- За държавните служители минималната остава 933, а не 1077 лв.
- Преводи по капиталовата програма за общините - само с решение на МС
Специалният закон, внесен от служебния кабинет и приет на първо четене в бюджетната комисия и в пленарната зала, урежда плащанията до март 2025-а. До него се стигна, след като внесеният от финансовата министърка Людмила Петкова нов държавен бюджет дори не бе обсъден в Народното събрание. Освен че проектът получи критики, преговарящите за управляващо мнозинство бяха категорични, че нова редовна власт трябва да изготви годишния бюджет.
Тъй като депозира в парламента финансовата рамка за 2025-а обаче, служебното правителство на Димитър Главчев не внесе удължителен закон на бюджет 2024, който да уреди плащанията още от 1 януари. И за да не спрат харчовете на държавата, се наложи спешното внасяне на специалния закон. А за да действа, трябва да бъде одобрен на второ четене и обнародван в “Държавен вестник”.
Няколко казуса трябва да реши този закон. Първият -
да гарантира събирането на някои приходи,
основно здравни и осигурителни вноски, което на свой ред да гарантира плащането на пенсиите и социалните помощи. Причината е, че според Закона за публичните финанси може да се удължи действието на Закона за държавния бюджет, но не и тези на здравната каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО). Това обаче означава, че всички социални плащания като пенсии и помощи запазват размера си към 31 декември 2024 г., докато новите им размери не бъдат уредени с бюджета за 2025 г. До приемането му приходите в хазната ще се събират по действащите закони.
Вторият казус е по отношение на разходите, защото, след като приоритет е изплащането на пенсии и заплати, то останалите разходи трябва да бъдат съразмерни на приходите, за да има ресурс за тях.
При заплатите обаче също има проблем - бизнесът трябва да вдигне минималната до 1077 лева, защото този размер е определен с постановление на Министерския съвет. За държавните служители на минимална заплата обаче тя остава 933 лв., защото толкова е записано в Закона за държавния бюджет за 2024 г.
Пенсиите ще се изплащат редовно. (Виж на 3-а стр. за минималната и вдигането на парите на възрастните от юни.)
Важно е да се знае, че всички разлики, които се получават, ще бъдат изравнени със задна дата с бюджета за 2025 г., когато и да бъде приет.
Данъчните облекчения за родителите остават непроменени:
за едно дете - 600 лева, 1200 лв. за две деца и 1800 лв. за три.
Със законопроекта се урежда и въпросът с ваучерите за храна и намаления акциз за газьола за земеделските стопани, увери Людмила Петкова.
На друго мнение обаче е бившият финансов министър Асен Василев, който призова да бъде внесен удължителен, а не специален закон, като изброи няколко съществени проблема, които към днешна дата не са намерили решение.
Първо, няма да има основание за събиране на здравни вноски, тъй като те се определят в бюджета на НЗОК, чието действие изтича на 31 декември 2024 г., което значело загуба на 30 млн. лв. дневен приход за хазната. Освен това
няма да има компенсации за електроенергията за бизнеса,
защото няма да може да се събират, нито да се раздават средствата за компенсации. И предприятията ще плащат по борсови цени.
Няма да има минимална пенсия, а максималната ще падне от 3400 на 2250 лв., твърди още Василев. Изплащането на пенсиите според него ще бъде поставено под риск, тъй като НОИ няма да има правно основание да даде минималните пенсии в пълния им размер, а ще трябва да се преизчислят и максималните.
Според Асен Василев няма да има и максимален осигурителен доход, т.е. осигуровките ще трябва да се събират без таван и хората с доходи над 3400 лв. да ги плащат върху целия размер на заплатата си. Нямало да има и ваучери за храна (защото няма да има определена годишна квота), нито обезщетения за безработица и семейни помощи - отново няма фиксиран размер, върху който да се изплащат, както и еднократна помощ за раждане. Още 10-15 социални придобивки и плащания са фиксирани в Закона за държавния бюджет и са поставени под риск, защото техните размери се определят от него, предупреждава съпредседателят на “Продължаваме промяната”.
Разплащанията по проекти от капиталовата програма на общините пък ще се правят с решение на правителството.
Спорен според експерти остава въпросът дали с обикновен закон, какъвто е приетият на първо четене специален, могат да се променят разпоредби от Закона за бюджета, който е от по-висок ранг. Това означава, че през него могат да се поправят други закони, но през тях не може да се пипа бюджетният.
