Преди 3-ото си (вероятно) участие във властта ДБ има да решава лидерския въпрос и за брака с “Промяната”
Осем години след началото вече знаем, че няма пряк път към порастването, а бързите победи рядко са и трайни. Благодарим ви, че сте с “Да, България” през тези години. Благодарим ви, че ни се доверявате да водим от ваше име най-важния “разговор между несъгласни”, от който се ражда демокрацията. Само така имаме шанс да защитим парламентаризма, правовия ред и всички ценности, които ни свързват.
С това обръщение към членовете си във фейсбук “Да, България” отбеляза 8-ия си
рожден ден навръх Ивановден
8 пъти избори за 8 години живот, един-единствен лидер и участие в две редовни (макар и кратки) правителства. Това е равносметката за официалното политическо съществуване на “Да, България” в разгара на разговорите за управленско мнозинство в 51-ото НС. В които партията е ключов участник, независимо че тези дни, както се оказа, е оставена на изчакване край масата за преговори.
Всъщност още преди да бъде регистрирана, формацията вече бе минала през властта. Нейният учредител и лидер Христо Иванов бе първо вицепремиер и правосъден министър в служебното правителство на Георги Близнашки, а през ноември 2014 г. запази поста във второто правителство на Бойко Борисов. В онзи мандат ГЕРБ е в коалиция с Реформаторския блок. “Любовта” им с Бойко Борисов обаче не просъществува дълго - през декември 2015 г., Иванов подаде оставка поради разминаване във вижданията им за съдебна реформа.
Особената връзка между Борисов и Иванов обаче ще бележи всички следващи етапи от политическия живот на партията.
Точно година след тогавашната им раздяла (заради сакралната за ДБ съдебна реформа) Иванов обяви своя политически проект, който прерасна в партия “Да, България”. Официално тя бе учредена на 7 януари 2017 г. от 1235 души. В залата тогава са известни имена за дясното политическо пространство, сред които Мануела Малеева, Атанас Славов, Кирил Петков и Кристиан Таков. Доцентът по гражданско право месеци по-късно същата година почина, но остана една от иконите на “Да, България” и на борбата за справедливо общество. Малеева пък се превърна в основен критик на партийното ръководство, а Кирил Петков днес е съпредседател на “Продължаваме промяната”.
Христо Иванов е избран за председател в началото на 2017 г. и продължава да е лидер и до днес, макар и в оставка. Хвърли я юни миналата година, непосредствено след поредните парламентарни избори, на които ПП-ДБ останаха трета политическа формация.
Всъщност единственият партиен водач, поел отговорност за изборни резултати. Доста по-късно драматично го направи и Корнелия Нинова, или по-скоро драматично бе последвалото нейно изключване от БСП.
Иванов обаче продължава да работи с партията си
и да обикаля структурите. А поради това, че остава в сянка и пази медийно мълчание, ролята му започна да се мистифицира - едни го виждат като скрития мозък при преговорите с ГЕРБ, други твърдят, че просто се пазари за министерски пост за себе си, трети се надяват, че мъдро и тайно подготвя наследника си за председател.
Каквато и да е действителната му роля в момента, изборът на нов лидер определено е сред ключовите въпроси, които “Да, България” има да реши. Някои нейни активисти вече разказват, че това щяла да е Надежда Йорданова (пак бивш правосъден министър като Иванов) въпреки първоначалните очакания за фигура като Божидар Божанов например.
Коалиционният въпрос е вторият съдбовен за ДБ. Първо, за евентуалното ѝ участие в управленска коалиция с ГЕРБ. И второ, а то май минава през решението на първия казус - за “брака” на коалицията “Демократична България” с “Продължаваме промяната”, от който видимо
любовта си е отишла
Обединението “Демократична България” бе учредено заедно с ДСБ и “Зелените” (които в момента не са част от него) на 12 април 2018 г. А през февруари 2023 г. форматът подписа за коалиция с “Продължаваме промяната”, с които се явиха заедно на парламентарните избори през април същата година. Споровете дали 2 е повече от 1 продължават и до днес.
Имаме общи цели, но различни виждания как да стигнем до тях, обичат да казват партньорите напоследък. Различните виждания излизат все по-явно на повърхността, като върхът на айсберга в момента е участието единствено на ДБ в преговорите за мнозинство с ГЕРБ, БСП и ИТН. Хич не е сигурно, че ако се постигне споразумение, ПП би го подкрепила. А раздели ли ги властта, няма логика ПП и ДБ да останат в коалиция за следващите избори, когато и да са те.
Въпросът за коалиране с ГЕРБ винаги е бил особено чувстителен в партията. При първото ѝ участие в правителство - като партньор на ПП, БСП и ИТН в кабинета на Кирил Петков, тази морална дилема не стоеше. При второто обаче някои “жълтопаветници” приеха доста болезнено влизането в сглобката за кабинета на Николай Денков.
Междувременно през март 2022 г. бе сформиран клуб “9 декември” от 88 души, обявили се срещу “дефицита на демократично общуване, незачитане на мнения и авторитарни управленски действия” от страна на ръководството. В него се включи и Мануела Малеева.
След няколко месеца пък едно от лицата на клуба - бившият депутат Калоян Янков, първи призова “Да, България” да подкрепи кабинет с мандат на ГЕРБ. “Всичко това е постижимо единствено с първия мандат. Не с втория и категорично не с третия. Още по-малко постижимо ще е след нови избори.
Нямаме вечни врагове, нито вечни приятели,
но има постоянни интереси на нашите избиратели”, настояваше той. А миналата година Янков зовеше да не се явяват заедно с ПП на изборите - не може хем да управляваш с ГЕРБ, хем да ги разследваш.
Сега темата за “постоянните интереси” и (бившите) врагове е още по-актуална.
