- Милиони са били нужни за построяването на храмовете им. Даренията влизали по сметка на един от свещениците им
- Проф. Иван Желев: Гръцките такива обичат да имат свои проксита. Доц. Костадин Нушев: Това е паралелна църковна йерархия, използват утъпканата пътека на Инокентий
Три основни въпроса си задават хората около регистрацията на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) на 16 декември 2024 г. от Върховния касационен съд. Най-важното е кой стои зад нея и я подкрепя, какво печели от легализацията си и какво ще последва. Повечето богослови са категорични, че нов християнски разкол няма да има, но е странно защо точно сега - 56 г. след отделянето си - признаващите стария календар се активизират до такава степен, че да бъдат узаконени.
Те се хвалят, че привържениците им са около 1000 души и имат 20 църкви и храмове в страната. Очевидно разполагат със средства, за да ги поддържат. Още повече че
като нелегално вероизповедание е трябвало да плащат данъци
за сградите, които използват, такса смет, режийни разноски, а същевременно не получават никаква субсидия като традиционната Българска православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
Милиони са им били необходими само за строителството на храмовете, в които служат, пресмятат запознати с темата. Всичко това е от дарения, казват старостилците. А те се приемат по сметка на един от свещениците като физическо лице, който също е трябвало да плаща данъци за тях. Сега след узаконяването разходите им ще намалеят.
Освен това преди да бъдат легализирани в София, те получиха благословия от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).
“Регистрацията им е като инерция от разкола през 90-те години - коментира богословът от Софийския университет доц. Костадин Нушев. - Преди избора на дядо Неофит през 2012 г. призоваха всички да се върнат към БПЦ-БП. Тогава Инокентий беше спечелил дело в ЕСПЧ, но се отзова на призива и се сложи край на разколническата група.
Старокалендарците са тръгнали по утъпканата пътека
да получат това, което ЕСПЧ вече е приел за синода на Инокентий. Стремят се да се възползват от решенията. Искат да привличат хора, които се колебаят. Ухажват монаси и монахини. След решението на ВКС могат да претендират за всякакви права и да откриват други институции.
Всъщност те са клон на гръцко старокалендарно движение. Сега се смятат за автокефални, но това е паралелна църковна йерархия, която навлиза на диоцеза на територията на БПЦ-БП.”
Съдът у нас обаче е спазил закона, няма нарушение. Когато е приета нормативната база, е оставена известна празнота, признават богословите. Там на БПЦ-БП се дава статут на юридическо лице като традиционно вероизповедание, което
не подлежи на съдебна регистрация.
Оказва се, че по съдебен ред може да се регистрира друга религиозна институция и няма пречки да претендира за името БПЦ.
Старостилците се оправдават, че са проверили в търговския регистър и такова наименование не било запазено. Но вероизповеданията не подлежат на търговския закон. В конституцията пише, че източното православие е традиционно и се представлява от БПЦ-БП. Не би трябвало да има възможност чрез съда друга институция да дублира името на съществуващото юридическо лице. С поправки в закона трябва да се изчисти този проблем. ГЕРБ и “Възраждане” вече внесоха промени.
Но дали няма да се стигне до ново разцепление в църковната общност?
“Старостилците са се отделили отдавна, няма как да има нов разкол”, коментира проф. Иван Желев, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията и началник на кабинета на патриарх Максим.
Учредяват се през 1993 г. Оттогава са имали 10 години до приемането на новия закон, за да се регистрират. Но според проф. Желев до 2005 г. искане не е постъпвало от тяхна страна. То е чак през 2011 г. “Те паразитират върху името “православни”. Хулят православната църква, обвиняват я, че вярата ѝ е изкривена, че практиката ѝ не е по Божия воля.
Лошото е, че не привличат невярващи хора, от сектите или мюсюлманите.
Стремят се да отцепят православни християни
- категоричен е богословът. - Заблуждават, като говорят за “светоотечески календар”. Такова нещо не съществува. Календарът - и при православните, и при католиците, е от римско време. Езически е, но ние го вземаме като техническо средство за отбелязване на времето.
В България старостилците са представени от малка група, маята им е от една от гръцките старостилни църкви - нарича се Киприянова. В южната ни съседка те са около 10-ина и не са регистрирани, а се смятат за новопоявили се вероизповедания."
В Гърция законодателството е различно от нашето - там православната е официална, а у нас се използва по-мека формулировка в конституцията - традиционна.
