И петте законопроекта, внесени в Народното събрание, се фокусират основно върху начина на отчитане на гласовете. Очевидно това е проблемът, който е най-наболял и всички ние виждаме. Това коментира Цветелина Пенева, член на Обществения съвет на ЦИК, в ефира на Би Ти Ви.
По димите й в тези законопроекти се предлага или да се върне машинният начин на отчитане, или да се въведат поредните нови технологии. Говори се и за нови видове машини, за оптични центрове.
„Също така се възкресява идеята за т.нар. преброителни центрове, където да се броят само хартиените бюлетини, според едно от предложенията. В друг законопроект четем, че там трябва да се броят и хартиените, и бюлетините от машинното гласуване", поясни още Цветелина Пенева.
Втората група промени, които се предлагат, касаят най-вече избирателните списъци и въвеждането на активна регистрация. По този начин могат да се изчистят „мъртвите души" от списъците.
"Основният въпрос е как ще се броят гласовете. Покрай това обаче виждаме един много съществен проблем – някои от законопроектите предлагат взаимоизключващи се решения", коментира от своя страна Даниел Стефанов, изборен експерт и преподавател по "Политически науки".
Той даде пример със законопроект, който вкарва едновременно сканиращите устройства и преброителните центрове, което в изборния процес на практика има една и съща функция – да брои гласове.
По думите на Стефанов има няколко риска, когато по отношение на промените в Избирателния кодекс и единият е свързан с избирателните списъци.
„Идеята, че българският избирателен списък е толкова грешен, че той трябва изначално да се поправи, е много широко разпространена, но никога не е била доказана. Виждаме, че има вероятно някакви неточности в избирателния списък, но не знаем тази неточност колко е голяма", каза Даниел Стефанов.
Според него има риск от едната крайност да преминем в другата, където да се окаже така, че да отидем в избирателната секция и да ни няма в списъка по някаква причина.