- Вила "Гети" разполага с огнеупорни врати, двойни стени, система, която херметизира всяка зала, и собствен резервоар с вода
- На 7 януари огънят стига на 2 метра от входа и тогава запечатват помещенията
Оригиналите на Панагюрското златно съкровище, главата на Севт III и още 150 тракийски находки от нашите земи, изложени в музея “Гети” в Лос Анджелис, са предпазвани от двойни стени от бетон, стомана и огнеупорен камък – травертин, добит от кариера на 30 км от Рим, от която са и блоковете на Колизея. Той се образува при утаяването на калциев карбонат в горещи извори или варовикови пещери.
Участващите експонати в посветената на тракийската култура изложба не са евакуирани след катастрофалните пожари. И все още се намират в залите, където допреди две седмици посетителите можеха да им се любуват.
Нито Министерството на културата,
нито Националният археологически институт с музей към БАН, нито някой от регионалните музеи са поискали да бъдат незабавно върнати в България заради бедствието. От световноизвестната вила “Гети”, в която от ноември м.г. до март т.г. са изложени българските съкровища като част от проект за тракийското изкуство, са категорични, че там е най-сигурното място.
“Тя е изключително модерна и добре оборудвана, с многоброен персонал, където
зад кулисите се спазват много строги правила
и процедури във всяко едно отношение - обясни пред “24 часа - 168 истории” доц. Маргарит Дамянов от Националния археологически институт, който бе куратор от българска страна на изложбата. - Имах възможност да се убедя и в изключителната добросъвестност на хората, с които работихме - тъй като човешкият фактор също има значение. Това продължава и в момента.”
При строителството на арткомплекса, кацнал на хълм над мегаполиса, са използвани около 16 000 тона от светлобежовия травертин. Характерно за него е, че на вид е порест и ронлив, с малки мехурчета и кухини, но пропуска по-малко въздух и вода в сравнение с мрамора, варовика и пясъчника. В същото време не е толкова здрав като гранита и базалта, но е по-лесен за обработка и по-евтин. По идея на архитекта строителите нарочно са оставили вкаменелостите от листа, пера и черупки в него на нивото на човешките очи.
Всеки каменен блок е голям средно по 0,23 кв.м и тежи 115 кг. За фасадите и настилките са използвани 325 000 къса. Освен тях има и квадратни панели, които тежат по около 60 кг. Всеки панел е анкериран отделно. Сградите са заобиколени от огромни площадки с цел да се спре разпространението на огъня.
Вътре е предвидено допълнително укрепване. Инсталирана е съвременна система за обработка на въздуха, с помощта на която всяка зала или хранилище могат да се херметизират, за да не проникват димът и частиците въглени през вентилационните отвори. Помещенията и сградите са защитени чрез противопожарни разделители, така че вратите да се затворят и да се спре развитието на пожара.
Паветата и стените са с маслоотблъскващо покритие, за да се намали натрупването на мръсотия. Вратите са огнеупорни - подобно на тези, с които разполагат трезорите, така че (ако се наложи) огънят да може да бъде ограничен в една галерия, без да пълзи в следващата. В горната си част всяка зала е оборудвана с пръскачки за краен случай.
Вила “Гети” разполага със собствен резервоар с вода от около 200 000 литра,
а център “Гети”, който е на около 15 км разстояние - с около 4 млн. литра.
Покривът е покрит с керемиди от каменен инертен материал, известен с противопожарните си свойства. Той предпазва сградата от летящи във въздуха въглени.
Музеят “Гети” е крепост, една от най-сигурните сгради в света, категорични са оттам. Притежава 125 000 картини, ценни предмети и 1,4 милиона тома в библиотеката. Плюс временните експозиции като културата на траките в момента.
“Няма нужда да се евакуират произведенията на изкуството или архивите, защото те вече са на възможно най-сигурното място - самия център “Гети”, се казва в изявление на управата. -
Центърът е чудо на противопожарното инженерство.
Както на закрито, така и на открито неговите материали, дизайн, конструкция, операции и контроли отговарят на най-строгите изисквания за безопасност.”
