За домакинствата мярката влиза в сила от либерализирането на електроенергийния пазар, а за бизнеса - веднага
Повечето от плащанията на държавата до 1 март са гарантирани. Бюджетната комисия прие на второ четене във вторник Закон за събиране на приходите и извършване на разходите, който ще действа до приемането на редовен бюджет за 2025 г. Кога ще влезе в сила този специален закон, още не е ясно, тъй като трябва да мине и на второ четене в пленарната зала, а след това да бъде публикуван в “Държавен вестник”. Проектът предвижда да е в сила от 1 януари 2025 г.
В началото на заседанието финансовият министър Людмила Петкова
обеща държавата да финансира инвитро процедурите и проекти в културата и науката,
след като ПП-ДБ поиска законово регламентиране на тези харчове. Според Петкова обаче текстовете за тези разходи били за редовен бюджет, тъй като съдържат в себе си политики.
Бизнесът, а и битовите потребители да бъдат компенсирани за високите цени на тока, бе предложението, което депутатите приеха. За бизнеса мярката влиза в сила със закона, а за битовите потребители – от датата на либерализирането на пазара, която засега си остава юни 2025 г.
Комисията обаче остави по-високите ставки за хляба, брашното и ресторантите. “ДПС- Ново начало” предложи за хляба и брашното ставката да е нула не за определено време, а окончателно, а за ресторантите да остане 9%. Това обаче не бе прието от останалите парламентарни групи с изключение на ПП-ДБ, които се въздържаха.
Водещият заседанието Делян Добрев от ГЕРБ обаче подложи на гласуване не самото предложение на “ДПС - Ново начало”, а въпроса дали то е допустимо, тъй като така през специалния закон би трябвало да се промени Законът за ДДС. По този начин нямаше дебат по същество по предложението и то бе отхвърлено.
По същата причина не бяха приети предложения на ДБ заплатите в МВР да бъдат повишени, но на база средната заплата за съответния регион, а не за страната, като преди това от системата на министерството бъдат освободени над 5000 пенсионери. ДБ предложиха още при уволнение да се изплащат 10, а не 20 заплати. Като допълнение ПП бяха предложили
служителите в пенсионна възраст сами да плащат своите осигуровки,
но нищо от това не бе разгледано по същество.
Комисията отхвърли и възстановяването на таксата за пренос на руския газ от 20 лв. на мегаватчас . Според вносителя Асен Василев от ПП това ще донесе приход от 3 милиарда лева за хазната. Тази такса действаше за известно време през 2023 г., но тогава Унгария заплаши да блокира приемането ни в Шенген и тя бе премахната.
Депутатите не допуснаха до разглеждане поради недопустимост и предложение на ПП към добавките за бензина да се добави и биоетанол. Те отказаха дебат по същество, въпреки че председателят на газовата асоциация Светослав Бенчев предупреди, че това ще създаде проблем за всички, които продават такъв продукт на пазара. Отказът бе провокиран от Йордан Цонев от “ДПС - Ново начало”, който се възмути, че “за хляба не обсъждаме ставки, а за бензина – да”.
Не получиха зелена светлина от комисията и предложения на АПС въпреки предупреждението на Хасан Адемов, че става дума за по-прецизни текстове в бюджета на здравната каса. Бе добавен обаче
текст, който да уреди отношенията на общините с бюджета до 1 март
Влизането в сила на закона гарантира всички социални плащания като пенсии и помощи, но в размера им към 31 декември 2024 г., докато не бъдат уредени с бюджета за 2025 г. До приемането му приходите в хазната ще се събират по действащите закони.
Бизнесът трябва да вдигне минималната заплата до 1077 лева, каквото е нивото ѝ, защото този размер е определен с постановление на Министерския съвет. За държавните служители на минимална заплата тя остава 933 лв., защото този размер е записан в Закона за държавния бюджет за 2024 г.
Пенсиите ще се изплащат редовно, но размерът на минималната до март ще бъде миналогодишният. Важно е да се знае, че всички разлики, които се получават, ще бъдат изравнени след приемането на държавния бюджет.
Управител на БНБ няма да подава оставка, ако ще става служебен премиер
Управител и подуправители на БНБ няма да подават оставка, ако бъдат избрани за служебен премиер. Това реши бюджетната комисия, като отхвърли промяна в Закона за БНБ.
Мотивите, изложени от служебния вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, бяха гарантиране на независимостта на централната банка от изпълнителната власт. Въпреки че Петкова цитира конвергентен доклад и изискване на ЕЦБ, комисията не подкрепи предложението.
Решението бе взето след кратка дискусия, по време на която депутатът от “ДПС- Ново начало” Йордан Цонев заяви, че досегашната практика показва, че това правило се спазва и обичайно управителят и подуправителите на централната банка не приемат номинациите и не е нужно това да се записва в закона.
Комисията одобри ратификация на кредитна линия от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до един милиард евро. Първият транш е за 250 млн. евро, обясни Людмила Петкова, а цялата линия е свързана с финансиране на проекти по оперативните програми. Останалите траншове могат да бъдат изтеглени, когато има необходимост.
