Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прави последователни понижения на лихвите поне до юли тази година в опит да подкрепи слабата икономика на еврозоната, която е изправена пред опасността от нови американски мита. Това мнение споделят мнозинството икономисти, анкетирани от Ройтерс.
Новият мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ започва в понеделник, 20 януари. Икономическите му планове, които включват мита от поне 10 процента за всички вносни стоки, разпратиха шокови вълни на финансовите пазари и създадоха опасения, че за валутния съюз предстоят нови проблеми, пише БТА.
ЕЦБ може да смекчи допълнително политиката си през тази година, но трябва да намери среден път, чрез който да избегне както предизвикване на рецесия, така и неоправдано забавяне в ограничаването на инфлацията, която отново пое нагоре, заяви по-рано тази седмица главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн.
Двете най-големи икономики на еврозоната - Германия и Франция, са в период на политически сътресения, а икономическата активност остава вяла. Германската икономика се сви с 0,2 на сто през 2024 г., съобщи днес статистическата служба на страната, а според проучване сред мениджърите по доставките през миналата година икономиката на еврозоната е била крехка.
"Предвид политическата ситуация във Франция и Германия има голям риск да станем свидетели на липса на активност в Европа, което ще със сигурност ще забави инвестициите, потреблението и евентуално ще отслаби Европа в отговора й на Доналд Тръмп", каза Карстен Бжески, ръководител на отдела за макроикономика в банка Ай Ен Джи (ING).
"ЕЦБ ще трябва да намали лихвените проценти, защото ако не го направи, рискува да не вземе необходимите мерки срещу инфлацията", допълни той.
ЕЦБ започна курс на намаляване на ставките през юни миналата година и до края на 2024 г. сви лихвите четири пъти. За текущата година се очакват още понижения.
Всички 77 икономисти, участвали в проучването от 10-15 януари, прогнозират, че депозитната лихва на ЕЦБ ще бъде понижена с още 25 базисни пункта на 30 януари до 2,75 на сто. От анкетираните 60 процента очакват още три намаления до средата на годината - едно през март и две през второто тримесечие, с което депозитната лихва ще достигне 2,00 процента.
Останалите 31 експерти, анкетирани от Ройтерс, споделят различни мнения за това какво ниво ще достигне лихвеният процент към края на второто тримесечие. Оценките варират от 1,75 процента до 2,50 процента.
Ставката ще бъде 2,00 процента поне до средата на 2026 г., сочи средната прогноза.
Други 30 сред 76 анкетирани икономисти заявяват, че депозитната ставка до края на годината ще спадне под 2,00 процента, а 13 са на мнение, че ще бъде по-висока.
Растежът в 20-членната еврозона вероятно ще бъде едва 1,0 на сто тази година и 1,2 на сто догодина, показва проучването.
Неотдавнашният ръст на инфлацията в еврозоната, която през последния месец на миналата година достигна 2,4 на сто, вероятно ще бъде краткотрайно, според резултатите от анкетата.
Очаква се инфлацията да се понижи до целевата стойност на ЕЦБ от 2,0 на сто през второто тримесечие и да се задържи около тази стойност поне до второто тримесечие на 2026 година.
За икономиката на Германия се очаква растеж от едва 0,4 процента тази година и 1,0 процент през 2026 г., което е значително по-ниско спрямо прогнозите от октомври.
В същото време растежът на Франция ще се забави до 0,8 процента през тази година спрямо 1,1 процента през миналата година и ще нарасне с 1,1 процента през 2026 г., според прогнозите.
