- Отношението си към работата им хората показват с протести, но те не са променили нищо
- Дейността на други не се усеща директно по джоба и са в сянка
По 10 - 20 години стоят на постовете си някои от ръководителите на комисиите и регулаторните органи, които председателят на Народното събрание обеща да бъдат сменени поетапно. Те са истински рекордьори, въпреки че в повечето случаи хората не са доволни от работата им. Шефовете им обаче се оказват преизбирани по веднъж, но “забравени” от депутатите.
За разлика от подчинените на министерствата агенции, където всеки министър може да смени ръководството, тези комисии са създадени със специални закони и са независими от изпълнителната власт. Съставът им е посочван от актуалното в онзи момент мнозинство в парламента. Спрямо част от тях е имало протести и искания за оставки, защото дейността им се усеща директно по джобовете на хората – като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). За останалите е трудно да се каже доколко имат обществена подкрепа.
Независимите комисии са в сянка, но от тях зависят доста процеси в държавата.
Финансират се от бюджета и е редно да се знае доколко хората и бизнесът са удовлетворени от услугите им.
Едно от малкото изследвания по въпроса е правено по поръчка на Комисията по досиетата, при това преди доста години. Любопитното е, че на поста председател е един от рекордьорите - Евтим Костадинов я оглавява вече повече от 17 г. Той е избран за първи път през 2007 г., малко след като България стана член на Европейския съюз. Тогава на власт бе тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Съвсем логично шеф на новосформираната комисия по досиетата стана Костадинов - бивш депутат от БСП.
Мандатът му трябваше да е 5-годишен, с опция само за още един.
Но през 2012 г. нямаше нов избор. И така чак до 2021 г., когато Евтим Костадинов бе потвърден начело на Комисията по досиетата.
През 2012 г. обаче, преди изтичане на 5-те години, Комисията организира конференция, за която беше поръчано и социологическо проучване. Оповести го Костадинов. Според него дейността на ведомството намирала подкрепа сред по-младите, образованите и хората от градовете. Председателят отчете, че сайтът им е посетен 1,4 милиона пъти.
Архивите, с които разполага комисията, вече са станали 15 км. Само за 2024 г. Те са проверили над 24 000 души за принадлежност към бившите служби на комунистическата Държавна сигурност (ДС).
Най-много са кандидатите за депутати, които по закон трябва да бъдат установени - по над 10 000 при двата избора през пролетта и есента. Всъщност оказва се, че комисията в последните години е затрупана от имена заради честите вотове за парламент. Но повечето от тях вече са били търсени в базата с данни и агентите са били оповестявани.
Комисията често е била атакувана от среди, които са против разкриването на сътрудниците и щатните служители на бившата ДС. Преди години такива хора бяха много на брой и активни участници във властта.
Костадинов попадна в центъра на скандал заради това, че оповести президента Георги Първанов (2002-2012) като сътрудник на ДС. Всъщност комисията разполага с много информация почти за всички, които са били над 16 г. през 1990 г., и това я правеше изключително силна. Именно заради това тя
се сблъска и с голяма съпротива от страна на МВР и Министерството на отбраната
да предадат напълно архивите си. Дори и след споразумение част от документите са били запазени.
Но като че ли интересът към свързани със службите политици и директори намаля. Костадинов обаче е решен да покаже, че това не е вярно, защото има желание от страна на някои хора за закриване на занимаващата се с досиетата комисия и превръщането ѝ в Институт за националната памет. Последното решение на комисията е от 8 януари и засяга 492 души - шефове на приватизирани държавни предприятия, както и придобилите акции и дялове в тях. Установили са 7 агенти на ДС, някои от които вече са били разкривани по друг повод.
Друг рекордьор начело на регулаторен орган е Венцислав Караджов. Той оглавява Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 2014 г., а е трябвало да бъде сменен през 2019 г.
Най-критичният момент за нея беше изтичането на личните данни на 6 милиона българи и чужденци от базата на Националната агенция по приходите (НАП) през 2019 г. Тогава контролната комисия наложи глоба от 5,1 млн. лв., но тя бе отменена от съда м.г. Така че в този случай се оказа безполезна.
Иначе разполага с голяма база с данни - към нея трябва да се регистрира всеки, който иска да обработва лични данни - независимо дали е институция, хотел, здравно заведение или фирма, но няма сериозни успехи.
Именно комисията, която се грижи да ни опазва от злоупотреби с ЕГН, адреси и имена, е
другият регулатор, който е поръчал социологическо проучване за дейността си,
също през далечната 2012 г. като това на тази по досиетата.
