Близо 61% от българите твърдят, че всеки ден попадат на новини, които могат да се определят като неистински, лъжливи или най-общо като фалшиви, сочи телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра", разпространен от агенцията.
Сериозният дял показва, че онова, което напоследък се нарича фалшиви новини, напрактика се превръща в „новото нормално", пишат още от „Мяра", цитирани от БТА.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра", проведен на 16 и 17 януари 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
По-рядко, но поне веднъж или няколко пъти месечно, срещат фалшиви новини 17,5 процента, 12,8 на сто от запитаните свидетелстват за по-рядка среща с тях, а 5,6% смятат, че практически не са се натъквали на нещо подобно.
На въпрос случвало ли се е запитаните да видят или прочетат, че са налагани ограничения на хора в социалната мрежа „Фейсбук", 42,6% от имащите профил там декларират, че поне веднъж им се е случвало да устоновят казуси с ограничения в мрежата, а още 15,8 на сто казват, че това се е случвало и на тях самите.
1,3% от ползвателите на платформата пък казват, че са получавали ограничения, но не са виждали това да се случва с друг.
Така общо 17,1% от имащите профил във Фейсбук у нас намират, че някога са били обект на някакво ограничение.
39,8% от потребителите не са ставали свидетели и не са изпитвали лично нещо подобно. Данните отразяват субективно и широко възприятие и само задълбочено изследване и обективни данни биха могли да установят реалния обхват, допълват от „Мяра".
Била е проверена и идеята за евентуална забрана на мрежата „Тик Ток" у нас. Данните сочат, че 43,1% от участващите реагират положително към забрана, 28,4 на сто са против, а 26,6% признават, че не са достатъчно запознати, за да формират ясна позиция. Към тях могат да се добавят още 1,9 на сто, които не отговарят.
Явно мненията засега са по-скоро скептични към „Тик Ток" – вероятно сработва и известен поколенчески рефлекс, пишат от агенцията. В същото време запознатостта към темата едва ли е най-високата, дори и при новинарския поток, свързан с Румъния или САЩ. Това прави част от отговорите абстрактни и само последващо проучване би могло да установи детайлите.
Сондажът обрисува любопитна картина – разбирането за масово разпространение на фалшива информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничения и може би на свой ред поражда идеи за нови ограничения, допълват социолозите.
Масовото съзнание по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не с инстинкт към повече свобода. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни нагласи, е един от изводите от сондажа.
