"Какъв обрат, уважаеми зрители... И нека сега някой да ми каже, че футболът не е най-великата игра!"
Тази реплика преди няколко години звучеше като част от реклама по много телевизии, особено спортни. Гласът, а и образът бяха на един от най-популярните телевизионни коментатори - Петър Василев.
Във вторник срещу сряда той почина само няколко месеца преди да навърши 65 години. Само с няколко месеца беше по-малък от Българската национална телевизия, където прекара почти цялата си кариера.
Едва ли има друг спортен глас, особено по БНТ и особено свързан с футбола, който толкова много да се асоциира с Николай Колев-Мичмана.
Затова не е учудващо, че легендарният коментатор лансира младото си протеже за свой наследник малко преди да излезе в пенсия в началото на 90-те години.
"Беше през есента на 1991 г. Спомням си, защото Мичмана се пенсионира през февруари 1992 г.", ми разказа Петела, когато го потърсих, за да направя материал за 60-ия му рожден ден.
"Тогава се заговори за обновяване, за нови лица. И на една летучка, вече на излизане, прав, така, на вратата, и казва: "Ей, замислете се какво ще оставите след вас." А вътре бяха Васко Манченко, Сашо Диков, Вера Маринова - абе, светила на журналистиката.
"Защото аз
в лицето на Петър Василев оставям футболния микрофон в сигурни ръце
А вие вашите микрофони на кого ще ги оставите?"
Това, като го чух - една тишина, гробна направо, крила ми поникнаха. Помня Снежа Стоева ми казва: "Пепка, Пепка, припкай до магазина отсреща, тук ще трябва да има черпене...", добави Петела.
А тези неща Петър Василев ги е имал в изобилие през цялата си кариера, че даже и преди това. От малък - пети-шести клас, мечтата му е да коментира футболни мачове по радиото.
С един приятел ходят на стадион "Локомотив", сядат настрани, за да не им се смеят хората, пред касетофон, който баща му - железничар, е донесъл от Швеция.
Разиграват култовото предаване "Спорт и музика" - приятелят му е водещият от студиото, а Петър все едно се включва от стадиона.
"Бях Митко Чуков, Тихомир Бенчев или който щеш от тия великани от радиото, които после ми станаха приятели", припомня си той.
Не пропуска мач на "Локомотив", особено в гимназията. Тогава се учеше и в събота, така че се знае, че след втория час да не го търсят. Майка му и баща му не го пускат единствено във Варна и Бургас, защото е много далече. Иначе пътува безплатно, защото баща му е железничар. Всъщност Петела е трето поколение такъв, защото завършва ПЖИ, живее в железничарска махала, всички около него: "Локо", "Локо".
Прякорът му е от дете. "Дядо ми е Петър, аз съм кръстен на него. И като малък ми викаха Петьо, оттам - Петле, Петле, защото бях буен, пъргав такъв... Ама после Петьо Петленцето порасна и стана Петела. Просто така го продължиха и приятели, и роднини, та оттам дойде прякорът", откровеничи Василев.
Година преди да постъпи в БНТ, Мичмана започва да го придърпва, защото имат липса на хора. Прави два-три репортажа, а когато на един мач в Пловдив Николай Галов го няма, го молят той да отиде и да коментира. Даже не си и спомня "Тракия" (тогава така се казваше "Ботев") с кой играе.
Така че на практика в БНТ идва като журналистически готов кадър, а не като хванат от улицата, както примерно
отива в "Работническо дело" - от хандбалното игрище направо в редакцията
Тогава му е шокиращо през първите две седмици, докато в телевизията си е напълно нормално. С всичките уговорки, че от пишещ журналист става телевизионен. Много по-различни са нещата.
"Тогава зам.-шеф на спортния отдел беше Борислав Константинов. Дърпа ме и ме пита: "Момче, ще ставаш ли спортен журналист?". "Така мисля, другарю Константинов", казвам му, така се говореше тогава. Той ме придърпа, гушна ме така с една ръка и каза: "Първо, оттук нататък за теб съм Борка, както ти си Петела за мен. Второ, което обаче за нас е първо, нито за миг да не се нервираш от
широко разпространената полуграмотност, която ще срещаш всеки ден в занаята."
След това, като разбира, че младежът е тръгнал по журналистическия път, през 1989 г. Колев му се обажда и му казва: "Ще те взема." Звъни и на Ганчо Гатев в "Работническо дело" и му казва: "Ще останеш без Петела." Ганчо му отвръща: "Скъпо струва, ама ще се разберем."
И така се започва. Обявяват
конкурс в телевизията - 86 човека за две места
Петела е първи, втори е Йордан Върбицалиев-Додо, известен в автомобилните среди.
Още в началото Николай Колев му казва нещо, което Пепи запомня за цял живот, изключвайки само националния тим на България: "В мига, в който седнеш на микрофона, намразваш и двата отбора."
Никога не крие, че Мичмана е казал първи "Господ е българин" след гола на Емо Костадинов, даже е уморен от спекулациите по този въпрос: "Аз казах: "Изстрел и гол", и в момента, когато от устата ми тръгна да излиза: "Господ ни помогна", чувам "Господ е..." Е, какъв може да е Господ в този момент?!
Проблем няма. Въпросът е, че аз имах по-силен глас и моят се наложи върху този на Мичмана. Никога не съм имал авторски претенции върху тази фраза, казвал съм го хиляди пъти."
Преди мача френски журналист от в. "Фигаро", приятел на Борислав Константинов, го пита дали е вярно, че футболист от българите има прякор Петела. Борето му отвръща, и това после влиза в репортажа на колегата: "На терена вие сте 11 петли, но ние имаме един в коментаторската кабина."
