- Сградата - икона на София, е втора по интерес за чужденците след катедралата "Св. Александър Невски"
- Започват с реконструкция на покрива, аудиториите стават модерни, в двора ще има подземен паркинг
След като разгледат катедралата “Св. Александър Невски” в София, чужденците веднага се насочват към ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски” - една от иконите на столицата, която изгражда архитектурния ѝ облик. И това не е просто впечатление, а е обективно доказано в класациите на туроператорите.
“Централната част на сградата заедно с библиотеката са открити официално през 1934 г. Оттогава няма основен ремонт. Тежко е пострадала при бомбардировките по време на Втората световна война. За 100-годишнината през 1988 г. са правени частични ремонти, но никога цялостен”, обяснява ректорът проф. Георги Вълчев.
Сградата е публична държавна собственост и паметник на културата, затова се очаква средствата да бъдат осигурени от държавата. Затова има 3-годишна инвестиционна програма. Според плана ще се започне с покрива. Течовете са огромни, включително и в централния купол. Във вътрешността му има носеща дървена конструкция, която е изгнила и
има опасност да се срути
Течовете пълзят и по етажите, включително и в библиотеката на Факултета по славянски филологии.
Вторият етап е насочен към вътрешността на сградата и включва подмяна на всички основни инсталации, както и климатизация.
Двете крила са строени от 1942 г. до началото на 50-те години. Завършени са всъщност след Втората световна война. Днес ще се прави модерно окабеляване. Предстои и цялостен ремонт на всички аудитории. Тежък е проблемът с вентилацията на студентският стол в северното крило. Преди време деканът на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев се пошегува, че човек, щом влезе в сградата,
веднага може да разбере какво са готвили в мензата
“Третата година сме се насочили към възстановяване на всички представителни пространства - голяма част от мраморните облицовки в централното фоайе към аулата вече са отлепени. Има счупени стъпала. Витражите трябва да бъдат почистени и осветени, замислени са като апотеоз на българската култура”, казва проф. Вълчев. Дело са на един от най-талантливите ни художници от 30-40-те години на XX в. - Иван Пенков. Някои от тях са пострадали по време на бомбардировките и през 1988 г. са възстановени по оригиналните му скици от Дечко Узунов. В последната година ще се изгради и подземен паркинг във вътрешния двор.
Университетът има
прекрасни колекции по минералогия и кристалография и по палеонтология
Сбирките са създавани още от 60-те години на XX век. Към тях софиянци проявяват огромен интерес. След ремонта ще станат достъпни. Ще се развие и музеят на Софийския университет, който сега е почти невидим.
“Искаме да върнем достолепието на сградата - да запазим вида и духа ѝ. Строена е в един от най-трудните периоди за България като икономически условия и е престъпление да допуснем в днешно време да губи прелестта си пред очите ни”, категоричен е ректорът.
Предварителните разчети на инвестиционната програма са за около 106 милиона. Първата година ремонтът на порива е за 40 млн. лв. Втората година ще бъдат усвоени 36 млн., а третата - 30 млн. лв. Според ректора университетът никога не е получавал достатъчно. Годишно за всичките си сгради има между 800 000 и 900 000 лв., които в някои случаи не стигат и за аварийни ремонти.
Миналата година Алма матер е получила допълнителни средства за капиталови разходи от Министерството на образованието и науката. С част от тях ръководството е възложило проектирането на ремонта на покрива. Скоро ще е готов проектът за първата фаза на предстоящия ремонт.
Докато тече ремонтът, ще има необходимост от допълнителни площи. Те ще бъдат осигурени от нова сграда на “Цариградско шосе”.
