Взели сме 1,6 млрд. лева, най–скъпите проекти са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа
България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове. Най-много от тях са похарчени в София – 6,2 млрд. лв., като най-големите суми са изплатени по проекти, свързани с разширение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 млрд. лв., където най-скъпите проекти са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас – обходния път на гр. Бургас и модернизация на обществения транспорт. Това се казва в седмичния бюлетин на икономистите от ИПИ.
Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява и проследяване на изплатените средства по общини.
Като цяло по-големият размер на похарчените в даден регион еврофондове отразява най-вече наличието на значими проекти в инфраструктурата – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които по своята същност изискват повече средства.
Спрямо населението усвоените евросредства средно за страната са близо 5 хиляди лева на човек.
До края на 2024 лв. всяка община в страната е усвоила поне 500 лв. европейски средства на човек, а първенците – над десет пъти повече. Най-много са изплатените средства в общините Малко Търново, Бяла (област Варна) и Свиленград – по над 7 хиляди лева на човек от населението, а в Макреш, Костинброд, Хисаря, Белене и Белоградчик изплатените средства по оперативните програми са над 6 хиляди лева на човек. Малко след тях в класацията са и първите общини с областни градове – Габрово и Враца.
Под хиляда лева средно на човек пък са изплатени в 14 общини – Вълчедръм, Хитрино, Якоруда, Бобошево, Каолиново, Дулово, Ракитово, Ихтиман, Долна Митрополия, Левски, Своге, Гърмен, Царево и Камено.
Особено в малките общини със сравнително ограничен административен капацитет усвояването е по-трудно. Нещо повече – то често отмества фокуса на администрацията от подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза, като например изграждане на стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката. Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, която да увеличи капацитета на всяка община да събира повече собствени приходи, с които да решава местни проблеми по преценка и след решение на местната общност.