96% от отговорилите на въпросите на "ББСС Галъп интернешънъл" са убедени във важността на защитата на личните данни, 71% са запознати с институцията и всеки четвърти има доверие към нея. Според отчета на комисията това означава, че хората вярват в ефективността на работата, която е свършила. 43% оценяват положително дейността им, 6% - отрицателно, а 33% не могат да отговорят еднозначно.
“ББСС Галъп интернешънъл” констатира, че това е висока оценка за българска институция.
От изследването е видно, че КЗЛД има изградена положителна репутация - всеки четвърти пълнолетен гражданин й има доверие, а сред добре информираните за нейната работа този процент е 43%.
През 2022 г., за когато е последният отчет, в комисията са постъпили 770 жалби и 394 сигнала за нарушения. Това е слабо намаление в сравнение с предишната година.
Най-много са тези за видеонаблюдение.
В отчета само се споменава, че има сигнали и срещу партии за включване на починали в подписките за участие в изборите.
Всъщност тази комисия е много важна за всеки от нас, но това не значи, че ръководството трябва да е несменяемо. Мандатът от 5 години е приключил още през 2019-а.
Протести срещу Комисията за защита на личните данни не са организирани, но много често такива има срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Неин председател от 2015 г. е бившият депутат от Демократи за силна България (ДСБ) Иван Иванов, който в парламента беше известен с това, че винаги се подготвяше сам по всеки законопроект, за да може да гласува по съвест.
Той имаше право на два мандата по 5 г., но през 2022 г. на негово място Народното събрание избра Станислав Тодоров (издигнат от "Продължаваме промяната"). Конституционният съд обаче отмени решението. Тогава комисията бе поставена под заплаха да не може да работи и политиците поискаха да върнат Иван Иванов.
Самият той поставил категорично условие новото му назначение да бъде гласувано в парламента, за да няма основания за оспорване на дейността на КЕВР впоследствие. Така Иванов продължава да стои начело на регулатора, който два пъти в годината вдига цената на тока и парното.
Това, естествено, винаги предизвиква недоволство. Последния път беше в края на миналата година, когато множество се събра на протест пред сградата на бул. “Дондуков” в столицата
срещу увеличението на тока от 1 януари.
И поискаха оставката на ръководството.
В този случай Иван Иванов предложи социалното министерство да въведе специална цена за енергийно бедните и оправда повишението с Народното събрание. То е задължило комисията да актуализира цената на електричеството от 1 януари заради промени в Закона за енергетиката, приети през 2023 г.
От “Булгаргаз” внесоха искане за поскъпване на цената на газа с 8%, добави Иванов.
И това далеч не е първият протест срещу регулатора. Почти всяка година хората недоволстват, а членовете на комисията се оправдават със законовите изисквания.
А в началото на тази година протести имаше и по други поводи – хората се настроиха срещу шефовете на КЕВР и заради кризата с тока. Стотици населени места останаха без електричество около Коледа и Нова година и
ще заведат колективен иск срещу регулатора.
През годините протестите са били и срещу високата цена на водата. Никога обаче това не води до ефективно намаление. Някъде се е случвало да се понижи с малко под 1%, което изобщо хората няма да усетят. Интересното е, че на сайта си КЕВР използва криволичещи формулировки – че успяла да намали повишението, което искат дружествата.
Но който и да е председател на тази комисия, цената ще се вдига, защото така е заложено в закона, а него го пишат депутатите. През годините наложените от тях глоби за милиони са били плащани едва в 25% от случаите, отчитат от регулатора.
Други рекордьори на постовете си – точно колкото и Иван Иванов, са заместник-председателите на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров. Те и колегите им от ръководството Георги Иванов и Емил Евлогиев са назначени за първи път през 2015 г.
Горица Грънчарова-Кожарева стана известна, когато президентът Румен Радев я избра да стане служебен премиер през август 2024 г., но впоследствие той отказа да назначи предложения от нея кабинет заради присъствието на Калин Стоянов като вътрешен министър. Така Димитър Главчев отново оглави служебното правителство, въпреки че първоначално бе отказал.
Сметната палата също е от институциите, които са поръчвали социологически проучвания за дейността си. Те са цели две – през 2016-а и през 2022-ра. При второто "Алфа рисърч" регистрира сериозен ръст в доверието на хората към одитите – 55%, което е с 18% повече от предишното.
