Основното е да не забравяте целта на всяко общуване - не да си говорите, а да постигнете взаимно разбиране
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
С Иванов имате да свършите обща работа, а той преди малко е преживял сблъсък с друг колега и още е на тази вълна. Споделя случката. Без да се усетите, вие изричате "Спокойно" и на бърза ръка му давате непоискан съвет как да се справя с въпросния колега. А Иванов се затваря, даже започва да излъчва враждебност. И общуването ви по общата задача, която трябва да свършите, тръгва много зле.
Ето така от дребна грешка могат да се получат големи неприятности. Затова експертите по личностно развитие непрекъснато повтарят, че комуникационните умения са изключително важни и трябва да полагате усилия да ги развивате. Липсата им може да ви проваля, колкото и високи професионални качества да имате.
В случая с Иванов има поне три грешки в комуникацията.
Първо, на колега никога не бива директно да казвате "Спокойно". Сякаш го упреквате, че си е изпуснал нервите, което не е редно да прави на работното място. Психолозите наричат това негативна обратна връзка, с която напрягате човека, не го успокоявате въпреки добрите си намерения.
Второ, да се дават непоискани съвети винаги и навсякъде е лоша идея, особено пък в професионална среда. Сякаш директно казвате на колегата "Виж аз колко съм умен и опитен".
Трето, още по-фундаментално - в общуването всъщност не сте разбрали какъв тип разговор водите с Иванов. А това е изключително важен елемент за успешна комуникация. От него трябва да започнете да подобрявате уменията си.
1. В един и същ разговор със събеседника
Разговорите са три вида според Чарлз Дюиг, автор на книгата "Суперкомуникаторите: Как да разблокираме тайния език на свързването".
Първият вид са практическите дискусии - обсъждате, за да правите конкретни планове, да решавате проблеми, да измисляте нещо заедно. Вторият вид са емоционалните разговори - просто споделяне. Третият вид са социалните разговори, при които хората се свързват, постигат по-дълбоко разбиране и създават значими връзки.
Иванов е водил с вас разговор от втория вид: "Искам да чуеш как се чувствам. Не искам да решаваш проблема ми вместо мен". А вие сте влезли в разговор от първия вид - практичен.
"От решаващо значение е да разберете какъв вид разговор водите със събеседника си. Ако двамата сте в различни видове разговори, не сте в диалог, не се чувате. Всеки излиза от общуването разочарован", обяснява Чарлз Дюиг.
За да подобрите комуникационните си умения, трябва да повишите емоционалната си интелигентност. Сиреч, дори с най-добри намерения да не изричате нищо автоматично като онова "Спокойно", а бързо да се поставите на мястото на събеседника си и да прецените как вие бихте искали или не бихте искали да се общува с вас в такъв момент.
Ако не можете да прецените, защото не познавате достатъчно добре човека или не са ви известни всички обстоятелства, Дюиг препоръчва да задавате въпроси за опипване на почвата. Целта е да разберете какъв вид разговор цели другата страна. Можете да попитате Иванов с тези или с други подходящи думи: "Имаш нужда от някого, който да те изслуша, или искаш съвет".
2. Гъвкавост да се адаптирате към чуджия стил
Стилът на общуване е сложна смесица от индивидуални характеристики (някои хора са по-многословни, по-цветно изразяващи се или по-склонни да използват хумор, други винаги са кратки и суховати), професионални особености (военните свикват да рапортуват, икономистите си умират да сипят числа и т.н.), корпоративни правила, навици или наложен стил в екипа (говори се без предисловия и заобикалки или обратното - слага се предразполагаща емоционална възглавница, независимо дали темата е положителна или отрицателна).
При всички положения обаче ще подобрите комуникационните си умения, ако приемете, че винаги трябва да нагаждате своя стил на общуване към стила на събеседника си. Тази подобност предразполага.
Не се принизявате, като се нагаждате. Адаптацията ви позволява да се разберете по-добре, а нали това е целта ви. Когато комуникирате на една и съща честота, се свързвате, будите симпатия и доверие. Така че не пестете готовността си за гъвкавост в самия стил на общуване, съветват експертите.
Естествено, то ще е още по-успешно, ако и събеседникът ви опита да нагоди своя стил към вашия. Но вие си поемете своята отговорност, като се стараете да усъвършенствате уменията си за адаптация.
При някои хора има вградени интуитивни сензори - усещат човека насреща и включват на същата честота. Други трябва да се учат на гъвкава смяна в стила си, като най-напред приемат необходимостта от това, включително и като смирят егото си "Аз така общувам".
Ако поиска, всеки може да се научи да се адаптира към стиловете на общуване на други хора, за да работи по-добре с тях и да постига успехи, уверяват експертите по комуникация.
3. Фокус върху другия вместо върху себеизразяването
Вероятно сте чели много пъти, че за ефективно общуване е важно да се научите да слушате и да задавате правилни въпроси. Така е, но тези умения са следствие от нещо по-основно - дълбокото разбиране какво е комуникацията.
Тя винаги е между вас и още един или няколко човека. Просто е да се сетите, че няма да върви, ако само вие приказвате, а не слушате и не питате. Тайната да бъдете от т.нар. суперкомуникатори е да преместите фокуса - от себе си към другия.
Това означава, че главната ви цел е да направите така, че вие да разберете него и той да разбере вас. Следователно трябва да се насочите навън. Елементарна грешка е да слушате събеседника си само за да му отговорите. Ще спечелите, ако му се посветите, ако се стараете да вникнете не само в думите, а в мислите и чувствата, които не се изразяват вербално.
Този принцип важи и в трите вида разговори (по Дюиг). Включително и във втория вид - когато събеседникът иска да бъде изслушан, а пък вместо това започвате да му разказвате вие как се чувствате или да му давате акъл. Разбира се, най-много важи в третия вид разговори, когато трябва да се свържете на по-дълбоко ниво.
Премествате фокуса, като се стремите не към себеизразяване, а към взаимно разбиране. Ако култивирате у себе си това комуникационно умение, постепенно то ви става автоматично, преставате да говорите с другите, за да изказвате само мислите и чувствата си. А това работи във ваша полза, защото се появява т.нар. резонанс на позитивност - за него можете да прочетете утре.
Като вие проявявате внимание, разбиране и интерес към събеседника си, ако не е патологичен нарцисист (общуването с такъв човек е друга тема), той ви отговаря със същото и комуникацията става ефективна, уверяват експертите.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Защо е полезно за професионалния ви успех да си създадете култура на признателност
Топ 5 на най-досадните колеги и как да се отървете от тях
Асистент на шефа - това не звучи гордо, но не го подценявайте
Комплиментът - истината, не цялата истина
И леки вербални подхлъзвания тежко чупят професионалния успех
Как да работите с шеф микромениджър, за да напредвате в кариерата
Ефективни техники срещу колега клюкар
5 начина да се вдъхновите за професионален успех през 2025
Уважението подобрява отношението - какво да не пропуснете в последния работен ден
Признаци, че работохолизмът може да взриви живота ви, се хващат по празници
