2025 г. ни дава възможност да почетем значими кръгли годишнини на български и световни личности и събития, оформили хода на историята.
Така през януари отбелязваме няколко бележити дати. На 15 януари се навършват 130 години от рождението на Гео Милев, а три дни по-късно - на поета и преводач Дамян Дамянов, който щеше да навърши 90 г. Преди 165 години пък, на 29 януари 1860 г., се ражда великият руски писател и драматург Антон Чехов. Месец по-късно - на 28 февруари стават 145 години от създаването на Българската екзархия - важен момент в борбата ни за църковна независимост и национално самосъзнание.
На 25 март 1890 г. се ражда известният ни хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, известен с псевдонима Чудомир, а малко повече от месец по-късно ще отбележим 90 години от рождението на поета Любомир Левчев.
Годишнини от рождението на двама колоси в родната и световната литература отбелязваме също през т. г. - 150 години от рождението на Томас Ман и 175 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
На 22 август се навършват 105 години от рождението на американския писател Рей Бредбъри, известен с произведението си “451 градуса по Фаренхайт”.
140 години от Съединението на България с Източна Румелия честваме тази година на 6 септември. Седмица по-късно се навършват 95 години от рождението на автора на “Време разделно” Антон Дончев. На 15 октомври се навършват 105 години от рождението на автора на легендарния роман “Кръстникът” Марио Пузо. 8 дни след него пък се ражда италианският поет и любимец на малчуганите Джани Родари, който радва подрастващите с детските си книги. Ден след това - на 24 октомври, стават 80 години от създаването на ООН.
А през декември Спешната помощ в България навършва 90 г. Тя е втората структурирана спешна помощ в Европа и е създадена през 1935-а с указ на цар Борис Трети. Тогава Германия търси картофи за изхранване на населението си заради ниска реколта там. Ние им даваме картофи, а те линейки - цялата реколта от Самоков отива в Германия.
Екзюпери създава устройство да помага на авиопилотите
На 29 юни 1900 г. се ражда френският поет и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, който остава в историята най-вече с произведението си "Малкият принц", преведено на над 300 езика с милиони копия тираж. Освен в литературата обаче той бележи успехи в авиацията. Като страстен фотограф сам прави снимки по време на полетите си, като поставя камера на корпуса на самолета си. От ранна възраст се интересува от механика и инженерство - учи архитектура и въпреки че не завършва обучението си, то му помага за кариерата като пилот във време, когато техническите повреди са често срещани. Самият той е изобретател - през 1936 г. подава патент за навигационно устройство - "индикатор на разстоянието", което да помага на пилотите, като опростява изчисленията по време на полет.
Като фармацевт Агата Кристи научава отровите, които после вкарва в романите си
На 15 септември 2025 г. се навършват 135 г. от рождението на майката на детективските романи Агата Кристи, чиито произведения правят революция в жанра на мистериите. Малко известен факт за нея е, че е била и стажант-фармацевт. По време на Първата световна война тя работи в болничен диспансер, където черпи знания за отровите, които впоследствие включва в много от романите си. Освен това имала страст към археологията заради втория си съпруг - археолога Макс М1алоуан, когото придружава на разкопки в Близкия изток. Тя поставя действието на няколко романа на екзотични места, където е пътувала в Ирак и Сирия - като "Убийство в Месопотамия" и "Смърт по Нил". Кристи внезапно изчезва за 11 дни през 1926 г. Това предизвиква общонационално издирване и въпреки че е открита в хотел под друго име, тя никога не дава пълни обяснения за случилото се.
Борис Димовски осмива безобразията заедно с Радой Ралин
На 2 октомври 1925 година се ражда един от най-изтъкнатите български художници на 20-и век - Борис Димовски. Роден в село Яврово, той е земляк с другата ни велика личност - писателя Николай Хайтов. Именно Димовски за първи път илюстрира Хайтовите "Диви разкази". Животът на художника не е лек - живее в мизерия и нищета, гладува, рисуването спасява целия му живот. Димовски завършва Художествената академия в София и е ученик на Илия Бешков. Впоследствие Димовски създава хиляди карикатури, много стенописи и илюстрира десетки книги. Но най-голяма известност добива съвместната му работа с големия ни сатирик Радой Ралин. През 1991-а става депутат в 36-ото НС от БСП.
Емил Димитров е най-продаваният BG изпълнител
На 23 декември 1940 г. в Плевен се ражда един от емблематичните и обичани български музиканти - Емил Димитров. Завършва Музикалната академия в София и става един от най-популярните български естрадни певци. Той е и най-продаваният български изпълнител – с 65 милиона копия от албумите си в света, от които над 40 милиона в СССР и страните от Източна Европа според американското списание Billboard. Освен успешен музикант и певец той е бил и талантлив композитор - много от песните, които изпълнява, са написани от самия него. Сред тях е и песента "Моя страна, моя България", която става символ на патриотизма и любовта към родината. Тя е записана през 1970 г. и бързо се превръща в химн на българските емигранти по света.