Завидните 96,3% от проверените бюджетни организации пък вярват
на палатата - почти като по комунистическо време. Изследването показва още, че институцията е "устойчива и стабилна и се радва на обществено и професионално доверие". Трудно може да се каже доколко това се дължи на Горица Грънчарова-Кожарева и колегите ѝ, задържали се дълго в ръководството.
Всъщност Сметната палата е една от държавните структури, които са леко в сянка.
Одиторите проверяват как точно са изразходвани средствата и това е също толкова важно, но и хората не чувстват лично на гърба си решенията ѝ за разлика от КЕВР и цените на тока, парното и водата
Българите много повече усещат, ако имат "специална среща" с Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), чийто мандат е изтекъл през 2023 г.
Любопитното е, че точно за тогава е последният известен отчет, според който чиновниците му са извършили 72 проверки по сигнали за неправомерно следене и подслушване. Бюрото се е самосезирало само за един случай.
Отчитат непрекъснато увеличение на дейността си през годините. Имена не се съобщават, но тогава Бойко Рашков като вътрешен министър оповести, че служебният премиер Стефан Янев е бил следен.
Освен него още 31 политици са били обект на СРС,
каквато информация първоначално изнесе съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов. Рашков добави, че в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са унищожавани свързани със случая материали.
В крайна сметка са установили незаконно подслушване само на един човек през 2022 г., а през 2023 те вече са 9 души. Данни за миналата година още няма.
Бюрото е институция, за която не са поръчвани социологически проучвания и е трудно да се каже доколко хората ѝ вярват. Но непрекъснато се завеждат дела срещу органите, разпоредили следене, като хората се жалват, че това е незаконно.
И точно използването на СРС много често води до публични скандали. Същото е и с Комисията за защита на конкуренцията, чийто председател Юлия Ненкова е начело вече близо 9 години. От 3 години например тя не се е произнесла има ли картел между фирмите, които шият униформи и изработват обувки за армията и полицията.
Разработка по тази тема “24 часа – 168 истории” представи през март 2024 г. Години наред едни и същи компании печелят обществени поръчки и в Министерството на отбраната, и в Министерството на вътрешните работи. И до днес няма такова решение въпреки сигналите и публикациите.
Да не говорим за упоритото нежелание или неумение да бъдат разкрити картели
при продажбата на горива,
например, което засяга огромна част от населението. През 2017 г. най-накрая те решиха да видят дали големите бензиностанции не са в картел за цените на горивата, но прекратиха работата.
3 години по-късно темата отново е била обсъждана в КЗК. Сигналът е дошъл, тъй като на световния пазар през първата пандемична година горивата са поевтинели с 50%, докато у нас не така съществено – само с 20%. Компаниите обаче са отрекли негласно споразумение. Решение и до днес няма.
Междувременно КЗК обаче глоби “Лукойл България” с 68 млн. лв. заради злоупотреба с господстващо положение на пазара на едро с моторни горива. След това санкционира дружеството със 195 млн. лв. и заради злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива и ограничаване на вноса на горива. Но компанията обжалва и не е сигурно какво ще реши по този казус съдът.
Да не говорим, че комисията си затваря очите за картели и при някои от големите търговци, както и за някои телекомуникационни услуги.
За сравнение Европейската комисия завършва подобни дела с глоби за милиарди.
Тя наложи рекордна санкция от близо 3 млрд. евро на водещи производители на камиони заради 14-годишно участие в картел.
Става дума за германския МАН, под шапката на “Фолксваген”, “Даймлер”, шведско-френския “Волво/Рено”, холандския ДАФ и италианския “Ивеко”. Те държат около 90% от средните и тежкотоварните камиони в Европа. Цели 14 години се уговаряли какви да са цените и така прехвърляли тежестта им върху потребителите. Санкцията на Европейската комисия бе окончателна.
Част от решенията на КЗК отпадат след обжалване. Така например Върховният административен съд (ВАС) е отменил глоба от 175 437 лв., наложена през 2018 г. на фирма на Веселин Марешки. Става дума за “Трейднет Варна”, която се занимава с бензиностанциите му.
Най-голямата по размер санкция от КЗК, потвърдена с окончателно съдебно решение през 2022 г., е 1 902 995 лева срещу “ЕВН България”. Предната година пък ЧЕЗ “Електро” е получила фиш за близо 4,2 млн. лв.
Последната инициатива на КЗК е да се самосезира заради увеличението на таксата “Гражданска отговорност” на такситата. Това стана в края на ноември, след като шофьори излязоха на протест в цялата страна и предупредиха, че така ще се вдигне крайната цена за пътниците. Блокираха движението и пред парламента.
