Под 1% от нивите са защитени от бедствия, според данни за приходите на компаниите
С полица за 150 лв. на година може да се пази домът от щети за 150 000
Обезщетения за милиарди ще плащат американските застрахователи след пожарите в Калифорния, изпепелили над 1000 скъпи къщи до момента. Очаква се това да разклати сериозно сектора не само в щата.
В България обаче такъв риск няма, защото от 4,5 милиона къщи и апартаменти под 10% имат застрахователни полици. Сравнение на приходите на компаниите показва, че за година българите дават около 450 млн. лв., за да предпазят домовете си от бедствия и аварии, а за колите си - над 2,5 млрд. лв. При това 97% от застрахованите имоти сключват полицата, защото банките изискват такава при отпускането на кредит.
А от близо 35 млн. декара обработваема земя у нас застраховка имат под 1%. Проучвания на Асоциацията на застрахователите показват, че
повечето хора дори не познават
видовете застраховки
и не знаят какви са цените за всяка от тях.
Причина за ниския интерес към предпазването на дома не е цената. В момента най-масовите полици са между 55 и 150 лв., като обезщетенията срещу тези суми се движат от 50 000 до 150 000 лева. Изследвания на компаниите показват още, че застрахованите имоти са концентрирани в по-големите градове и вилните зони. В малките населени места процентът на защитените къщи е по-нисък, а по селата клони към нула.
Един от факторите за слабия интерес е подценяването на рискове, смятат експерти. Често
се разчитало на това, че
държавата ще помогне,
ако се случи земетресение, свлачище, наводнение. Наличието на фонд към МС и отпускането на суми за покриване на щети в подобни ситуации подкрепят действието на този фактор. Близо 100 млн. лв. от бюджета всяка година отиват за това.
Хората не обръщат внимание и на възможността за щети към трети лица. Въпреки че при пожар или наводнение може да пострадат и съседни апартаменти, българите рядко споделят тези рисове със застраховател.
Значение за слабото търсене на застраховки за дома имат и сравнително
сложните договори,
скрити и трудноизпълними условия,
както и забавеното изплащане на щетите.
При автомобилите например може да се избира - парите да се преведат от застрахователя, или да се ползват услугите на сервизи, където ремонтът се прави бързо. При повечето имотни полици обаче собственикът първо оправя щетите за своя сметка, а след това чака да му се изплати обезщетението.
Не на последно място, компаниите рядко пускат на пазара атрактивни продукти при имотите. Това донякъде е обяснимо, при положение че 74,5% от приходите са от автомобилните полици.
Въпреки сравнително ниските цени доходите на хората остават един от основните фактори за сключването на полици.
Последното изследване, поръчано от Асоциацията на застрахователите, например показва, че 50% от получаващите между 1500 и 2000 лв. на месец сключват две до три различни застраховки, а всеки четвърти - четири и повече. При хората с доход над 2000 лв. с по две-три застраховки са 70%, а с четири и повече - 30%. На другия полюс са българите
с доходи под 1000 лв., където 70% изобщо не се
застраховат,
а една трета имат една застраховка, обикновено за колата.
Доминацията на автомобилните застраховки спрямо всички останали проличава в приходите на компаниите. Имуществените полици например формират едва 13,8% от тях, а всички други се вместват в останалите 10-15%. Изплащаните обезщетения следват същата логика - 84% от всички в общото застраховане отиват за колите. Сумата е около 1,2 млрд. лева, докато
изплатените пари за щети от пожари и
природни бедствия са едва 65 млн. лева
Заради рязкото увеличение на катаклизми през последните години и очакването, че тази тенденция ще продължи заради климатичните промени, отново се заговори за задължително застраховане на имотите.
Браншът обаче е скептичен към идеята, защото въвеждането трябва да бъде съпроводено с работещ контрол, за да бъде ефективно. Застрахователите припомнят, че и сега има задължително покритие за някои държавни и общински имоти, но заради липсата на контрол то почти не действа.
Експерти предлагат заедно с контрола и санкциите, които да бъдат вменени на определени институции, за да следят за спазването на евентуално изискване за задължителни полици, да се въведат и стимули. Например
застраховката за имот да се
приспада от дължимия данък
Друга идея е въвеждането на задължително здравно застраховане - подобно на професионалните застраховки, без които не може да се заема определена длъжност или да се извършват някои дейности.
Отмяна на тавана за обезщетения вдига
цените за шофьорите
Намерението да се отмени таванът на обезщетенията при катастрофи може да вдигне цените на полицата “Гражданска отговорност”. Това твърдят застрахователните компании по повод предложението да няма лимит за парите, които се изплащат на близки на пострадалите. И допълват, че това ще се натрупа към сегашното поскъпване заради започналото вече прилагане от всеки застраховател на собствена система бонус-малус.
Новите текстове идват с промени в Кодекса за застраховането, внесени от Министерския съвет в парламента. Таванът бе въведен през 2018 г. след дълги спорове. Компенсация се полагаше освен на съпрузи и на братя и сестри, баби и дядовци, както и на всеки друг, който може да докаже трайна емоционална връзка със загиналия. Сега пари получават само най-близките. От 40 000 до 60 000 лв. се дават за неимуществени вреди за преживелия съпруг, ако партньорът му е починал в катастрофа. За загинало дете таванът е до 60 000 лв., ако не е пълнолетно, и до 50 000 лв., ако е над 18 години. За всички други близки е до 5000 лв. Допуска се увеличение на сумата с до 75% при смърт на бременна жена или единствен родител на непълнолетно дете.
Мотивът, с който правителството предлага да отпадне таванът, е, че имало противоречия с изискванията на евродиректива, която посочва минималните суми.
