Може обаче да има ново увеличение заради поскъпването на тока, газа и вдигането на минималната заплата, оправдават се производители
Колко трябва да струва хлябът, се превърна в една от най-обсъжданите теми, след ДДС за него се върна на 20%. През 2022 г., когато имаше пик в поскъпването, той се вдигна с 35,4% за година. Една от основните причини за драстичното поскъпване бе започналата война между Русия и Украйна, нарушила доставките на зърно в глобален план.
Махането на ДДС за хляба даде резултат и поскъпването бе укротено до 4,8% през 2023-а, а през миналата година намалява до 1,4%. (Как се движеше цената - виж инфографиката)
Сега обаче по щандовете се появяват нови цени -
с 15-20% по-високи
Проверка из софийските магазини показа, че масовият бял хляб струва между 2,70 и 3 лв. за килограм.
Има и значително по-скъпи видове, но те са пълнозърнести, безглутенови, с жива квас и т.н. Например безглутенов нарязан хляб се предлага за 6,99 лв., и то за 300 грама, а килограм от него излиза 23,30 лв. Този с квас струва 2,59 лв. за 350 грама и над 7 лв. за килограм.
Масовият хляб е вдигнат с 20 ст., това е 15%. Останалите видове са увеличени с между 15 и 20%, твърди дългогодишният шеф на Браншовия съюз на хлебопроизводителите и сладкарите у нас Димитър Людиев. Наблюденията му са специално за Бургас, тъй като той е производител в града.
Собственик на завод в Кюстендил също потвърждава, че има поскъпване с поне 20%, но в тази цена не са включени разходите за газ и ток, който поскъпна с над 8% от 1 януари, както и увеличението на минималната заплата.
В Пловдивско цената на хляба се е вдигнала между 15 и 22 на сто. Почти същото е и положението във Враца, Смолян, Плевен, Ловеч, Шумен и други градове. А най-значително е поскъпването в София - от 20 до 80 ст., и става все по-трудно по магазините да се намери на цена под два лева.
С поскъпването сега се появиха и редица коментари, че когато бе приета нулевата ставка, не е имало поевтиняване, докато с връщането на 20% ДДС производителите веднага вдигнали цената.
С това твърдение обаче не е съгласен Димитър Людиев - според него 99% от производителите в Бургас свалили цените още на следващия ден след въвеждането на нулевата ставка.
Според председателя на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата Владимир Иванов
спекулациите с цената идвали от
недобросъвестни търговци
Естествено било, когато се вдигнат енергийните цени, и хлябът да струва по-скъпо. Това било обективното пазарно движение. “Точните равнища ще се формират от пазарното взаимодействие между търсенето и предлагането. Вдигането на цената е обективно, а не спекулативно”, добави Иванов.
И докато хлябът поскъпва, се запазва тенденцията за намаляване на консумацията. По данни на НСИ през 2014 г. потреблението на хляб и тестени изделия е било 93,2 кг на човек. 6 години по-късно пада до 80,4 кг,, сега вече е 72,5 кг. Въпреки това хлябът остава основен продукт в ежедневното меню на българите.
Увеличава се търсенето на
пълнозърнест и от квас
Нараства интересът към пълнозърнестите и ръжените хлябове, особено сред младите хора и тези, които се стремят към по-здравословен начин на живот, показват наблюденията на производителите. По-често се купуват и такива със семена, ядки и зърнени култури като лимец и спелта.
Като причина се посочва стремежът към балансирано хранене. Това е причина занаятчийските пекарни да набират популярност, предлагайки ръчно приготвен хляб без консерванти и подобрители. “Консумацията на масовия заводски хлаб намалява. Хората търсят по-качествени продукти като пълнозърнести и с квас. И млади, и по-възрастни споделят, че като ядат пълнозърнест, се чувстват много по-добре”, казва Димитър Людиев.
Според експерти по здравословно хранене тестеното изделие трябва внимателно да се избира според ястието. По-леките видове като белия, типовия, “Добруджа” може да се съчетават с по-тежки храни като боб например.
Салата трябвало да се консумира с по-тежки хлябове като ръжен и пълнозърнест. Но трябва се взема предвид, че диетичните са тежки и трудно обработваеми. Затова се ядат по малко, засищат повече и се комбинират с лека храна. А хлябът с квас, който е с нисък гликемичен индекс, е подходящ за диабетици, защото не качва рязко нивото на кръвната захар. Действал и като пробиотик, както киселото зеле и киселото мляко.