Проверка на същия проблем е започнала и Комисията за финансов надзор (КФН), която също е с председател с изтекъл мандат. Бойко Атанасов я оглавява от 2019 г. Той довърши изработената още при предишното ръководство система “бонус-малус”, при която по-рисковите водачи с тежки нарушения да плащат по-висока застраховка “Гражданска отговорност”.
Около нея дълго време имаше скандали, организации на шофьори бяха против, защото таксата се обвързваше със Закона за движение по пътищата. Въпросът стигна и до омбудсмана и там също получи отрицателно становище. Аргументът на Мая Манолова, изпълняваща длъжността тогава, беше, че точки се присъждат не само на собственика или водача, а и на автомобила. Тоест новият собственик на употребяван автомобил би платил глоба на предишния, без да е направил нарушение. Така
КФН няколко пъти преработва регламента и сега предстои до края на юни отново да го пренапише
в нормативен акт. Може би при следващото ръководство, ако парламентът го смени.
Най-големият пропуск на Комисията за финансов надзор обаче се случи преди около 20 години, когато всички банки в страната вдигнаха едностранно лихвите на милиони българи, а комисията не реагира по никакъв начин.
Още по-дълъг мандат карат членове на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол - от 2010 г. За 2023 г., когато е последният ѝ отчет, все още е имало 14 обособени части от имущество на търговски дружества, подлежащи на приватизация в Бургас, Монтана, Плевен, Враца и Пловдив. Хвалят се с извършени подготвителни процедури и 17 сделки за 7,5 млн. лв.
Запори за милиони е налагала антикорупционната комисия
(КОНПИ), като част от хората са висши представители на властта и бизнеса. През 2020 г. запорира имоти за над 10 млн. лв. на бившия финансов министър Стоян Александров. Данните на КОНПИ сочат, че те са придобити незаконно. Финансистът бе разследван за данъчни престъпление и за извършване на банкови сделки без съответно разрешение, от което са получени значителни неправомерни доходи. Делото не стигна до съда, тъй като той почина.
Но магистратите се произнесоха в полза на друг клиент на КОНПИ – бившия икономически министър Трайчо Трайков. Той осъди комисията за близо 100 000 лв., след като тя запорира негови акции и имоти. Историята с ексминистъра на финансите пък е по-скоро комична. Симеон Дянков бе издирван от КОНПИ, защото не намирали брачното му свидетелство с жена му. Запори срещу него нямаше, след като самият той се яви и показа документите.
Комисията редовно е попадала и в други скандали. Върховният касационен съд е отменил нейни възбрани върху имоти на “Виктория груп корпорейшън” ЕАД на Ветко и Маринела Арабаджиеви за близо 380 млн. лв.
Рекордът на КОНПИ е запор за 2,2 млрд. лв. - имущество на бившия шеф на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и свързани с него фирми. Оказа се, че трябва да плати над 5 млн. лв. съдебни разноски, а комисията се опитваше да не го направи. Накрая през 2020 г. се отказа от искове за 356 млн. лв. от избягалия в Сърбия банкер. Така казусът продължава да не е окончателно решен.
Една от най-интересните комисии е тази за защита от дискриминация. И там мандатът на председателя и заместник-председателя е изтекъл. Критерий, по който да се установи ефективността ѝ, няма. През 2024 г. 5 нейни състава са постановили общо 124 решения. Но в голямата си част са лични случаи. А през 2019-а са били 612.
Най-често това са лични казуси, но през 2012 г. комисията попадна в скандал, след като неин доклад едва ли не препоръча свалянето на Христо Ботев и Васил Левски от учебниците като дискриминация. Там пишеше, че
за османската полиция Апостола е бил нарушител на реда.
Тогава регулаторът затвори сайта си и поискаха закриването му. Оттам заявиха, че не подлагат под съмнение присъствието на стиховете на Ботев в учебниците, но авторите им трябва да не създават “крайни стереотипи” от творчеството на класиците.
Впоследствие друг случай придоби широка известност и КЗД се самосезира - за Емили Тротинетката, Чеченеца и Куката, които унижаваха в пловдивски мол момче в неравностойно положение, държейки го на каишка и принуждавайки го да изпълнява команди. Решение на комисията по казуса няма, макар че самосезирането е било на 6 април 2023 г.
Всичко това не значи, че въпросните държавни органи трябва да се закрият, но за да работят по-ефективно, депутатите трябва да спазват приетите от тях закони и да не държат шефовете за повече от определения им мандат. Защото после стават недосегаеми.
