Националният план за развитие на биологичното производство до 2030 г. е ключов инструмент за постигане на устойчиво селско стопанство в България. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на работна среща с представители на сектор "Биологично земеделие" в Министерството на земеделието и храните, съобщиха от ведомството, цитирани от БТА.
Тя изтъкна, че изпълнението на заложените в него мерки ще утвърдят страната ни като надежден производител на качествени и екологични храни, като същевременно се осигурява защита на природата и подкрепа за земеделските общности. По думите ѝ, този стратегически документ цели да стимулира растежа на биологичния сектор, да осигури устойчивост и да подкрепи ангажиментите на ЕС за опазване на околната среда и биологичното разнообразие.
"По този начин не само ще изпълним европейските изисквания за наличие на самостоятелен план за развитие на биологичното производство, но и ще продължим изпълнението на мерките, които Министерството вече финансира за популяризиране на българските биопродукти, както и ще стартираме нови инициативи за развитие, съгласно плана", уточни д-р Василева. Тя припомни, че Националният план отговаря на изискванията на стратегията "От фермата до трапезата" и стратегията за биологичното разнообразие на ЕК. С него се поставя акцент върху устойчивото земеделие, което съчетава производство на качествени и здравословни храни с опазване на околната среда.
Заместник-министър Василева подчерта, че в документа са заложени три стратегически цели. Първата е стимулиране на търсенето и укрепване на доверието на потребителите към биологичните храни и продукти. Втората е насърчаване на фермерите към преминаване от конвенционално към биологично земеделие. Третият акцент е върху развитието на биологичния сектор като инструмент за справяне с климатичните промени и опазване на биоразнообразието.
От страна на бранша бяха подкрепени мерките за насърчаване на потреблението чрез повишаване на осведомеността и доверието в биологичните продукти, а също улесняване на достъпа до пазари чрез директни продажби и скъсяване на веригите за доставка.
Подкрепата е насочена основно към малките и средните предприятия в сектора. "Целта е да се развият знания и умения, както и да се стимулират иновации за устойчиво производство и опазване на околната среда", добави д-р Василева. Тя подчерта, че с изпълнението на плана се очаква увеличаване на площите в система на контрол до 10 на сто от земеделската земя в страната, както и разширяване на пазара за биологични продукти.
Заместник-министър Василева отбеляза, че част от заложените мерки в плана вече са в процес на изпълнение. Една от тях е въведеното изискване обществените поръчки, свързани с храни, кетъринг услуги, автомати за продажба на храни и напитки, да включват минимум 3 процента биологични продукти през 2025 г. Това изискване ще нараства с един процент всяка следваща година, а целта е да достигне 10 на сто през 2031 г. Освен това е постигнато увеличаване с 33 на сто на доставките на биологично произведени продукти в училища и детски градини по училищните схеми.
По време на дискусията стана известно, че до края на месеца се очакват коментари и препоръки по проекта на плана от страна на заинтересованите, за да бъде окончателно финализиран.
Министерство на земеделието и храните отчита повишаване на интереса към биологичното производство в страната, стана известно на работна среща на заместник-министър д-р Лозана Василева и представители на биологичния сектор в края на август миналата година. Към момента регистрираните биологични производители са 4961. През 2023 г. броят на операторите бележи ръст спрямо предходните 2 години, като в края на 2022 г. в електронния регистър са включени 4863 оператора, посочиха тогава от Министерството.