Преди да напише "Малката русалка", Ханс Кристиан Андерсен е оперен певец
На 2 април 1805 г. се ражда датският писател Ханс Кристиан Андерсен - един от най-обичаните детски автори, чиито приказки като "Малката русалка", "Грозното патенце" и "Палечка" до ден днешен радват малките. Тази година се навършват 220 години от рождението му Малко известен факт обаче е, че Андерсен е бил и страстен почитател на музиката, като дори прави кратка кариера като оперен певец и танцьор в Кралския театър в Копенхаген. По-късно създава оперни либрета за датската и немската сцена. Андерсен е бил обсебен от идеята за слава и признание и често се чувствал неразбран. Въпреки огромния си успех Андерсен никога не се жени и остава самотен до края на живота си.
Сладкодумният Божидар Димитров
80 г. щеше да навърши на 3 декември тази година известният български историк и дългогодишен директор на Националния исторически музей Божидар Димитров - най-сладкодумният разказвач на истории за историята. Роден е през 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в Софийския държавен университет. През 70-те години на XX век е командирован във Ватикана, където в архива на Борджиите попада на част от "История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 г.
През 1994 г. е назначен за директор на НИМ, а 4 г. по-късно е уволнен от поста след задочен конфликт с президента Петър Стоянов заради връщането на черновата на "История славянобългарска", написана от отец Паисий Хилендарски, в Зографския манастир. През 2001 г. след конкурс отново оглавява НИМ. Определя като най-големите постижения в кариерата си реставрацията на Боянската църква, Дряновския манастир и "Св. 40 мъченици".
Божидар Димитров е публикувал десетки анализи и коментари в "24 часа" и за исторически, и за актуални събития у нас и по света. С вестник "24 часа" излязоха книгите му "24-те чудеса на България" и "Истинската история на Балканската война".
Марк Твен губи огромна сума заради търговски провал
190 г. от рождението на големия американски писател и хуморист Марк Твен отбелязваме тази година на 30 ноември. Роден с името Самюъл Лангхорн Клеменс, той оставя белег върху американската и светоната литература най-вече с класическите си романи "Приключенията на Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин".
Освен писател, той също е бил изобретател. През 1871 г. получава първия си патент за закопчалка за дрехи като заместител на тиранти. Най-голям успех има самозалепващият се албум за изрезки - изрезките само трябвало да се намокрят, преди да се залепят. Той дори хвърля изключително голяма сума за изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често, а когато я оптимизирал, вече на пазара имало по-ефективни машини. Така Твен губи не само повечето пари, спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.
Валери Петров първо се отдава на медицината, после на литературата
105 г. от рождението на великия поет и драматург Валери Петров отбелязваме тази година на 22 април. Освен с блестящите си стихотверения и пиеси, които се изпълняват на сцена и в наши дни, Валери Петров също така превежда произведения на Уилям Шекспир, сред които "Комедии" и "Трагедии", както и на Йохан Гьоте - "Фауст".
Преди да се посвети на литературата обаче, Валери Петров завършва Медицинския факултет на Софийския университет през 1944 г., а след това работи като лекар за кратко. Медицинската му кариера е сравнително кратка, но играе важна роля в живота му, което се отразява и в творчеството му. Големият български поет умира след прекаран инсулт през 2014 г.
Майка Тереза е учителка в Ирландия, после помага на бедните в Индия
На 26 август 1910 година се ражда една от най-значимите фигури на ХХ век - Майка Тереза. Родена като Анджей Гонче Бояджиу в Скопие, тя посвещава живота си в служба на "най-бедните от бедните". Малцина знаят, че Майка Тереза първоначално се обучава като учителка в Ирландия - в абатството Лорето в Дъблин. Именно там тя изучава английски език, който се използва за мисионерска работа в Индия. По време на пътуване с влак от Калкута до Дарджилинг през 1946 г. тя преживява това, което описва като "призив в призива", което я подтиква да напусне манастира и да се отдаде директно да помага на страдащите. Впоследствие основава ордена "Мисионери на милосърдието", който се занимава с благотворителна и мисионерска дейност към най-уязвимите в обществото. През 1979 г. Майка Тереза получава Нобеловата награда за мир, а през 2003 г. е обявена за светица от Римокатолическата църква.
Адвокат Джон Гришам се вдъхновява от дела, които после вкарва в трилърите си
70 години на 8 февруари ще навърши американският писател Джон Гришам, най-известен с трилърите си "Фирмата" и "Време да убиваш". Преди да стане автор на бестселъри, Гришам работи като адвокат и щатски законодател - опит, който оказва силно влияние върху писането му, често посветено на правосъдието. Книгите му са продадени в над 300 милиона екземпляра, което го прави един от най-успешните автори в света. Първоначално не е имал намерение да става писател. Литературната му кариера започва едва след като в края на 80-те години пише "Време да убиваш", вдъхновена от съдебно дело. Книгата е отхвърлена от множество издатели, преди най-накрая да се публикува.
Азимов с въпроси за изкуствения интелект, които се обсъждат и днес
Тази година се навършват 105 години от рождението на може би най-влиятелния писател на научна фантастика на всички времена - Айзък Азимов. Сред най-известните му произведения са поредицата "Фондацията", както и "Роботът", в която въвежда емблематичните Три закона на роботиката. Те оказват огромно влияние както върху научната фантастика, така и върху дискусиите за изкуствения интелект. Сам се провъзгласява за атеист, а в творбите си често разглежда темите за логиката и разума.
Проявява силен интерес към науката и в книгите си развива сложните научни концепции, разбираеми за широката публика. Самият Азимов твърди, че няма специфичен писателски подход. Той пише всеки ден, но никога под напрежение.
