доказала като успешна през годините. Тройно бе първото правителство след смяната на режима - това на Димитър Попов, но то се формира по различни правила с ясни задачи и краен срок, затова не бива да се сравнява с настоящото.
През 2005 г. пък, с официално подписано коалиционно споразумение, тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ излъчи кабинета “Станишев”, който изкара пълен мандат.
Любопитен факт е, че
и двете тройни коалиции са подписани на 15-и, макар и в различни месеци
На 15 август 2005 г. Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган подписаха коалиционно споразумение пред медиите в Народното събрание. Близо 20 години по-късно - на 15 януари 2025 г., от ГЕРБ разпространиха споразумението, подписано същия ден с БСП, ИТН (и с ДПС на Доган с анекс) в отсъствието на медии.
Правителството на тройната коалиция остана в историята с едно от най-големите постижения на България след 1990 г. - влизането ни в Европейския съюз. Процесът се води от четири правителства - Жан Виденов подава молбата за присъединяване, подготовката и затварянето на преговорните глави продължава при премиерите Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Последният се подписа под финалните документи.
Иначе периодът на управлението на тройната коалиция ще се запомни с много: ръст на чуждите инвеститори от Западна и Централна Европа, строителството на АЕЦ “Белене” е дадено на концесия, започва превъоръжаване на армията, договори за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис и част от магистралите в страната, проект на защитените територии - “Натура 2000”, български военни формирования участват в мисиите за умиротворяване в Ирак, Афганистан и Косово...
Ще остане обаче и с най-големите стачки в новата история на учители, лекари и пенсионери,
ниски доходи при висока инфлация, нереформирано правосъдие и образование.
Високо е по нейно време и недоволството от множеството неразкрити поръчкови убийства - през първата година на това управление са убити Георги Илиев, Емил Кюлев и Иван Тодоров-Доктора.
Въпреки всички сътресения, които съпътстват кабинета “Станишев”, тройната коалиция изкара пълен мандат.
Най-класически настоящият управленски формат - 3+1, повтаря второто правителство на Бойко Борисов
То бе избрано през 2014 г. с гласовете на ГЕРБ, “Реформаторския блок” и АБВ, като имаше и подкрепата на “Патриотичния фронт” в парламента.
Партията на Георги Първанов получи и вицепремиер - Ивайло Калфин (който бе и социален министър), но през 2016 г. се изтегли от властта.
Кабинетът “Борисов 2” оцеля 2 години и 81 дни - след загубата на президентските избори през ноември 2016 г. премиерът и лидер на ГЕРБ подаде оставка.
Управлението на кабинета “Борисов 2” също бе съпътствано от протести, най-вече за съдебна реформа и срещу тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. По улиците излизаха още прокурори, артисти, таксиметрови шофьори, железничари, вложители в КТБ, полицаи. Периодът ще се запомни и със силния бежански натиск, но и с пенсионната реформа на Калфин.
Борисов обаче е последният лидер, успял сам да формира правителство -
през 2009 г., макар и на малцинството. Тогава ГЕРБ имаше 117 депутати и в парламента се ползваше с подкрепа от РЗС, Синята коалиция и “Атака”.
Преди това самостоятелно управляваха само Жан Виденов и Иван Костов. След изборите в края на 1994 г. БСП печели 125 места в парламента и успява сама да излъчи правителството “Виденов”. Но след протестите и свалянето му през 1997 г. на власт идва ОДС и кабинетът на Иван Костов има подкрепа от 137 депутати.
Общо 11 правителства в различни комбинации имат зад гърба си новите управляващи партньори ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН, от които
три не са завършили предсрочно
- “Сакскобургготски”, “Станишев” и “Борисов 3”.
ГЕРБ са неизменен фактор през последните години - откакто Бойко Борисов влезе в политиката през 2009 г., са избирани 10 парламента и само в два партията му не бе първа сила. Това са 46-ото НС, когато ГЕРБ бе изместена от ИТН, но Слави Трифонов така и не излъчи правителство, и в 47-ото, когато бе пикът на “Продължаваме промяната” и бе избран кабинетът на Кирил Петков от четворна коалиция - ПП, ДБ, БСП и ИТН.
ГЕРБ управлява 4 пъти - три с премиер Борисов и един като част от кабинета на ротацията “Денков/Габриел”.
От втора политическа сила дълги години наред днес БСП е по-скоро със затихваща функция, но продължава да е необходим партньор. Освен със Сергей Станишев социалистите управляваха и при Жан Виденов, и при Пламен Орешарски, след това и при Кирил Петков.
Именно с премиер съпредседателя на “Промяната” бе и предишното участие на ИТН във властта. Интересен факт е, че когато в края на 2021 г. сформираха кабинета “Петков” ДБ, БСП и ИТН отказаха да подпишат общо споразумение, а всяка от трите парафира свой договор с “Промяната”.
Любопитно е, че от партньорите в настоящото управление с най-много участия във властта е четвъртият - ДПС на Ахмед Доган. Движението е било част от пет правителства - на Филип Димитров, Любен Беров, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Пламен Орешарски. В последните четири е участвало пълноправно и с министри. При Филип Димитров имаше повече крепяща функция, но и решаващ глас - именно ДПС свали правителството му през 1992 г., след само година управление.
Ролята на “златен пръст” ДПС игра и при кабинета на сглобката “Денков”, тъй като гласовете му бяха нужни на ПП-ДБ и ГЕРБ в парламента и за приемане на промените в конституцията.
Премиерите се менят, приоритетите - не
20 години след клетвата на Сергей Станишев и 11 години след тази на Борисов във втория му мандат приоритетите на кабинета “Желязков” звучат почти като техните.
Първо кабинетът “Станишев” декларира, че се обединява около три основни принципа - преодоляване на изоставането за интеграцията към Европейския съюз, повишаване на жизнения стандарт на населението и реален икономически растеж и справяне с престъпността.
През 2014 г. Борисов обявява 11 основни цели, сред които привличане на чужди инвеститори, спиране на срастването на икономическата, политическата и съдебната власт, реформи в здравеопазването и образованието, ефективно използване на евросредствата, върховенство на закона и повишаване на социалните плащания.
Изненадващо, но през 2025 г. в заявките на новото правителство са същите тези приоритети. И макар че измежду честите смени на редовни и служебни правителства България все пак успя да влезе в Шенген, актуално към днешна дата е дори изоставането ни от ЕС и разходването на еврофондовете - държавата още не е получила втория си транш по плана за възстановяване и устойчивост, а тепърва ще има още много работа по приемането ни в еврозоната.