“Може би българските старостилци получават и финансови средства - добави още проф. Желев. - В южната ни съседка те съществуват от около 100 години и са им дарени имоти от заможни хора. Затова бяха издигнали като поморийски владика низвергнатия от БПЦ наш духовник Харалампи Ничев. Обичат да имат проксита в други страни, колкото могат. Манталитетът на старостилците е подобен на партиите, които се стремят към 4-те процента.”
Разликите между тях и официалната църква не е само в календара, обясняват експерти. Не просто честват Коледа на 7 януари, Великден - също 14 дни след БПЦ, както празнуват в Русия, Сърбия, Северна Македония, в Йерусалим. Определящата отлика е, че старостилците не общуват с другите поместни православни църкви. Обвиняват БПЦ в изменничество и еретизъм само защото официалните представители разговарят с чуждите религиозни институции.
Службите на новорегистрираните са само на църковнославянски език,
не признават новите светци като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, но почитат като светец руския император Николай II.
Нямат свещеници във всички епархии в страната, регистрацията може да промени ситуацията. Вероятно опасявайки се от разцепление, Светият синод призова всички вярващи да се върнат в традиционното вероизповедание БПЦ-БП, откъдето произлизат.
Разделението между старостилци и новостилци става през 1968 г., когато БПЦ официално минава по новия календар. Тогава непризнаващите промяната се отделят да служат в Княжевския манастир, който се превръща в техен духовен център. Става дума за четирима духовници - двама българи и двама руски емигранти от белогвардейските среди. Избират точно тази обител, защото тогавашната игуменка е била руска белоемигрантка - Серафима Ливен.
Нейните сънародници идват в България около 1922 г. и създават свои църковни структури. Нямат право да служат и да се черкуват в българските, защото БПЦ-БП е в схизма, наложена от Цариградската патриаршия през 1872 г. Причината е, че Българската екзархия се обявява за автокефална, а не за автономна (какъвто е султанският ферман).
Белоемигрантите са били наясно с всичко това. Техните храмове са самостоятелни до 1945 г. Тогава минават под юрисдикцията на БПЦ-БП след посещението същата година на руския патриарх Алексий I и отпадането на схизмата.
Съвсем логично, белоемигрантските свещеници и миряни са били антикомунистически
настроени и част от Руската православна църква зад граница. (През 2007 г. тя се обединява с официалната Руска православна църква.)
Основният център за белоемигрантите, а впоследствие и за старостилците, както стана ясно, е Княжевският манастир. В момента той фигурира в списъка на българските храмове като обител от Българската православна църква. Въпреки това пак го смятат за своя територия.
След 1968 г. патриарх Кирил, а после и Максим мълчаливо са позволили службите там. Можели са да поискат от репресивните органи на Държавна сигурност да попречат на признаващите стария календар, но са решили да ги оставят. “Светият синод се надяваше, че няма да продължи дълго”, смятат богослови.
Само че през 1993 г. изповядващите стария стил оповестяват, че се отделят от БПЦ и се причисляват към т.нар. Синод на противостоящите в Гърция. През 1993 г. свещеник Росен Сиромахов станал "таен монах" и в Атина е бил провъзгласен за Триадицки (по старото име на София - Триадица) епископ с името Фотий. През 2016 г. епархията е повишена в ранг на митрополия и така го превръща във владика, а сега той се води за наместник на БСПЦ.
Строежът на основния им храм - църквата “Успение Богородично” на бул. “Бъкстон”, станал като по чудо, разказват старостилците. Първо през 1993 г. от район “Витоша” им отпуснали място, после от общинската фирма “Метрострой” им обещали доброволно да го построят до кота 0. Впоследствие се наложило да платят с всичките си събрани средства - 78 000 лв.
Нямало как да бъде безплатно. Оттам нататък две монахини от Княжевския манастир помолили шефа на “Кремиковци” Лилян Вачков да им отпусне материали. Учудващо, но той се съгласил. И така довършили църквата през 1997 г. Поддържат сайт и църковен вестник.
А днес Светият синод в изявлението си по повод регистрацията на старостилното вероизповедание заяви, че това може да има печални последици и създава опасност от ново разделение. Интересно е да се наблюдава в следващите месеци дали ще има развитие, дали ще се засилят позициите на БПСЦ и доколко в една не толкова вярваща страна като България регистрацията на втора православна църква може да доведе до сериозни проблеми.
Любопитно е дали зад нея стоят геополитически интереси, както в много институционални казуси. Защото за някои старостилците са подкрепяни от Русия, а за други - от Запада. За трети - от Цариградската патриаршия. Но всичко това попада в графата "теория на конспирацията".
