Варненци пазят спомени за Турската баня и мечтаят за нейното възкресение
Варненци обичат старите си сгради, тъгуват, когато ги губят и загрижено пазят спомените от миналите щастливи дни, прекарани в тях. Това важи в пълна сила за Турската баня, помещавана в приземието на едно от величествените творения на гениалния архитект с дълбока следа в морския град - Дабко Дабков.
През 1873 на днешната улица "Цар Симеон І" Шукрю бей построил първата турска баня във Варна (хамам). Тя представлявала едноетажна дървена постройка с две отделения за мъже и жени. През 1911 обаче избухнал пожар и тя изгоряла напълно. Шукрю бей поръчал на известния варненски архитект Дабко Дабков да направи проект за нова баня, като обаче запази ориенталския облик на фасадата. Проектът бил готов през 1912.
Ориенталският вид на зданието бил запазен, Дабков добавил елементи от стила сецесион съгласно модерната по това време архитектурна практика, създавайки чудесна еклектика от стилове.
Сградата вече извисявала три етажа с лице към улицата и била разделена на три оси. Централната част е издържана в ориенталски стил и се издигала над другите с етаж над атиката. Останалата част от сградата е в стил сецесион. Прозорците са оформени с красиви дъги, вратите са с дърворезба. Банята вече била част от хотел.
Варненци още помнят оригиналния за времето интериор. Според запознати стените били покрити с внесени от Цариград керамични плочки и украсени с монументална живопис с характерни за ориенталското изкуство флорални мотиви. Мъжете се топят в басейн в своето отделение, а в центъра на женското погледите привличал величествен мраморен фонтан разположен под масивен купол с отвори за светлина и въздух.
Хотелската част била отдавана под наем на Общината. Тук се настанява Майчин дом от 1933 до 1941. В приземния етаж пък се издава вестник "Варненска поща". След 1944 сградата е одържавена, но продължава да се ползва по предназначение. По време на прехода банята е реституирана. Турската баня работи до 1998.
Произведението на бележития арх. Дабко Дабков стои като язва в центъра на Варна, оставено на произвола и на разрухата. Огромна част от фасадата вече е без мазилка, през покрива напира избуяла растителност, дограмата и прозорците са изпочупени, основни елементи се рушат. Зданието е оградено от години, за да се предпазят минувачите от падащи предмети.
Минерална вода отдавна няма, тръбите, по които е текла от находище на офицерския плаж са пресъхнали преди 20-тина години.
Проверка на "24 часа" установи, че сградата има няколко собственика - фирма „Лазурен бряг 91‟ ЕООД, община Варна и две физически лица, които имат минимален дял.
С Акт за частна общинска собственост от 1 февруари 2007 г. Община Варна е собственик на дясното крило от сградата с 48%. Това са 207 кв. м. от втория етаж, 400 от третия и 336 от таванския етаж.
Общината е собственик и на близо 48 % от земята, както и двата магазина на първия етаж.
Турската баня е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност и попада на територията на археологически резерват „Античен град Одесос – Варна".
Със заповед от септември 2021 г. на тогавашния кмет на община Варна Иван Портних е разпредено на собствениците да извършат за тяхна сметка необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, да се обезопасят всички отвори и прозорци, да се изготви конструктивно обследване на техническото състояние на сградата, както и да се премахне самораслата растителност, да се изчисти вътрешността от струпаните строителни и други отпадъци.
В заповедта е записано и изготвяне на инвестиционен проект за укрепване, консервация и реставрация като се предвиди единно решение за целия имот – сгради, двор, порти, включително на подходящи места за разполагане на външните технически елементи (външни климатични тела и пр.), както и евентуално необходимите за дейностите в имота информационни елементи.
През 2021 г. собствениците изготвили технически паспорт, който включва конструктивно обследване, съобщават от пресцентъра на общината.
Общата собственост поставя бъдещето на някогашната красавица под съмнение.
Инвеститорите, като чуят за нея, бягат, споделят запознати.
Възможен вариант е общината да придобие сградата и да я реновира със собствени или европейски средства.
Такива намерения към момента, обаче няма. Не са водени и разговори между собствениците по темата.
Имало едно време една баня с мраморни корита и гореща блага минерална вода
В добрите години на турската баня, тогава, когато варненци се къпеха в градските къпални, а не у дома, тук се извиваха дълги опашки. Цяла неделя, хора се стичаха и от крайните квартали. Млади, стари, деца, разделени на мъже и жени, прекарваха тук часове.
Първо влизаме в малък басейн, топваме се с цяло тяло, хуууубаво да се накисне кожата, да се размекне, че да може по-лесно да се освободи от връхния си слой. След това на помощ идват теляците, въоръжени със специални черни тривки. Предлагаха "гръб" и "цяло тяло". С ловки движения, за минути, кожата се отървава от събраната кир, а тялото и духа - се чувстват подновени.
По-възрастните варненци с носталгия си спомнят тези времена и едва ли скоро ще могат да се радват на минерална вода в изобилие в сърцето на Варна.
За щастие в последните години много от архитектурните паметници в сърцето на Варна разцъфнаха, след като бяха реставрирани и обновени, други продължават да тънат в разруха и вероятно скоро ще изчезнат завинаги.
И ако скоро не се предприемат действия за спасяването на турската баня, тя може да остане само в спомените и снимките на по-старите варненци.