Вила “Гети” е построена за музей, без жалене на средства и по най-високи стандарти, при това в изконно пожароопасен район. През 90-те години е затворена за дълга реконструкция и е модернизирана допълнително. Т.е. взети са всички възможни мерки, които да предпазят съхраняваните в нея произведения на изкуството - става дума за колекция от 40 000 предмета, не само за нашите съкровища”, коментира пред “24 часа – 168 истории” доц. Дамянов. Той бе натоварен да придружи експонатите преди началото на изложбата и лично се е уверил в мерките.
Арткомплексът е разположен върху парцел земя от над 440 декара, който е
бил предвиден за строителство на 35 къщи.
Така смятал първоначалният му собственик - изпълнителният директор на компанията за аерокосмически и отбранителни технологии Northrop Corp, разработваща бомбардировачи и изтребители. Но вместо това го е продал на тръста, финансиращ музея “Гети”. Те пък са купили и съседен имот от Калифорнийския университет и от още двама предприемачи.
Откакто е избухнал пожарът, най-критичен е бил денят 7 януари. Тогава огънят приближава на 2 метра от сградата. Но веднага е задействан планът за реакция при извънредни ситуации.
Малките клапани, които регулират въздушния поток на вентилационната система в сградата, са изключени, както и климатизацията. Но персоналът все още усещал миризмата на дим.
20 минути по-късно запечатват вратите. “Системите вътре в сградата също са възможно най-модерни - както противопожарните, така и тези за контрол на въздуха, тъй като експонатите трябва да се съхраняват в контролирана среда. Това позволява да се запечатват помещенията и да не се допуска проникване на дим вътре”, обяснява доц. Дамянов.
След още 15 минути служителите получават имейл от ръководството
да затворят изцяло вилата. Охраната оглежда територията и се оказва, че няколко камери не работят, нагорещени от огъня. Затова противопожарен екип пуснал вода над една от постройките - първоначалната резиденция на Джон Пол Гети, която не е със същата пожароустойчива конструкция като по-новата сграда.
Запалили са се храсти, което за кратко води до паника в командния център в другата част на комплекса на 15 км.
Оказва се леха с розмарин.
Известно е, че ако пица се поръси с подправката и се сложи във фурната, тя пука и се запалва, но много бързо изгасва. Това се случва и край вила “Гети”, съобщава в. “Лос Анджелис Таймс”. Но малко по-късно пожарът стига до вратата на музея. Охраната го потушава с пожарогасители.
Насажденията са специално подбрани - акации и дъбове, които абсорбират повече вода в сравнение с други храсти и дървета и е по-малко вероятно да подействат като подпалки. Любопитното е, че до 2010 г. музеят е държал кози, които по екологичен начин са контролирали растителността.
Вече използват други методи. Нисковисящите клони на дърветата непрекъснато се подрязват и храстите се разреждат. Всички това е част от плана за избягване на пожар.
В самото начало, когато на 7 януари възниква критичната ситуация за арткомплекса, оттам са уведомили веднага българската страна. Оттогава непрекъснато се изпращат доклади за ситуацията.
Любопитното е, че избраното за музея място е много
рисково не само откъм пожари, но е и силно земетръсна зона.
Затова построяването на арткомплекса за някои е звучало едва ли не като предизвикване на съдбата – на върха на хълм, уязвим при трусове, ерозия на почвата и огън.
Лос Анджелис е бил разтърсен от унищожителни сеизмични вълни на 17 януари 1994 г. с магнитуд 6,7 по Рихтер, когато строителството на музея “Гети” вече е започнало. Тогава планът е променен и са взети допълнителни мерки за укрепване. За да предпазят сградата, строителите третирали повърхността на камъните със специален препарат на силикатна основа. Така се образуват ивици и всеки камък може да се движи самостоятелно и да не позволи сериозно разтърсване на постройката.
Що се отнася до опасността от огън, близо до вилата са горели два големи пожара - единият през октомври 2009 г., а другият през 2017 г. Те обаче не са засегнали артмузея. Според директора на съоръженията на музея Майк Роджърс архитектът Ричард Майер е проектирал центъра така, че той да не изгори.
Съкровищата и всички тракийски експонати са застраховани
според договора, който “Гети” са сключили с Министерството на културата. Но размерът на премията е тайна, тъй като такова е условието на световноизвестния комплекс. Той е имал ангажимент да плати застраховката. Според запознати става дума за милиони.
Каквато и да сумата, тя не може да отговори на стойността на антиките за българския народ и държава. Но музеят “Гети” в момента наистина изглежда най-сигурното място за тях.
