Бил е преместен в болницата на софийския затвор
Осъденият на доживотен затвор без замяна Георги Вълев от бандата за мокри поръчки Килърите е починал в събота в болницата на Софийския затвор. Това се е случило два дни след рождения му ден на 9 януари, когато е навършил 67 години, стана известно в неделя. Той е бил преместен там от затвора в Ловеч, където изтърпяваше най-тежкото наказание заради коварната болест, от която страдал. Напоследък състоянието му се влошило и се наложило настаняването му в болницата на затвора в София.
Освен него с доживотни присъди без замяна по делото “Килърите” са Петър Стоянов - Сумиста и Васил Костов - Кеца. В последните години Сумиста отново е в Софийския затвор, след като преди това беше за известно време в Белене и в Бобов дол, а Кеца пък е в затвора във Враца, след като изтърпя друга присъда в Плевен.
Георги Вълев беше най-възрастният от тримата
Когато го задържаха през октомври 2010 г., беше на 53 години. Някогашният бизнесмен, а и бивш учител по немски уплътняваше времето си зад решетките с безброй дела, които водеше срещу различни институции. Те основно бяха насочени срещу прокуратурата и Главната дирекция “Изтърпяване на наказанията”. Само в Софийския административен съд от 2021 до 2024 г. има подадени над 150 жалби.
За всяко съдебно заседание Вълев беше конвоиран със засилена охрана. Така през последните години, придружаван от униформени с автомати, той можеше да бъде засечен в съдилищата в София, Враца, Монтана, Стара Загора, Бургас. По-рядко в Ловеч, защото там всички магистрати, гледали не една негова жалба, си правеха отводи. За последно медиите го видяха през септември м. г. във Върховния административен съд (ВАС).
През годините външният му вид също претърпя метаморфоза. Зад решетките той си беше пуснал дълга коса, която падаше свободно на раменете му, и брада. На едно от делата в Софийския административен съд преди две години се беше
появил с пура в устата,
тъй като ръцете му бяха оковани с белезници, слънчеви очила и с фланелка с надпис “Че Гевара”. Самото му конвоиране ставаше повод за съдебни процеси. Така например съдеше съдебната охрана, че е предприела изпреварвания по пътя до поредното съдилище, които според него били рискови. Също така били включвани сирени, а той бил с белезници на ръцете и пранги на краката, което му създавало дискомфорт.
При друго конвоиране пък бил в стресова ситуация, защото пейката била поставена по посока на движението. Заради тези
“дискомфортни пътувания” претендираше за обезщетения от 2-3 хил. лева
За да започнат делата обаче, трябваше да внесе такса от 10 или 30 лв., повод за нови жалби.
Георги Вълев беше задържан през октомври 2010 г., а окончателно осъден за лихварство и мокри поръчки на 1 декември 2017 г., когато Върховният касационен съд (ВКС) сложи точка на делото. Той получи вай-тежката присъда за това, че е поръчал на бандата на Петър Стоянов - Сумиста
две екзекуции - на търновския адвокат Петър Лупов и на шуменския бизнесмен Румен Рачев, убити през 2009 г.
Според обвинението финансови загуби, свързани с 54% от акциите на бившата Тракия банк, са го подтикнали да възложи убийствата на Сумиста. В съда Вълев твърдеше, че е бил в добри отношения с Лупов и Рачев, че не е имал причина да ги отстранява и не е възлагал мокри поръчки на Сумиста.
По време на многобройните си изяви в съдилищата обясняваше, че целта била да бъде “съсипан и превзет апетитният му бизнес” и да му вземат един от най-атрактивните имоти в Търновския регион.
Делото “Килърите” мина през над 15 магистрати и съдебни заседатели. Гледано беше от шуменския съд, два състава на Варненския апелативен съд и два на ВКС. Никой не прие обясненията на бизнесмена за убедителни и подкрепени с доказателства.
Вълев беше най-образованият от тримата осъдени на до живот по “Килърите”. Роден е в Чирпан, където живее с родителите си, наричани от него “честни идеалисти комунисти”. Мести се във Велико Търново и го приемат в немската гимназия. След като завършва немска филология през 1986 г.,
става учител по немски
в търновското училище “Владимир Комаров”. Работи по заместване 1 г., но е съкратен. В търсене на препитание започва сезонна работа като представител на “Балкантурист” в австрийска туристическа фирма. През 1991 г. Вълев се отдава на бизнеса.
Започва с игрални автомати, после отваря заведения и дискотеки. През 1993 г. съдружникът му умира в катастрофа и той продължава сам. Навлиза в търговията с имоти, хотелиерството и строителството. След окончателната му присъда антикорупционната комисия поиска да му бъде конфискувано имущество за 3,6 млн. лева.
